Синги Уангмо е на 31 години и е мениджър на Националния парк Royal Manas в Бутан, малкото хималайско кралство, което се намира между Индия и Китай. Там не се изчислява БВП, а нетното вътрешно щастие.Паркът е светилище, включено в мрежата на Юнеско за опазнане на бенгалския тигър и неговия хабитат.
Синги винаги е искала да стане рейнждър. "Това бе моята детска мечта, затова се чувствам щастлива, че от една страна успях да я реализилам, а от друга помагам за запазването на дивата фауна в моята страна" - казва. Уангмо е сред малкото жени-рейнджъри в Бутан, а от 2011 година ръководи колектив от 94 души.
В джунглата
Освен с управлението на парка, тя работи активно и на терен. "Когато сме в джунглата, водя колона от 30 рейнджъра, 100% мъже." - разказва. Работата е опасна не толкова заради тигрите, а заради бракониерите, които са хора без скрупули и готови на всичко. В момента в резервата има 22 тигъра, които непрекъснато се наблюдават. През последните години те се увеличават значително благодарение на усилията на правителството на Бутан. И най-вече благодарение на хора като Синги.
В света има само 3 хиляди бенгалски тигъра, затова те са застрашени от изчезване. Затова WWF започна програмата Tx2, чиято цел е да удвои броя на бенгалските тигри до 2022 година в техния естествен хабитат.
Най-голямата заплаха - бракониерите
Бракониерите убиват тигрите, тъй като техните кости се използват в китайската традиционна медицина, както и в други азиатски страни. Синги уточнява, че в Бутан тигрите не участват в традиционната медицина, а се изнасят в чужбина.
Младата рейнджърка прекарва дълго време в джунглата. "Работата е трудна и физически, и психически." Синги стои месеци на изолирани места, далеч от семейството си. "Но удовлетворението, което получавам от работата си, е голямата награда за усилията и жертвите".
Фотоклопки
Въпреки че работата и животът й са посветени на тигрите, Синги все още не е заставала на четири очи с тигър. Това не я плаши, напротив тя мечтае да има привилегията за погледне отблизо това невероятно животно. Но Синги познава всичките 22 тигъра в резервата, един по един - благодарение на фотоклопките. Това са специални фотокамери, които следят тигрите. "Опитмист съм за тяхното бъдеще - казва Синги - щастлива съм за бъда начело на парка, в който живеят".
Важна роля в опазването на тигрите имат и местните общности. "Опитваме се да запазим живи техните ценности, а в замяна получаваме сериозна подкрепа и сътрудничество за опазването на тигрите и на техния хабитат" - казва рейнджърката.
Въпреки че е застрашен от изчезване, царският бенгалски тигър или индийски тигър е най-разпространеният вид тигри. Характерна за него е бялата окраска на черни ивици, затова се казва бял тигър. Най-разпространен е в Индия, среща се и в Бангладеш, в Бирмания, както и в някои зони на Бутан и в Непал.