Кой е най-лесният начин да се намалят делата за корупционни престъпления в пост-социалистическа бедна държава? Ако погледнете съдебната статистика в България - отговорът е елементарен. Като не се разследват.
Сега обаче социалистите в Румъния се готвят да надминат българския "челен опит" с още по-проста идея. Като обезсмислят усилията на прокуратурата да преследва виновниците за злоупотреба с власт и конфликт на интереси.
По ирония - през последните години страната се превърна в отличен пример именно благодарение на ефективната си прокуратура и безкомпромисната работа при преследване на корупционни престъпления на всички нива на държавната система.
Доскоро местната преса се шегуваше, че има цяло правителство в затвора - поне 13 бивши министри и премиери бяха осъдени по дела за служебни престъпления и вземане на подкупи в размер на няколко милиона евро.
Скоро обаче вицът за "затворническия кабинет" може да се окаже неактуален. Новото правителство в Букурещ предприе толкова рязка смяна в политиката, че извади на улиците хиляди протестиращи граждани и предизвика дипломатически скандал за броени дни.
Властта има намерение да амнистира хиляди осъдени лица и да отслаби значително наказанията по дела за корупционни престъпления.
Близо 20 000 души излязоха на протест по улиците на Букурещ в неделя вечер, а президентът Клаус Йоханис се присъедини към множеството в центъра на столицата, облечен в червено скиорско яке.
"Една група политици с проблеми със съдебната власт искат да променят закона в Румъния и да отслабят правовата държава. Това не може да бъде допуснато. Неприемливо е да се променя законодателството само и само десетки хиляди политици с присъди да изчистят своите свидетелства за съдимост и да продължат с нарушенията си. Румънците с право са гневни", каза Йоханис пред протестиращите.
Причината за недоволството на гражданите на Румъния е законопроект на Министерството на правосъдието, с който се декриминализират престъпленията "конфликт на интереси" и "злоупотреба с власт".
Второто предложение на кабинета предвижда амнистирането на лица с условни присъди.
Лидерът на Социалдемократическата партия на Румъния Ливиу Драгня е един от онези, които ще могат да се облагодетелстват от евентуалните поправки в закона.
Той беше осъден на 2 години условно заради изборни нарушения по време на референдума за отстраняване на Траян Бъсеску през 2012 г. Именно тази присъда попречи на Драгня да се кандидатира за министър-председател на Румъния, след като СДП излезе като първа политическа сила след парламентарните избори през декември 2016 г. и успя да състави мнозинство с помощта на Алианса на либералите и демократите.
След неуспешния опит на Драгня да прокара кандидатурата за министър-председател на своето протеже Севил Шхайдех, отхвърлена от президента Йоханис, Социалистите все пак излъчиха премиер в лицето на Сорин Гриндяну.
Президентът Клаус Йоханис се намеси, като изненадващо се появи на заседанието на Министерския съвет при обсъждането на двата проекта, които биха довели до пускането на свобода на няколко хиляди затворници и извънредна промяна в Наказателния кодекс.
Йоханис се обърна лично към Гриндяну с призив да не допуска подобна грешка.
Скандалните промени бяха осъдени и от главния прокурор на Румъния Аугустин Лазар.
"Кой има интерес от тази промяна на закона? 25-30 депутати бяха предадени на съд заради конфликт на интереси само от Главната прокуратура. Но има и още много други подсъдими - членове на общински съвети, кметове - всички те ще бъдат освободени от наказателна отговорност, ако този закон се приеме", каза Лазар в интервю за RFI Румъния.
Сред потенциалните "бенефициенти" на промяната в Наказателния кодекс са и бившият министър на вътрешните работи Габриел Опря, бившият областен управител на Констанца Никушор Константиенску, бившият кмет на Пятра Нямц Джордже Стефан, бившият министър на регионалното развитие Елена Удря, бившият главен прокурор по борбата с организираната престъпност Алина Бика и обвиняемите по делото за трагичния инцидент в клуб "Колектив" в Букурещ от октомври 2015 г., при който загинаха 64 души, а премиерът Виктор Понта се принуди да подаде оставка.
Националната дирекция "Антикорупция" на Лаура Кьовеши зае същата позиция. По данни на специализираното звено за корупционни разследвания - 30% от делата, с които се занимава, са за злоупотреба с власт.
Сред противниците на предложението са и бившият премиер Дачиан Чолош, както и председателят на Върховния касационен съд на Румъния.
Мотивите на правосъдното министерство за спорния ход се оказаха свързани с "презаселването" на затворите в Румъния. Осем институции за изтърпяване на наказания са населявани от два пъти повече затворници, отколкото позволява капацитетът им. Средното ниво на разпределение на затворници е 157% от законовата норма.
Главният прокурор обаче не приема подобна аргументация за легитимна.
"Нека да видим какво правят другите европейски държави - във Франция нивото също е 200%, но там никой не предприема подобни драстични мерки. Магистратите знаят много добре, че за да се модернизира държавната служба, трябва да се засили способността на румънските институции за борба срещу корупцията. Това трябва да е приоритетът, но той се промени за една нощ", казва Лазар.
Резкият завой в политиката на Букурещ се превърна и в международен скандал, след като в петък посланикът на САЩ в Румъния Ханс Клем подкрепи работата на антикорупционните служби в страната и коментира, че предлаганите от властта мерки "не могат да се смятат за удачни".
Министърът на външните работи на Румъния Теодор Мелескану изпрати протестна нота до дипломатическото представителство, в която посочва, че "не е нормално определени теми от отношенията между САЩ и Румъния да се повдигат през медиите".
