Идеята за война между САЩ и Китай е тормозила съзнанията на журналисти, политолози, кинотворци, писатели и др. Виждали сме я дори във видеоигри. Ето, че войната вече е близо, но тя няма да се води така, както мнозина очакваха – с изтребители, танкове и пехота.
Над света е надвиснала търговска война между двете държави, като последствията могат да бъдат сериозни не само за тях.
Лидерите на САЩ и Китай вече обявиха въвеждането на мита за другата страна, но истинска тревога за инвеститори, бизнесмени и законотворци предизвика рискът от ескалация в тази сложна ситуация. Това, което видяхме до момента, може да е просто началото - „първото от много“ действия в областта на търговията, както американският президент Доналд Тръмп посочи в четвъртък.
Тогава той разкри плановете си да наложи мита за 25 процента от стоките, които Китай изнася и които се равняват на 50 милиарда долара. В петък влязоха в сила митата върху стоманата и алуминия, които засягат и вноса от Китай. В отговор Китай обяви, че ще наложи тарифи на стоки внос от САЩ, равняващи се на 3 милиарда долара.
Ако всичко приключи тук, тази малка размяна на търговски удари може и да няма глобално отражение. Но тежестта от по-високите цени ще бъде усетена от работници, бизнеси и потребители – както директно, така и индиректно.
Вече се е говорило и за щетите, които митата на Тръмп ще нанесат на собствената му икономика. В краткосрочен план те могат да успеят да сложат край някои от най-вредните практики, които Китай прилага. Но нанесените щети ще са много по-сериозни от ползите, пише Foreign Affairs.
Много икономисти са на мнение, че митата са лош подход. Те водят до повишение на цените за потребителите, а вредят и на компаниите, които са зависими от вносни продукти. Митата върху стоманата, например, може да са добри за стоманената индустрия в САЩ, но са ужасни за голяма част от производителите на други стоки в страната.
Според някои изчисления, „десетките хиляди нови работни места, които ще бъдат открити заради митата на Тръмп върху стоманата и алуминия няма да са нищо в сравнение с близо половин милион загубени работни места в икономиката на САЩ като цяло“, пише FA. Това означава, че 18 души ще останат без работа на всяко едно ново работно място.
Това не е просто теория - митата върху стоманата, въведени от президента Буш през 2002-а доведоха до 200 000 работни места по-малко.
Ето какво се знае до момента за назряващия икономически конфликт и какво може да се случи в бъдеще:
Щатите ще нанесат удар върху китайските технологии и индустрии
САЩ ще въведат мито от 25% върху стоманата, която идва от Китай, и 10% върху алуминия. Вносът от повечето държави по света също ще бъде засегнат от новите мерки.
Администрацията на Тръмп също така ще обложи с 25% мито група от все още необявени продукти. В нея влизат комуникационни технологии, такива в областта на космическите изследвания и машинопроизводството, но и други. До това решение се стигна след като американско разследване показа, че Китай системно е дискриминирала американски технологични компании, които имат дейност в азиатската страна.
Това са основни елементи от общата търговия между двете държави. През 2017-а САЩ е внесла от Китай продукти от всички тези категории, равняващи се на стойност около 150 милиарда долара.
Китай отвръща с удар върху американските фермери и винопроизводители
В петък Китай обяви, че ще обложи с мита 128 вносни американски стоки. Това е отговор на щатските мита върху стоманата и алуминия, като ще последват допълнителни мерки за митата, които САЩ планира след своето технологичното разследване.
Китайските мита върху стоки от Щатите ще засегнат най-вече виното, плодовете, свинското, рециклирания алуминий и ядките. Все още няма пълен списък със стоките, но митата ще влязат в сила на 31 март. Те ще варират межд 15 и 25 процента в зависимост от продукта. Стойността на всички тези вносни продукти се равнява на около 3 милиарда годишно, което е сравнително малка сума.
Това обаче е само началото.
Китай е най-големият клиент на всичките 300 000 американски фермери, отглеждащи соеви зърна. Азиатската страна е изкупила около 61 процента от целия износ на соя от САЩ през миналата година. До момента Китай не е споменала дали ще обложи с мито и соята от Щатите, но външното министерство неслучайно припомни тези цифри на репортери през миналата седмица.
