„Искаме да е ясно на нашия народ и на света отвъд границите ни, че това не е вземане на властта от страна на военните.”
Това заявява по националната телевизия на Зимбабве чернокож мъж, облечен с военна униформа, в 4 сутринта на 15 ноември.
Големият въпрос пред жителите на страната е дали това е краят на почти 40-годишната власт на президента Робърт Мугабе – един от най-дълго управляващите лидери в целия свят.
На пръв поглед африканската държава с население 16 милиона души сякаш трябва да се намира в състояние на всеобща паника. Несигурност има, но тя идва от неизвестността, която носи утрешния ден.
Според армията това определено не е военен преврат, макар че за обикновен човек приликите са повече от очевидни. Войници патрулират из столицата Хараре, бронирани машини се движат по улиците, но въпреки това животът продължава нормално. Много жители на града остават по домовете си, но градският транспорт се движи нормално, а магазините са отворени.
Нищо не подсказва за трусовете на политическия връх на страната, причините за които се коренят в борбата за "престола" на президента Мугабе.
Борба, в която страните са две - тази на Първата дама и тази на доскорошния му най-доверен човек.
Политическа драма, която е напълно достойна за сюжет на следващ сезон на хитовия сериал „Къща от карти”, стига да се очертаваше такъв.
Епизод 1: Уволнението
Борбата за наследяване на Робърт Мугабе е налице от години. 93-годишният мъж е на власт от 1980 г. насам. Първо е министър-председател на Зимбабве, след като страната окончателно обявява своята независимост от Великобритания. През 1987 г. става президент – пост, който заема вече 30 години.
Миналата седмица този сякаш вечен лидер шокира страната си, а и международната общност, като уволни своята дясна ръка - вицепрезидентът Емерсън Мнангагва.
Мугабе обвинява вицепрезидента си в „нелоялност, неуважение, измамничество и ненадеждност”. От този момент нататък Мнангагва е в неизвестност.
Медиите в страната вече неколкократно са съобщавали за търкания между вицепрезидента и Първата дама – Грейс Мугабе, известна с прозвището си "Гучи Грейс" заради страстта си към пазаруването. Двамата са сочени като фаворити за наследници на президента.
Уволенението на Мнангагва кара много хора да мислят, че по този начин президентът Мугабе разчиства поста вицепрезидент за своята съпруга, която най-вероятно гласи и за свой наследник на върха на страната.
Изборите за президент са догодина, което още повече засилва подозренията за подобна идея. Още повече, че вицепрезидентът Мнангангва е най-приближеният човек на Мугабе от десетилетия и е основния стратег на кампанията му за президентските избори през 2013 г.
През годините президентът на страната е провалял връзките си с много съюзници, но този му ход е особено шокиращ и е възможно да му коства властта.
Проблемът е там, че уволненията Мнангангва се ползва с широка подкрепа сред армията, тъй като е ветеран от партизанската война за независимост, която се води от средата на ’60-те до 1980 г.
След уволнението на вицепрезидента, генерал Константино Чивенга заплашва в пресконференция, че „военните ще се намесят, ако продължи премахването на неговите политически съюзници”. Пресконференцията обаче не е излъчена по националната телевизия.
Епизод 2: Танкове на хоризонта
Първите признаци за военна намеса са налице още във вторник следобед. Тогава танкове са забелязани близо до столицата. Впоследствие се съобщава за стрелба във вторник вечерта. Има данни и за арестувани представители на властта.
Накрая се стига и до изказването на генерал-майор С.Б. Мойо в ефира на държавната телевизия, което показва, че военните са поели контрола над медията.
Мойо обяснява, че намесата на армията не е военен преврат, а има за цел „престъпници” в обкръжението на президента Мугабе.
„Това, което Силите за защита на Зимбабве правят, е успокояване на дегенериращата политическа, социална и икономическа ситуация в страната, която, ако не се вземат мерки, може да прерасне в изпълнен с насилие конфликт”, обяснява военният от телевизионните екрани. Той призовава всички други сили за сигурност в страната да сътрудничат на армията за „доброто на държавата”.
Мойо обяснява, че президентът и семейството му са „живи и здрави и безопасността им е гарантирана”.
„Веднага след като изпълним мисията си очакваме ситуацията да се нормализира”, обяснява Мойо. Не е ясно обаче кое е „нормално” за разбиранията на военните, в чиито ръце, изглежда, в момента е контролът над страната.
Първоначално не е ясно къде е държавният глава, но впоследствие южноафриканският президент Якуб Зума заявява, че е разговарял с Мугабе по телефона. Президентът на Зимбабве си бил вкъщи и се чувства „добре”.
В главните роли...
Президентът Робърт Мугабе - Най-възрастният президент в света, който контролира страната от почти четири десетилетия. Преди това води партизанската борба за независимост на Зимбабве. Става министър-председател след изборите през 1980 г., на които е сложен край на властта на бялото малцинство в африканската държава.
През 80-те и за част от 90-те години Мугабе е почитан не само в Зимбабве, но и зад граница. С течение на времето обаче неговата власт става все по-авторитарна.
Той звучно изразява убежденията си – не харесва Великобритания, не харесва политическата конкуренция, изказвал се е против хомосексуалистите, а също така и против белите. През 1993 г. дори въвежда Закон за придобиване на земята, позволяващ на правителството да принуждава белите фермите да се отказват от земите си в полза на черните жители на Зимбабве.
