Венецуела се тресе. Властта на президента Николас Мадуро е по-застрашена от когато и да било, след като лидерът на опозицията Хуан Гуайдо се обяви за временно изпълняващ длъжността президент, насред протести, обхванали страната в сряда.
Целта е една – свалянето на Мадуро от власт и слагане на край на неговия режим. Това обаче няма да е толкова лесно.
Въпреки че няколко държави вече признаха Гуайдо за президент, Мадуро определя случващото се като опит за преврат, дирижиран извън граница (и по-специално в САЩ) и отказва да се оттегли.
Така Венецуела, която под неговото управление преживява изключително тежка икономическа криза, скоро може да се окаже центъра на граждански конфликт, в който поддръжниците на Гуайдо и опозицията ще трябва да се борят за надмощие с верните на Мадуро – сред които за момента е и армията на страната.
Видимата заплаха - "Диета Мадуро"
56-годишният Мадуро наследи Уго Чавез на президентския пост през 2013-а, след като преди това беше външен министър и вицепрезидент. По време на управлението на бившия автобусен шофьор икономиката на Венецуела затъна – инфлацията скочи до небесата, а недостиг на основни хранителни и медицински продукти започна да измъчва населението.
Стигна се до полушеговитото, полутрагично определение "диета Мадуро", което в общи линии означава, че венецуелците нямат какво да ядат. Самият президент се е шегувал с това име, обяснявайки, че диетата Мадуро те прави силен... и така нямаш нужда от виагра.
Това е само един от публичните гафове, направени от него, заради които политик в друга държава бързо би загубил поста си. Във Венецуела положението обаче е различно и Мадуро солидно се е окопал във властта. Той управлява с достатъчно твърда ръка, че в международните медии и дори сред някои чужди правителства да бъде определян като "диктатор". Опозиционните лидери във Венецуела често биват пращани в изгнание, арестувани или просто им се забранява участието в избори.
Николас Мадуро определи случващото се като преврат, замислен от Вашингтон. Снимка: Getty
Лишени от избор и провокирани от икономическата криза милиони венецуелци напуснаха страната в посока Колумбия и Бразилия, както и други страни като Еквадор и Перу, създавайки най-голямата мигрантска криза в историята на региона.
Чашата образно преля след последните президентски избори през май 2018-а, които множество държави – от САЩ до такива в Европа - отказват да признят за легитимни. Същевременно обаче режима на Мадуро продължава да получава подкрепата на страни като Китай, Куба, Иран и Русия.
След полагането на клетва и официалното начало на втория му мандат на 10 януари, в страната избухнаха нова поредица от протести срещу неговия режим, които този път имаха своето ясно лице.
Нова надежа: Хуан Гуайдо
И ето го предполагаемият "лъч светлина" – 35-годишният Гуайдо, член на социалистическата опозиционна партия "Народна воля". Влиза в парламента през 2015-а, а през 2017-а участва в протестите срещу Мадуро, които завършват без особен резултат, но с над 150 загинали.
В края на 2018-а Гуайдо е избран за председател на Народното събрание и полага клетва на 5 януари като се зарича да се опълчи на Мадуро. Така се стигна до сблъсък между парламентарната и президентската институция в страната, който в последните седмици се изостри още повече. В средата на януари опозиционният лидер дори беше арестуван за кратко.
Гуайдо успя да събере около себе си огромен кръг последователи, обещавайки им открити и честни избори. В сряда той направи това, което мнозина очакваха – под аплодисментите на своите привърженици се закле като в.и.д. президент по време на протест в столицата Каракас.
Мадуро обаче отказва да предаде властта и да се съгласи на нов вот. Той отговори с телевизионно обръщение от президентския дворец, в който обивни Гуайдо и Вашингтон в организирането на преврат.
Това обвинение дойде след като Гуайдо бързо беше подкрепен от правителството на Доналд Тръмп в САЩ, Мадуро отговори с късане на дипломатическите отношения във Вашингтон и дори даде 72 часа на американските дипломатически служители да напуснат Венецуела.
Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс от своя страна коментира, че правителството на Щатите не признава властта на Мадуро, следователно не признава и правомощията му да прекрати двустранните отношения. Вместо това САЩ ще използват "цялата тежест на своята икономическа и дипломатическа сила, за да настояват за възстановяване на демокрацията във Венецуела".
Освен това Щатите заплашиха, че ще предприемат необходимото, за да търсят отговорност от всеки, който застрашава безопасността и сигурността на дипломатическия им персонал. Попитан дали обмисля военни действия, президентът Доналд Тръмп коментира, че "всички опции са на масата".
Гуайдо беше подкрепен за президент и от Европейския съюз, Канада, Бразилия, Аржентина, Колумбия и др. Мексиканското правителство коментира, че ще следва принципа за ненамеса, с което реално подкрепя Мадуро.
Протест срещу венецуелското правителство. Снимка: Getty
"Корумпираните атакуват"?
В края на 2017-а няколкомесечните протести във Венецуела не дадоха никакъв резултат и Мадуро остана на власт. Заради това венецуелците едва ли таят някакви големи надежди и сега. Дори отчаяно да искат измъкване от икономическата криза, глада и растящата бедност, те са наясно, че тези проблеми няма да се решат изведнъж. Възможно е конфликтът за властта в Каракас дори да се изостри още повече, в случай, че Мадуро не отстъпи.
