Бившият американски президент Джордж Буш-старши предвождаше коалиция от около тридесет държави, която изтласка Саддам Хюсеин и иракските му войски от Кувейт през 1991 г.
Джордж Буш-младши имаше своя "коалиция на желаещите" зад американската инвазия в Ирак през 2003 г.
До този момент обаче, коалицията на Доналд Тръмп за защита на петролните танкери от иранска агресия изглежда има само един член - САЩ.
Британците отклониха предложението, французите се въздържаха от ангажиране, а германците открито отказаха в края на юли. Всички те все още си вадят поуките от оттеглянето на американския президент от ядреното споразумение с Иран от 2015-а, което според тях донякъде е причината за войнственото поведение на Техеран. Те също така се опасяват, че заставането на страната на САЩ в такава инициатива би могло да ги въвлече във война с Иран. Тези опасения само се засилиха миналата седмица, след като Тръмп наложи санкции на иранския външен министър.
"Очевидно военна операция в Персийския залив би увеличила експоненциално потенциалните поводи за конфронтация с Иран", коментира Натали Точи, съветник на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Федерика Могерини. По думите й стига европейците да виждат шанс за свобода на плаването, гарантирана чрез диалог и дипломация с Иран, те ще изберат този път.
Близкоизточният анализатор във Вашингтон Джон Алтърман допълва, че другите правителства не са сигурни накъде се опитва да ги поведе САЩ. Според него лидерите им смятат, че асоциирането със САЩ носи рискове, без да осигурява сигурност.
Представители на Пентагона настояват, че някои държави вече са се присъединили към операцията, която САЩ наричат "Сентинел" ("Страж"), но не разкриват колко са те. Повече от 60 държави са били поканени да се присъединят, заявяват от Пентагона, а анализатори коментират, че някои регионални сили като Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия може да се включат в коалицията.
В изявление на Пентагона се казва, че "тъй като преговорите продължават, би било преждевременно и неуместно да се издигат хипотези или да се коментира състоянието на отделни нации и естеството на каквато и да е потенциална подкрепа".
Опитът за изграждане на коалиция за морска сигурност идва след няколко атаки срещу петролни танкери в района на Персийския залив от началото на май насам. САЩ обвиняват за атаките Иран и негови съюзници. Ислямисткото правителство на Иран отрича да има нещо общо.
До случаите се стигна след като Тръмп се отказа от ядреното споразумение от 2015-а, което от своя страна доведе до нарушения на споразумението от страна на Иран. Властите в Техеран се опитват да оказват натиск на европейците да помогнат на близкоизточната страна да спаси икономиката си сега, след като Тръмп отново й наложи санкциите, премахнати заради сделката. Атаките в Персийския залив могат да бъдат възприемани като част от този натиск.
В някои отношения, изграждането на коалиция за охрана на корабите в основни локации на Персийския залив като Ормузкия проток — критичен съобщителен път за глобалния петролен пазар — би трябвало да изглежда като по-лесна задача от предишните кампании на САЩ, насочени срещу диктатори като Хюсеин.
Джордж Буш-старши беше изправен пред прогнози за дълга, скъпа и кървава война срещу иракския диктатор. Той обаче успя да изгради коалиция от близкоизточни, европейски и други държави, която изтласка Хюсеин от Кувейт само седмици след старта на операцията през 1991 г. Тази коалиция масово се счита за успешен модел, достоен за подражание.
Администрацията на Буш-младши имаше повече трудности да убеди света, че е необходима инвазия в Ирак и сваляне на Хюсеин, въпреки оказалите се неоснователни подозрения, че той разполага с оръжия за масово поразяване. Основни американски съюзници като Франция и Германия се противопоставиха на инвазията през 2003 г. В крайна сметка екипът на Буш обяви, че около 50 държави са станали част от "коалиция на желаещите", макар че много от тях така и не изпратиха войски.
В по-близкото минало, след като беше обвинен, че действа твърде късно, Барак Обама събра повече от 60 държави в коалиция за борба с "Ислямска държава". Тази кампания беше завещана на Тръмп и тя постигна успех в превземането на територии от терористичната организация.
Сега обаче Тръмп не получава подкрепата, която вероятно е очаквал.
Миналата сряда германският външен министър Хайко Маас заяви, че неговата държава "няма да вземе участие в морската мисия, представена и планирана от САЩ". Маас добави, че Германия се координира тясно с Франция, която също се въздържа от участие в американската кампания.
