Актьор, музикант, певец, текстописец и истински мечтател...
Не, не изброявам просто някакви случайни таланти. Всичко посочено принадлежи на един човек и неговото име е Владимир Михайлов.
Трудно е да определиш една конкретна професия, която той упражнява. Допирът му с изкуството е толкова разнообразен, че идеята да бъде поставен в рамка по какъвто и да е начин, е просто немислима. Накратко, Владо може да бъде определен с думата "артист", тъй като единствено тя е способна да действа като събирателна на всичките му таланти.
Възможно е да познавате Михайлов от театралната сцена, където се превъплъщава в образите на Фантома от световноизвестния мюзикъл "Фантома на операта", Жан Валжан от "Клетниците" и Юда в "Исус Христос суперзвезда", когото мечтае да изиграе от дете.
Досега се е снимал в над 70 български и чуждестранни продукции, където има възможността да си партнира с актьори като Салма Хайек и Ейдриън Броуди.
Колкото и впечатляващо да звучи всичко, той говори за постиженията си спокойно и без излишен патос в гласа.
Последният му успех е свързан с излъчвания по Nova криминален сериал "Братя", създаден по идея на Краси Ванков. Там Владо влиза в ролята на един от най-тъмните персонажи - Драгомир Донков, който по стечение на обстоятелствата се превръща в безскрупулен, циничен и манипулативен човек.
Това ново предизвикателство позволява на актьора да се разрови из сенчестия свят на човешките емоции, за да пресъздаде образа по възможно най-автентичен начин.
Но всяка история има своето начало, а ако се върнем към това на Михайлов, той сякаш винаги е знаел, че ще тръгне по пътя на изкуството. По спомени на леля му, още двегодишен Владо се качва на сцена във Варна и сам започва да рецитира и пее песни.
Семейството му също има специално отношение към музиката. Като малка майка му свири на цигулка, а баща му е силно привързан към китарата. Въпреки че двамата са зъболекари, домашните купонджийски вечери в компанията на много приятели музиканти не са изключение, а сякаш естествена част от семейния им живот.
"В един момент баща ми грабваше китарата и правеше рецитал в продължение на час-два. Започнахме да се включваме с брат ми с вокали, а по-късно и аз взех китарата. Вадех песни по слух и лека-полека и аз се включвах в концертите му", спомня си Владо.
Извън домашните изяви, в дома на Михайлов се слушат плочи, а музиката и хубавите филми са основна тема на разговор. Баща му прави дълги описи на всички притежавани от него албуми и така двамата му синове започват безпогрешно да разпознават имената на музикантите. Впоследствие силно залитат по рока, останал любимия музикален стил на Владо и до ден-днешен.
Група "Сафо", "Сленг" и Владо, който избира пътя на музиката
Михайлов пребивава известно време в САЩ и когато решава да се върне в България, е твърдо убеден, че иска да създаде своя банда и да се занимава с музика. Веднага му се отдава възможност и със съмишленици правят бенд в столично заведение.
След участието си в още няколко проекта е забелязан от барабаниста на група "Сафо" - Росен Ватев, и така Владо става част от формацията. През това време се занимава и със свои авторски проекти, а по-късно влиза в състава на бандата "Сленг", където е продуцент и съавтор на всички техни парчета.
"През годините съм свирил със страхотни музиканти. Радвам се, че съм могъл да опитам всякакви стилове и така да се обогатявам, да изпитам различни емоции. Чувствам се абсолютен щастливец, защото това можеше да остане една затворена вътре в мен мечта и да не успея да се докосна до сцена", разказва ми за музикалния си път Михайлов.
Тези успехи обаче не се появяват веднага в живота му. Според него подобни шансове идват едва когато човек е поне малко готов за тях. А актьорството в живота му е друг пример за това.
Киното, или как да влезеш в чужди обувки
Владо не завършва НАТФИЗ. Учи английска филология в Софийския университет, защото е "луд по англоезичната култура": "Осъзнах, че това е моят свят и няма смисъл да бягам от него. Напротив - мога да задълбая и да се занимавам с нещо, което ми е интересно и на сърце."
Зачудих се дали този негов избор не го е отдалечил по някакъв начин от изкуството, но се оказва, че това съвсем не е така. Както самият Владо казва, "всички пътища водят към целта, ако имаш такава", а неговият случай доказва това.
Дълбокото потапяне в английския език впоследствие му отваря много врати и се оказва добра основа за всичко, с което се занимава - от музиката и текстовете до мюзикълите, театъра и чуждестранните филми, в които се снима. Някои продуценти дори не му вярват, че е българин заради липсата на какъвто и да било акцент.
