По всичко изглежда, че 11 март 2011 г. ще бъде съвсем обикновен петъчен ден по източното крайбрежие на Япония. Офис служителите отброяват часовете до края на работната седмица, а в ранния следобед учениците излизат в заслужена почивка за уикенда.
И точно тогава - в рамките на 6 минути между 14:46 и 14:52 ч. - се случва бедствието, което ще промени Япония завинаги.
Земята е разтърсена от земетресение с магнитуд 9,1 по скалата на Рихтер, което се оказва толкова силно, че променя земната ос и измества остров Хоншу с няколко метра на изток.
Това е най-силното земетресение, регистрирано някога в Япония, като породените от нето вълни цунами помитат всичко по пътя си 10 километра навътре в сушата и 300 километра по дължината на крайбрежието. Загиват над 18 000 души, а цели градове остават напълно разрушени.
Най-страшното обаче тепърва предстои.
Земетресението пряко засяга атомната електроцентрала "Фукушима I", чиито основни системи за захранване, контрол и мониторинг изключват. Впоследствие вълните цунами пробиват през защитната стена на комплекса и го наводняват. Така въпреки усилията на служителите в централата, три от общо шестте реактора претърпяват тежки повреди, а в три от блоковете има големи експлозии.
Това води до най-голямата ядрена катастрофа от аварията в Чернобил насам. Радиоактивни отпадъци замърсяват земята и водата около Фукушима, а стотици хиляди хора биват евакуирани от района, голяма част от който и досега продължава да бъде в различни нива на карантина.
Десетилетие по-късно много от тях все още не могат или не смеят да се завърнат, като цялата област продължава да страда от икономическите и социалните последствия на аварията.
Как обаче се стига до една от най-сериозните ядрени катастрофи в историята?
В месеците след трагедията японския парламент дава разрешение за формиране на специална разследваща комисия, която да разкрие причините за случилото се. Финалният ѝ доклад, подкрепен широко от международната научна общност, заключава, че случаят е резултат от човешки грешки, последвани от природното бедствие.
Експертите се обединяват около консенсуса, че основна вина трябва да се търси в слабата регулация на ядрената енергетика в Япония и цялостната неефективност на предприятието-оператор на електроцентралата.
"Това бе бедствие, изцяло предизвикано от човешкия фактор - нещо, което е можело и трябвало да бъде предвидено и предотвратено, а ефектите му ограничени от по-адекватен отговор", се пише в доклада. "Правителство, регулаторни органи и TEPCO не успяха да покажат достатъчно чувство за отговорност при защитата на обществото", допълват авторите на документа.
Основен фактор се оказва т.нар. "регулаторна хватка", при която една уж контролирана индустрия успява да манипулира и избяга от обхвата на регулаторните институции, обезсмисляйки тяхната дейност. Според разследващата комисия трагедията във Фукушима е пример именно за нещо подобно.
"Японските регулатори не са наблюдавали и не са контролирали ядрената безопасност, като са позволявали на операторите да прилагат по свое собствено желание иначе задължителните разпоредби", се отбелязва в доклада.
Тези проблеми обаче далеч не са уникални за Япония и продължават да бъдат актуални все още.
В момента има активни 440 ядрени реактора в целия свят - 50 от тях са в процес на изграждане в страни като Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш, Беларус и съседна Турция. Водещите експерти смятат, че в световен мащаб трябва да бъдат въведени значително по-строги протоколи за безопасност и изобщо по-ефективна култура в това отношение.
"Забелязваме изключително тревожни тенденции в САЩ, че независимото ядрено регулиране ерозира", смята др. Неджметин Мешкати от Южнокалифорнийския университет, цитиран от The Conversation. "Операторите на електроцентрали забавят прилагането на международно приети практики за безопасност, като например използването на специализирани филтри за предотвратяване на радиоактивно изтичане при реактори, сходни с тези във Фукушима", пояснява още той.
Преди всичко обаче трябва да се противодейства на ядрения национализъм и изолационизма, което е свързано с осигуряване на тясно сътрудничество между страните, разработващи и управляващи атомни електроцентрали.
Това е от съществено значение във време, когато популизмът и антиглобализмът са във възход.
Очевидно налице е необходимост държавите-членки на Международната агенция за атомна енергия да открият баланса между националния суверенитет и международната отговорност, що се отнася до ядрените проекти и тяхната безопасност.
В противен случай следващият Чернобил или Фукушима ще бъдат само въпрос на време, а както светът научи по трудния начин - ядреното замърсяване не признава държавни граници.
А междувременно Япония се възстановява и отправя нов поглед към бъдещето отвъд ядрената енергетика. В момента в страната работят само 9 реактора в сравнение с 54 в началото на 2011 г., а над 20 са в процес на подготовка за окончателно спиране.
В този контекст все повече компании започват да се ориентират в посока възобновяеми енергийни източници, като дори отговорниците за трагедията във Фукушима от ТEPCO обявиха намерение за инвестиции от 18 милиарда долара в зелена енергия.
"Бъдещето на ядрената енергетика изглежда мрачно", казва пред France24 Такео Кикава, професор от Международния японски университет в Ниигата. И предрича, че без планове за нови елетроцентрали, тя просто постепенно ще изчезне.