Това разгневи американския посланик в Германия Ричард Гренъл, който заяви пред изданието Augsburger Allgemeine, че "Америка е жертвала много, за да помогне на Германия да остане част от Запада" и че икономическият успех на Германия "носи със себе си и глобални отговорности".
Вероятно още по-поразително е нежеланието на Великобритания да се ангажира с предвожданата от САЩ кампания, особено като се има предвид, че тя е в пряк морски конфликт с Иран.
Техеран наскоро задържа британски танкер и екипажа му, след като Великобритания задържа ирански плавателен съд, който заподозря в нарушаване на санкциите за доставки на петрол до Сирия. Великобритания също така се дистанцира от Германия и Франция, като подкрепи инвазията в Ирак на Джордж Буш-младши, знак за традиционно близкото военно сътрудничество, което страната има със САЩ.
Новият британски премиер Борис Джонсън може да е този, който ще промени нагласата на Великобритания към плановете на Тръмп. Снимка: Getty
И все пак британски представители казаха миналия месец, че предпочитат да изградят предвождана от Европа морска защитна сила в Персийския залив. Това може и да се промени сега, след като Великобритания има нов премиер — Борис Джонсън, който се опитва да се сближи с Тръмп, но първоначалната реакция ясно демонстрира напрежението между Лондон и Вашингтон по време на мандата на Тръмп.
Американският държавен секретар Майк Помпео не смекчи особено това напрежение, когато през юли заяви пред Fox News, че САЩ не са сигурни дали биха дошли на помощ на Великобритания в конфликта ѝ с Иран. "Отговорност... на самото Обединено кралство е да се погрижи за своите кораби", каза той.
Помпео тогава изложи друго очакване за коалицията за морска сигурност: че други държави ще играят основна роля. По думите му САЩ имат "отговорността да изиграят своята роля, но светът също има важна роля в това да се поддържат отворени тези морски маршрути".
Вицеадмирал Майкъл Гилдей миналата сряда каза пред комисията по въоръжени сили на американския Сенат, че "идеята е регионални партньори да поемат лъвския пай от бремето" на защитата на международните танкери.
САЩ ще изпратят плавателни съдове и самолети, които да защитават плаващите под американски флаг търговски съдове, но "няма толкова много от тях", които да преминават през критични зони като Ормузкия проток, каза Гилдей. По думите му Щатите ще предложат разузнавателна подкрепа на други членове на коалицията.
Помпео и Гилдей изглежда следват линията на Тръмп. Президентът — който отдавна е скептичен по отношение на ползата от многостранните съюзи — вярва, че други държави се възползват от ресурсите и щедростта на САЩ.
През юни Тръмп писа в Twitter за огорчението си от сигурността в Персийския залив. "Защо защитаваме плавателните маршрути за други държави (много години) без никаква компенсация", беше въпросът, който американският президент отправи. Той също така отбеляза, че САЩ, които сега са водещият световен производител на петрол и природен газ, дори нямат нужда от петрола, който преминава през Персийския залив по начина, по който се нуждаят от него други държави.
Подобни изявления със сигурност намаляват ентусиазма на други държави, приканени да се присъединят към коалицията, коментира анализаторът Алтърман.
Той отбелязва, че по време на мандата на Тръмп отношенията на Америка с традиционни съюзници западат, не на последно място защото президентът на САЩ критикува основни партньори като Германия, Великобритания и Франция повече от своите предшественици. Предишните президенти на САЩ също така поддържаха по-силни отношения с чуждестранните си колеги, допълва той.
По думите на Алтърман "просто е нужна дипломация" – изграждане на отношения на доверие и понякога симпатия, а държавите да вярват, че е в техен интерес, ако се асоциират със САЩ."
Сега обаче тези съюзници може да смятат, че техните "интереси са застрашени", ако застанат до САЩ, особено по отношение на Иран, което е изгодно за противници на Америка като Русия и Китай, стремящи се да ограничат глобалното влияние на САЩ, допълва анализаторът.
Администрацията на Тръмп изглежда е наясно с това като на моменти обсъжда идеята за морска сигурност, без изрично да я насочва "срещу" Иран. Изявление от 19 юли на Централното командване на въоръжените сили на САЩ, оповестяващо плана за коалиция, дори не упоменава Иран. Но като се имат предвид предишните обвинения на САЩ срещу Техеран, няма особени съмнения кой Щатите смятат за основен виновник.