Този опит за свалянето му от власт има по-големи шансове, тъй като опизицията в страната е обединена зад Гуайдо, който в същото време вече има сеирозна международна подкрепа.
Основен фактор във всяка подобна ситуация обаче е подкрепата на армията. Неслучайно Гуайдо призова венецуелската армия да спре да следва Мадуро и обеща амнистия за офицерите, които се обърнат срещу президента. В сряда той повтори този свой призив, искайки от военните да застанат на страната на парламента, "Конституцията и народа".
За момента обаче голяма част от армията остава вярна на Мадуро, което в някаква степен може би се дължи и на ласкавото отношение и привилегиите, които президентът осигурява на висши военни.
След като венецуелци отговориха на призива му за протести в страната с искане за промяна, Гуайдо в крайна сметка направи това, което мнозина очакваха – обяви се за временен президент.
Мадуро отвръща на удара
Върховният съд на Венецуела, в който доминират верните на Мадуро, е на позицията, че Гуайдо и ръководството на парламента са нелегитимни. Мадуро от своя страна определи Народното събрание като "група малки момчета", контролирани от Вашингтон и крайнодесните.
В понеделник стана ясно, че 27 представители на националната гвардия са били арестувани, след като са отвлекли петима офицери и "откраднали оръжия", подготвяйки бунт. По данни на Reuters тези офицери са били с по-нисък ранг.
Същевременно уличният конфликт също е възможен. Протестите срещу Мадуро могат да срещнат отпор от страна на негови поддръжници, след като в сряда президентът призова подкрепящите го да се мобилизират, за да "извоюват мира и стабилността на Венецуела".
САЩ отново проявиха изненадваща острота срещу Мадуро, с оглед на по-мекия подход на администрацията на Тръмп към правителствата в страни като Саудитска Арабия и Северна Корея през последната година. Американският вицепрезидент Майк Пенс определи Мадуро за "узурпатор" и призова за временно правителство. От своя страна венецуелският вицепрезидент Делси Родригез обвини американския си колега в "открит призив за преврат".
Обрат може да дойде от министъра на отбраната Владимир Падрино Лопез. Източник от американското разузнаване твърди пред The Washington Post, че Падрино Лопез е казал на Мадуро, че трябва да се оттегли. Въпреки това военният министър обяви, че не подкрепя Гуайдо за временен президент. Очаква се да даде по-подробната си позиция в пресконференция.
Протест срещу венецуелското правителство. Снимка: Getty
Да не забравяме и нефта
Рязкото обтягане на отношенията между САЩ и Венецуела може да се отрази и на петролния пазар. Каракас остава важен играч там, въпреки намаляващия износ. Развитието на ситуацията около Мадуро създава притеснения, че САЩ могат да засилят санкциите в областта на енергийната търговия с Венецуела, което може да се отрази зле на и без това не особено цветущата икономика на южноамериканската държава, посочва CNBS.
От инвестиционна банка RBC Capital Markets вече предвиждат, че износът от Венецуела ще спадне с между 300 000 и 500 000 барела на ден през 2019-а. Ако се стигне до нови санкции от страна на администрацията на Тръмп, този спад може да е с няколкостотин хиляди барела. В крайна сметка ограничаването на енергийната търговия между двете държави може да доведе до много по-сериозни проблеми за икономиката на Венецуела, отколкото за САЩ.
А за това, както и за цялата борба за власт, в крайна сметка ще плащат самите венецуелци.
Онуфрий, Е как можа да не кажеш нищо за бананите по време на соца бе, келеме с келеме! Я разкажи как тогава е нямало банани. Всъщност имало е, но малко. Как като сте чуели че са пуснали банани, първо се нареждала сутринта тъщата, след това зетят я сменял накъде към 9.00 ч. вечерта, та тя да помага на щерката за бебето. След това зетят го сменяла жена му някъде към 8.00 ч. сутринта и към 7.00 ч.вечерта го сменял тъста. И така - 72 часа. След което бананите свършвали и за вас не оставало. Мъка-а-а-а-а!!! Да не дава Господ да си маймуна в България по онова време! Виж, сега, обаче, е рай за маймуните! Нещата днес вървят зле, ама много зле, не само у нас, но и в т.нар. "развит свят". И причината въобще не е "демокрацията", която налагат САЩ така, както само те си я разбират. Причината е на друго място. Аз знам къде е, но няма да ви я кажа, защото това е нещо специално. Не трябва да се казва, защото ако се каже, няма да се разбере. Единственият начин да се разбере е, като се изживее. Завиждам на такива като Онуфрий и Камиона, пардон... Кимио... абе... Ендимиона /дето е "наясно" със социализма и комунизма в последните 5000 години!?!/ - чакат ги "интересни времена". Все пак една малка подсказка - в последните 20-на години думата "капитализъм" вече не се употребява. На нейно място някой "умник" рече да постави - "пазарна икономика". Но и тя нещо не отговаря на действителността. Защо ли? Да не би т.нар. капитализъм вече да го няма? О, феодализмът отдавна е в историята. Сегашното е "постмодерен" феодализъм. Но...., само ако приемем, че не сме се озовали по някакви неведоми пътища в предисторията. Да живее демокрацията!
Да не повярваш колко чугуни са налазили и това място. Народът няма какво да яде, частната армия на рашките спасяват некадърника социалист Мадуро, отпускат му пак от там 17 милиарда да позакрепи положението,щото тоя докарал държавата до фалит, но не, по дефолт лошата Америка.