Прогнозите за мрачното бъдеще на планетата в резултат на екстремните климатични промени обикновено са толкова абстрактни и еднотипни, че мнозина просто спират да обръщат внимание на предупрежденията. Оказва се обаче, че резултатите от рискове съвсем не са чужди на човешкото познание.
В момента изживяваме поне вторият случай в историята на климатичните промени, които поне частично са повлияни от активността на хората.
Първият подобен феномен може би се е случил преди половин хилядолетие, когато в края на 16 и началото на 17 век се стига до цялостно охлаждане на температурата на въздуха на Земята с около 0,15 градуса заради спад на глобалната атмосферна концентрация на въглероден диоксид.
Четирима британски учени от Университетския колеж в Лондон публикуваха ново изследване, в което търсят връзка между този катаклизъм и изследователските експедиции на европейските мореплаватели до Америка.
Учените изследват данните за населението на Северна и Южна Америка преди появата на Колумб, данните за обработваната земя на глава от населението, данните за броя на смъртните случаи сред местните жители след появата на европейските заселници и промяна в нивото на въгледорния диоксид в резултат на изоставените антропогенни пространства.
Авторите на изследването стигат до извода, че преди 1492 г. населението на двата континента е възлизало на малко над 60 милиона души, които са обработвали около 1,04 хектара на глава от населението.
Епидемичните болести, които проникват на територията на новите земи, са довели до смъртта на близо 90% от местните жители в рамките на век, т.е. - измиране на една десета от световното население към онзи момент.
Повторното залесяване на изоставените им земеделски стопанства покрива обща площ с размер от над 500 000 кв.км., малко по-малка от територията на днешна Франция. Всичко това води до устойчиво мащабно усвояване на въглерода от атмосферата и чувствителна промяна в климата.
По същото време се отчита цялостен спад на температурите както в Европа, така и по целия свят. Т.нар. "Малка ледена епоха" (от 16 до 19 в.) води до десетилетия на глад, разпространение на болести и ескалация на социалните кризи.
С други думи - промените в климата може би са довели и до непредсказуема промяна на политическата история на човечеството.
Контактът на Европа с Америка е оказала огромно влияние на живота в глобален план.
Разбира се, търсенето на връзка между причините за климатичното охлаждане след 16 век и експедициите до Америка е спорен въпрос, въпреки че се възприема от все повече изследователи. Изводите на британците вече се сблъскват с известна критика.
"Изследването провокира размисъл, но придава степен на сигурност в тази взаимовръзка, каквато не е оправдана. Не искам да кажа, че статията е грешна или безинтересна. Но не може да изолирате явленията в Америка без ясна представа за събитията, които са се случили паралелно с това по света. Това липсва в изследването", коментира пред Axios Дагомар Дегроот, преподавател в Университета в Джорджтаун, който проучва критично тази теория от 3-4 години.
Първият подобен научен труд е на Уилям Рудиман, преподавател в Университета във Вирджиния, който твърди, че човечеството е започнало да изменя климата още с възникването на организираното земеделие преди 5-8000 години. Рудиман е рецензирал британското изследване и казва, че е имал само една забележка за оценката на обработваемите площи, която авторите са извели с обяснение в бележка под линия.
Целта на новото изследване е да събере и осмисли цялата научна практика по тази тема, като добави и анализ на данните за нивата на въглеродния диоксид, взети от анализ на ледени проби от Антарктика.
Ако изследването на британския екип се окаже вярно, то показва, че епохата на човешката намеса в климатичната система е започнала много по-рано от Индустриалната революция през 19 век, коментира Андрю Фрийдман от Axios.
Анализът показва, че дебатът за забавянето, спирането или преобръщането на тенденцията към глобално затопляне обръща прекалено много внимание на търсенето на високотехнологични решения за ограничаването на количеството въглерод - залесяването и поддържането на здрави горски масиви може би трябва да се приеме като още по-ефективен инструмент за промяна.