Санкциите срещу иранския външен министър Джавад Зафир намаляват шансовете за преговори между Вашингтон и Техеран. Снимка: Getty
Дори за държави, които също считат Иран за свой враг, перспективата за военна конфронтация с Техеран не изглежда особено привлекателно.
ОАЕ например са предан съюзник на Тръмп, като се съгласяват с нуждата от сдържане на надигащия се Техеран и може в някакъв аспект да се присъединят към коалицията. ОАЕ обаче не са склонни да обвиняват Иран за атаките срещу танкерите. Миналата седмица представители на ОАЕ и Иран проведоха рядка среща за обсъждане на въпроси, свързани с морската сигурност — част от което изглежда са мащабни усилия за деескалиране на напрежението.
Тръмп се оттегли от споразумението с Иран миналата година. Той заяви, че договореностите от времето на Обама са твърде ограничени във времето и тесни като мащаби, и че те е трябвало също така да обхващат не-ядрени агресивни действия на Иран, от рода на програмата му за балистични ракети. Оттогава други държави, които също са страни по споразумението — Франция, Великобритания, Германия, Китай и Русия — се опитват да го спасят, но не могат да предложат на Иран икономическата помощ, която първоначално страната получаваше след подписването на споразумението.
САЩ и Иран бяха изключително близо до военна конфронтация в последните седмици, когато САЩ засилиха военното си присъствие в Персийския залив. И двете страни сваляха взаимно дроновете си. В един момент Тръмп нареди военен удар върху ирански съоръжения, но се отказа от това си решение в последния момент, като заяви, че предпочита преговори.
Администрацията на Тръмп миналата седмица реши да се откаже от някои претенции за свързани с ядрената програма проекти в Иран. Това може донякъде да облекчи напрежението с европейските страни, опитващи се да спасят споразумението.
Същевременно обаче Тръмп наложи икономически санкции върху Джавад Зариф, външният министър на Иран. Ход, който подкопава и без това скромните шансове за преговори между САЩ и Иран, тъй като Зариф беше основната фигура в иранския преговарящ екип, договорил ядреното споразумение с администрацията на Обама и други правителства.
Политиката на Тръмп към Иран беше и продължава да е продиктувана от вътрешно-политически проблеми. Тръмп се появи неочаквано на политическата сцена като извънсистемен политик, противник на основни елементи от водената от САЩ политика на Глобален жандарм и основен Създател на Новия ред в една Глобална империя. От десетилетия тази политика се води от Световното правителство (на ционистите - основно от сектата на Илюминатите) в сянка, а САЩ и Западна Европа са основни изпълнители и донори на жива сила и ресурси срещу финансови бонуси от страна на еврейското лоби в имперския финансов елит на САЩ. Имперският елит не може по волята на Тръмп и избралият го електорат с лека ръка да заличи резултатите от огромните разходи и собствените му усилия през последните десетилетия. Поради това беше пусната срещу Тръмп огромната агресивна пропагандна машина на Империята. Теоретичните прогнози за загубата на политическата битка на Тръмп срещу финансовия елит бяха категорични и единодушни. Но Тръмп се оказа мъж с изключително физическо здраве и желязна психика. Грохота на агресивната пропагандна машина не го парализира и той последователно и резултатно прокарваше деструктивните си решения срещу глобализацията и шизолобералните "ценности" на Новия световен ред. В политически план той приложи уникален метод: удар с лявата срещу дясната ръка на имперския елит. В замяна на неговите удари срещу глобализацията, той предприе действия на подчертан протекционизъм и защита интересите на Израел. Така, освен признаването на Ерусалим за столица на Израел, предоставянето на високи технологии и въоръжаването с модерна техника на тази страна, в полезрението на Тръмп се появи Иран, като неин враг. И той последователно и демонстративно провежда враждебна политика срещу аятоласите, търсейки подкрепата на Израел срещу настроенията за неговото отстраняване, демонстрирани от демократите в Конгреса, изпълнители на политическите амбиции на ционисткият финансов елит. В рамките на неговото президентство тази враждебна към Иран политика ще продължи да се поддържа, без прерастване във въоръжени сблъсъци, на каквито той е противник. Защото такива сблъсъци не ще бъдат сравними с войните в Ирак на Дж. Буш - баща и син, тъй като "персите" не са араби и имат други бойни качества и възможности. А освен това, подобен сблъсък ще предизвика нежелани от него реакции от страна на Турция, Русия, Китай и някой арабски страни, потърпевши от американската инвазия в Близкия изток, с неизвестен резултат.