Разказвайки ми за този момент от живота си, Владо си спомня първата си роля в киното. Годината е 2004 г. и отново става дума за чужда продукция. Задачата му е да влезе в образа на американски войник. Снимките продължават дълго, а за актьора изживяването е наистина запомнящо се.
"Хвърлих се в дълбокото от раз. Така разбрах, че човек трябва да се труди много и да навакса в движение, ако иска да не пропуска шанс като този. От дете мечтаех да се снимам във филми и когато ми се отдаде такава възможност, не мога да кажа, че бях готов. Бързо разбрах, че не трябва да си правиш майтап с тази професия", споделя Владо.
Голяма част от работата му тогава, а и сега, е свързана с това да изучава и изследва персонажите, които трябва да изиграе. Подхожда към това особено сериозно и отдава голяма част от времето си, за да изгради образа по най-добрия начин.
Всяка от десетките роли, които изиграва пред камерата и на театралната сцена му повлияват, но има и такива, оставящи трайна следа в съзнанието му.
Една от тях е на Юда в рок операта на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс "Исус Христос суперзвезда", режисиран от Бойко Илиев. Владо казва, че в детството му именно тя го тласка към желанието един ден да стане актьор, музикант, певец или както той го обобщава с една дума - артист.
"Всяка роля ти носи нещо и идва неслучайно при теб. Тя е някакъв урок, който ти трябва да преживееш. Така го усещам. Някой път има невероятни съвпадения с това, с което се занимава историята и нещата, които се случват в живота ти", разсъждава актьорът.
Усеща го и с участието си в други продукции.
Тъмнината, която Драго от сериала "Братя" успява да събуди
По мнение на Михайлов в отрицателните герои, които са не малко в списъка му с отминали роли, се съдържа дълбоко заровена човечност, борба и опит да променят нещо за добро, като следват собствените си принципи.
"Тези персонажи са много трудни за игра и същевременно много благодатни. Тяхната функция е да те накарат да изпиташ нещо, да влезеш в техните обувки и да си представиш какво би било да убиеш някого заради любов например", допълва актьорът.
Затова и много му допада образът на Драго в сериала на Nova "Братя". Владо го описва като хамелеон, който въпреки тъмния си характер, на моменти е човечен.
"15 години чака любовта си и прави всичко в името на това. Същевременно обаче може да бъде доста брутален и студен", обобщава Михайлов.
Признава, че не му е никак лесно да играе Драго и за да се получи добре, е нужна помощта на целия екип на сериала - сценаристите, режисьорите и колегите му актьори.
"Сам човек нищо не може да направи в това изкуство, затова съм много благодарен, особено на Калин [Врачански] и Йоана [Темелкова], с които си партнираме най-често. Това ни помогна на всички, но ако не бяха тяхната емоция и игра, този образ нямаше да се превърне в толкова любим за зрителите", заключва актьорът.
Понякога му е истински трудно да се отърси от ролята си след труден снимачен ден, особено след тежки емоционални или по-брутални сцени. Въпреки че с времето за актьорите това се превръша в навик, по думите на Владо този тип енергия е "малко особена и страшна". Достоверността му зависи от това колко надълбоко ще успее да влезе в образа, затова и обратният път към реалността е по-труден.
Отвъд всичко това пред актьора-музикант се задават нови предизвикателства. Дори да се усеща нотка съжаление в гласа му, когато ми разказва за пропуснатите възможности заради пандемията, той е убеден, че всичко се случва с причина.
Няма търпение да започне снимките на филм за Hallmark Channel, които ще се състоят в България.
Освен това го очаква отново да се превъплъти в любимия си образ на Юда в една дългоотлагана премиера на Пловдивската опера. Този път рок операта "Исус Христос суперзвезда" е режисирана от Веселка Кунчева и за жалост все още не може да заживее своя сценичен живот заради обстоятелствата около коронавируса.
Но да не забравяме и неизменната част от живота на Владо - музиката. На групата му Rewind, част от която са жена му Миша и няколко техни приятели, предстои издаването на нов албум. Записват го почти изцяло в домашни условия и нямат търпение да се появи през лятото.
На финала на разговора ни питам Владо дали след всичко това, което има късмета да изживее, се чувства щастлив човек. Отговорът му идва почти мигновено.
"Определено. Имам прекрасни деца и семейство, занимавам се с това, което обичам. Но щастието е нещо много относително, много моментно. Във всички видове изкуства човек трябва да е спокоен. Трябва да се чувства добре със себе си, да се отърси от всякакво напрежение, за да може наистина да се отвори с душата си към това, което прави и то да се получи на максимум."