На Мугабе приписват и редица цветущи цитати, един от които гласи:
„Само Бог, който ме е посочил, ще ме свали от поста ми! Няма да го направят нито MDC (опозицията), нито британците. Само Бог ще ме свали от поста ми!”
През годините на неговото управление масова инфлация започва да мъчи страната, недостигат и хранителни продукти. Всичко това е резултат от разрушителната му програма за прехвърляне на земи, посочва CNN.
Положението в Зимбабве постопенно се влошава, а обвиненията в нарушаване на човешките права в страната се множат.
Това обаче сякаш не притеснява Мугабе, който подобно на своята съпруга демонстрира стряскащ моден стил и склонност към охолен живот в разрез с мизерията из страната му. Нещо повече - през юли т.г. Мугабе призовава партията си ZANU-PF, която е и управляваща, да подсигури, че неговото наследство ще живее „дълго” след като той си „отиде”.
Доскорошният вицепрезидент Емерсън Мнангагва – Познат е и като "Нгвения" или "Крокодила" заради инстинктите му за оцеляване. Той е редом до Мугабе още от дните на революционна борба - първо му помага през партизанските години, впоследствие става шеф на разузнаването, а след това министър и накрая вицепрезидент.
Мнангагва е човекът, смятан за най-вероятен наследник на Мугабе при евентуално президентът се беше отказал или беше починал докато е на власт.
Или поне така беше преди в ситуацията да бъде забъркан усложняващият фактор „Първа дама”.
Доскорошният вицепрезидент има сериозна подкрепа сред армията на Зимбамбве, тъй като е сред ветераните от борбата за независимост. Това може да се окаже решаващ фактор, в случай, че „военният не-преврат” всъщност се окаже точно това или пък Мнангагва реши да е част от президентската надпревара на изборите догодина.
Първата дама Грейс Мугабе - Втората жена на Мугабе е родена в Южна Африка. Тя бързо печели репутацията на хитър политик.
Жители на Зимбабве й лепват прякора „Гучи Грейс”. Причина за това са нейните прекомерни обиколки по магазините, което води и до разнопосочните мнения за нея. Някои не одобряват подобно поведение в измъчваната от бедност страна. Докато жителите на Зимбабве могат да простят на президента си заради ролята му в борбата за независимост, това отношение не е същото към неговата 52-годишна съпруга.
Ето защо не се приемат добре слуховете и за това, че 93-годишният Мугабе планира жена му да го наследи на президентския пост.
Министърът на отбраната Сидни Секерамаи – Възможен претендент за вицепрезидентския пост и „черният кон в драмата с наследяването на поста”, както го определят анализатори. Ако той получи вицепрезидентският пост след уволнението на Мнангагва, това може да разсее съмненията за създаването на династия Мугабе.
Командващият армията генерал Константино Чивенга и генерал майор С.Б. Мойо – Двете основни военни фигури, чиито имена се тиражират покрай случващото се в Зимбабве. Мойо е човекът, който съобщава за ситуацията по телевизията. Чивенга пък командва армията и още преди седмица предупреждава за възможна военна намеса, ако управляващата партия ZANU-PF не спре със своята чистка.
В отговор от управляващата партия наричат поведението на генерала „предателско”.
Моргън Цвангирай - Бившият министър-председател и профсъюзник Моргън Цвангирай влиза в управлението на странта като част от споразумение за поделяне на властта, което издържа само 4 години – от 2009 до 2013 г.
През това време той е председател на съвета на министрите, заместник-председател на правителството и премиер.
Доста по-рано обаче, още в края на ’90-те, Цвангирай е опонент на Мугабе и партията му, като организира няколко стачки срещу начина, по който правителството управлява страната.
Неговата опозиционна партия Движение за демократична промяна (MDC) трябва да работи в трудни, понякога кървави обстоятелства. Цвангирай неколкократно е вкарван в затвора за измяна, а освен това няколко пъти е пребиван жестоко от поддръжници на Мугабе.
В политиката обаче няма вечни приятели и вечни врагове.
Това се потвърждава след като Мугабе и Цвангирай подписват политическо споразумение, според което вторият ще стане министър-председател, а Мугабе ще остане президент, върховен главнокомандващ и председател на правителството. Това става през 2009 г.
Цвангирай се отказва от споразумението през 2013 г., след като заявява, че изборите през тази година, които Мугабе печели, са фалшифицирани.
Днес лидерът на опозиционната партия е още една от неизвестните в политическото бъдеще на Зимбабве.
Какво ни очаква през новия сезон?
От опозиционната MDC посочват, че нямат информация за кражби, кръвопролития или убийства. Обясняват, че режима на Мугабе е бил „система, която не може да бъде поддържана вечно”.
Щатите призовават ситуацията да се реши по мирен път, като се следват „демократичните, прозрачни и посочени в конституцията процеси за решаване на различията”. Великобритания, чиято история е свързана с тази на Зимбабве, няма по-подробно обяснение на случващото се. Борис Джонсън посочва, че не е ясно дали ситуацията в Харара означава край на властта на Мугабе или не.
Основното в случая е неизвестността. Зимбабве не е малка държава, а въпреки привидното спокойствие съдбата на нейните 16 милиона жители ще бъде определена в една или друга степен от изхода на тази политическа криза.
Предположенията за "преврат", подобен на този в Турция от миналата година, изглеждат по-скоро нереалистични. Политическата чистка вече е започнала и без подобен ход, а армията сякаш е на страната на отстранения вицепрезидент.
Може би заради случващото се 37-годишното управление на Мугабе ще приключи и той ще бъде свален от поста си.
Не от Бог, а от армията.