>Тръмп се появи неочаквано За определени хора с определено ниво на интелект вероятно е било неочаквано. За други е било напълно очаквано. Трети са го предсказали преди десетки години, например Хънтър Томпсън: https://www.thenation.com/article/this-political-theorist-predicted-the-rise-of-trumpism-his-name-was-hunter-s-thompson/ Статията описва прекрасно кои хора представлява Тръмп и как, както и защо антисистематичната му полемика нито има нужда да бъде рационална за да бъде популярна, нито изобщо е подвластна на рационални аргументи. Фундаментално, Тръмп не представлява нищо друго, освен хората, изоставени от прогреса на човешката цивилизация в страничната канавка, тяхната ненавист към всичко модерно, интелигентно и прогресивно, и желанието им да си отмъстят на всяка цена, дори последните мизерни останки от собственото си благополучие и социални огризки, които модерните общества им подхвърлят. Изборът на Тръмп и всички останали като него - Орбан, Джонсън, Борисов и прочие - е просто бунтът на мижитурките и отрепките, които може и да не разбират съзнателно как прогресът на човечеството естествено ги избутва в глухите коловози, където само могат да изчакват естествената си кончина, но определено го усещат. Техният шампион по необходимост е точно толкова първосигнален, мерзък, долнопробен, меркантилен, утилитарен и лишен от всякакъв общочовешки морал и етика, колкото са самите те. Затова тръмпанарите с охота реват, например, за Клинтън и Люински, но напълно игнорират бруталните и многобройни скандали около развратник, женен три пъти за манекенки, който сам се е хвалил с сграбчващите си геройства, сам се е хвалил с прелюбодеянията със следващата докато сегашната му се грижи за новороденото му дете, сам се е хвалил с близостта си с педофили. На думи ненавиждат богаташите, особено тези по наследство, но не и Тръмп и цялата му свита от банкери и слуги на всевъзможни индустрии. Рационалността и консистентността на моралната позиция е лукс, който никоя отрепка не може да си позволи.
За разлика от предишните коментатори,ще го кажа по-простичко:Тръмп търси съюзници срещу Иран,за да "споделят"както високите разходи по "подръжка" на свободните трасета за превоз на петрол,в "Ормузкия проток",така и да "споделят" "моралния" мотив,за започване на една евентуална война е Иран!Очевидно вече почти никой не му се "връзва" на политическите простотии и блъфове!Иран няма ядрено оръжие,няма химическо оръжие и самия Тръмп се "чуди",какъв сериозен повод да измисли,за да убеди съюзниците си от НАТО,близкия изток и света,да се присъединят към бъдеща коалиция за война срещу Иран.!Факт!Естествено,че няколкото бомбени поражения на два танкера,свалянето на американски дрон или "арестуването" на британски танкер,за "смешни" поводи за "санкции"срещу Иран,камо ли за сапочване на война срещу Иран!Има и още един "важен"фактор,НАТО и арабските приятели на САЩ,да се въздържат от "резки движения":скоро,Иран сключи военно споразумение с Русия,за доставка и поддръжка на военна техника,със "съответния персонал"!Това елементарно преведено означава,че ако американците решат да нападнат Иран,ще си "имат работа " с руснаците!Факт!Руснаците в никакъв случей,/както го направиха в Крим/,няма да допуснат,американците и НАТО,в близост до техните граници!По този начин,е очевадно ,че Иран доби самочувствие във военната риторика със САЩ!Свалянето на американския дрон даде допълнителна увереност на иранското ПВО!
Заглавието казва всичко. Коалиция от един. Тоя път и английският пудел се дърпа. И с основание. То не е да пуснеш "смели мъже и жени" да пиратстват невъоръжени кораби на хиляди мили от базата им. Може да се включат емирите от залива, но от тях само пари. Черната работа ще трябва да се свърши от Джони Американ. А той има спомени от Вииетнам и Афганистан.