За Китай дори не е необходимо да налага мита за стоките на американските фермери, за да накаже Щатите. Вместо това може просто да се преориентира към по-сериозни бизнес отношения с Южна Америка.
Износът на соеви зърна от Бразилия за Китай нарасна 35 процента през миналата година в сравнение с 2016-а. В същото време износът на същия продукт от САЩ към Китай отчете едва 2 процента повишение. Това показва, че азиатската страна има и други алтернативи за добив на соя.
Държавните глави на Китай и САЩ Си Дзинпин и Доналд Тръмп. Времето на усмивките обаче мина. Снимка: Getty
Китай притежава по-голяма част от дълга на САЩ в сравнение с която и да е друга нация, но този апетит може да намалее
Азиатската държава държи 1,17 трилиона долара от дълга на САЩ. Това превръща Китай в най-големия заемодател на Щатите. Не може да се очаква страната да се откаже от голяма част от своите американски държавни ценни книжа наведнъж. Масивна продажба на дълг като тази ще доведе до спад на цените на американския дълг, който остава в портфолиото й.
Истинският проблем: какво ще стане, ако Китай загуби апетита си и спре да изкупува американския външен дълг?
Правителството на САЩ трябва да издаде около 1 трилион долара дълг през тази фискална година, за да покрие дефицита си, който се очаква да нарастне още в идните години заради намалените данъци. За да финансира дефицита, САЩ продава дълг на други държави, чужди инвеститори, американски граждани и американски банки. Това се счита за една от най-безопасните инвестиции в света.
Невъзможно е да се предвиди какво ще се случи, ако Китай спре да изкупува американски дълг. Но най-малкото – това въобще не е подходящ момент за Щатите да влоши отношенията си с най-големия си заемодател.
Това ли е краят на световната икономика, каквато я познаваме?
Въпросът звучи драматично, да, но разбиранията на Китай и САЩ за търговията сякаш се обръщат в друга посока.
САЩ са лицето на свободната търговия още от времето на Втората световна война, а Китай беше абсолютният протекционист. Сега Щатите имат намерение да налагат мита, докато Китай твърди, че иска да се бори с протекционизма.
Президентите на Чили и Колумбия описаха ситуацията като „света, обърнат с главата надолу“.
Икономисти казват, че САЩ се отказва от лидерската си роля в световната търговия, докато администрацията на Тръмп спори с тях и твърди, че се опитва да направи така, че търговията да облагодетелства повече американци. Същевременно позициите на Китай по света стават по-силни, като страната се опитва да развие амбициозна търговска магистрала, позната като инициативата „Един пояс, един път“.
А геополитическите отражения сякаш са безкрайни и ще замесят Северна Корея, Русия, Иран, Латинска Америка и Близкия изток. Експертите в областта на търговията твърдят, че икономическите връзки като търговията спомагат да се избегнат истинските войни. Те правят държавите зависими една от друга и така е по-малко вероятно да се стигне до въоръжен конфликт. Какво става когато тези връзки се влошат?
Захапката на Тръмп толкова лоша ли е колкото и лаят му?
Всички тези притеснения може да се окажат за нищо. Тръмп се готвеше да въведе мита върху вноса на стомана и алуминий от всички държави по света. Основни съюзници и търговски партньори на САЩ заплашиха, че ще отвърнат със сходни мерки.
Тогава Тръмп изключи от списъка Мексико, Канада, Европейския съюз, Южна Корея, Австралия, Бразилия и Аржентина. Това означава, че четирите основни износители на стомана за САЩ и четири от седемте най-големи износители на алуминий за страната няма да се сблъскат с митата.
Освен това американският президент неколкократно заплаши, че ще сложи край на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) – търговското споразумение между САЩ, Канада и Мексико. Да, обаче в четвъртък Робърт Лайтхайзър, който е търговски представител на САЩ, в четвъртък разкри пред сенатори, че се наблюдава прогрес в преговорите между трите държави.
Ограниченията на Тръмп, провокирани от разследването в сферата на високите технологии, няма да влязат в ефект поне две седмици. А това е много време за Белия дом и може да се стигне до поредна крачка назад.