Дедо, спомени от Виетнам има само Джони Рамбо... А относно Иран - отвлечените от сомалийски пирати кораби са в пъти повече - нещо за коалиция срещу Сомалия, и не само да "пуцаш" в пролива, а с авиация, пехота и т.н. както си се полага?!??! И да се изкорени веднъж завинаги пиратството! А забравих, Сомалия няма петролни запаси... И друга аналогия - опозицията в Сирия иска да свали диктатора - хоп, коалиция "да подкрепим опозицията". Опозицията в Йемен иска да свали диктатора - хоп, коалиция "да подкрепим диктатора"... Защо така бре?!??! Да не говорим, че Сирия е, или по-скоро беше, в пъти по-светска и свободна държава от Йемен....
Спомени от Виетнам имат близките на 210х убити и ранени. те са милиони. От Афганистан са по-малко, но спомените са по-пресни. Защитна коалиционна флотилия имаше и около африканския рог. Но от голяма загриженост за правата на човека им беше забранено да стрелят, докато не стане късно. Когато руснаците почнаха първо да стрелят и после да питат, пиратите се изпокриха. Никаква флотилия не може да осигури пълно покритие на 1000 мили акватория, даже и срещу хаотичните атаки на сомалийските цигани. А в залива на подобна акватория имат насреща си държава. Там трябва пълномащабна война до победа. затова се дърпат съюзниците. А мюсюлманите имат предимството да не държат сметка за загубите.
deowin. “…хората, изоставени от прогреса на човешката цивилизация в страничната канавка…”, “…ненавист към всичко модерно”, “социални огризки, които модерните общества…”, “…интелигентно и прогресивно,..”, “…бунтът на мижитурките и отрепките…”, “…да изчакват естествената си кончина…” Бучаща тонколона, просвирваща на плейбек ода за противоречащите на природните дадености и закони “ценности” на либералната пропаганда в отчаян опит да наложи легитимност за фаворизираните секспсихопати, либералпроститутки и евроджендър кастрати. Нищо ново. По същата схема поробената Юдея е успяла да зомбира чрез хуманните постулати на християнството Древния Рим в успешен опит да се освободи от непобедимите железни легиони, внушавайки свръхдоза хуманност, геграфски крайно локализирана и неадекватна на суровите нрави през онази епоха. След повече от два века манипулиране на римските тълпи – бавно, поради примитивните комуникации и транспорт, “греховният секс” тогава е довел до демографски дефицит и наемници (траки, даки…) в легионите на огромната империя, “непротивенето на злото” и “ако те ударят от едната страна, обърни и другата” – са довели до пластична модификация на агресивната устременост на легионите. Възникнала в Близкия изток, не е бил направен дори опит новата религия да се разпространи в близките региони на Персия, Египет, Мидия… Само Рим е бил умишлено подложен на тази “конспиративна” психологическа диверсия за онази епоха. Северните съседи на Империята не са били обект на манипулации и са запазили боеспособността си. Идеята е една и съща. Чрез модерни и прогресивни манипулации на нравите, морала и сексуалният нагон да се разрушат утвърдените стереотипи за възпроизводство на набелязаната враждебна социална формация и чрез противоприродно израждане и сривайки раждаемостта – да се създаде общество, реално беззащитно (защитено от педераси, джендър кастрати, философи, търгаши, омъжкарени слаботелесни жени, пацифисти, феминисти, баби- генерали, хуманисти и тути кванти модерни и прогресивни либерални продукти, но категорично НЕ ОТ БЕЛИ МЪЖЕ - ВОИНИ, защото наистина могат да защитават обществото). В същото време се запазва боеспособността на съседите (тогава северните – при Рим, сега южните – при Европа и САЩ). Повторение – сега като възмездие за холокоста в Европа и този път - като защита срещу подобни бъдещи рискове.
alecsander,поздрав за коментара ти под номер 8. Няма да те разберат. Както и не разбират,как така и християни и мюсюлмани се кланят на един и същи бог-юдейският,който пък многократно е цитиран/според Библията/,че негова единствена грижа са си юдеите. Добре дошъл в клуба.Засега се очертаваш като антисистемен и антисемитен.Скоро ще те повишат в чин-русофил. А президент Тръмп е ясен.Ерусалилимският кандидат.По аналогия с Манджурския такъв. Интересен филм.Става въпрос за ''Манджурският кандидат'' с Дензъл Уошингтън.