Енергийна интеграция

Енергийният съюз е амбициозна стъпка, в която някои видяха ЕС да хвърля ръкавица към Русия и да застава като един в голямата игра на ресурси и политика. Не само хората, стоките и услугите ще пътуват свободно, но и енергията, обещават лидерите в Брюксел - защото досега тя не беше търговска стока, а средство за политически натиск и шантажиране на държави.

Това е добра новина за страните-членки, които се чувстват ощетени от цените, налагани от „Газпром" - като Полша и Балтийските държави, или зависят изцяло от руските доставки на синьо гориво - като България. Това е добра новина и за европейските потребители, които ще могат да избират между доставчици от съседни държави, вместо монополи, и да са сигурни, че няма шанс да стоят на студено през зимата, например на 2009-та.

Бързай бавно

Брюксел отдавна говори за подобна „фундаментална промяна", за общ енергиен пазар, но тя се бавеше, и то съвсем предвидимо заради различните интереси в съюза. Решаващият тласък дойде от кризата в Украйна и непредвидимите маневри на Владимир Путин, който редовно заплашва да спре синьото гориво за Стария континент, както и от падането на цените на петрола на световните пазари.

Комисията „Юнкер" направи един от най-важните си ходове - и реализирането му няма да е нито лесно, нито евтино. За да стане единният пазар факт, в следващото десетилетие ще бъдат инвестирани около 200 милиарда евро на година.

Американските анализатори от STRATFOR очакват да минат поне няколко години, докато намеренията на ЕК се превърнат в законодателни инициативи. Според тях става дума не за радикална промяна, а за надграждане на настоящите енергийни политики на ЕС.

На практика Брюксел ще може много по-активно да се противопостави на диктата на Кремъл за цените на синьото гориво, отколкото значително да намали обема на доставките.

Статистиката в момента говори красноречиво в ущърб на съюза - той е най-големият вносител на енергия в света - срещу 400 милиарда евро на година покрива 53 на сто от потреблението си.

Какво се променя: атом, газ и ток

28-те страни-членки ще могат да купуват газ и ток едни от други и да се защитават по-успешно при кризи чрез реверсивни доставки - това ще се случи чрез свързване на транзитната инфраструктура в ЕС, включително и на електропреносната мрежа - 137 нови връзки.

Важен акцент в плана „Юнкер" е Югоизточна Европа, неразвита все още откъм инфраструктура, но откъдето през 2020 г. трябва да минава природният газ от Азербайджан и Каспийския регион - или приоритетния „Южен газов коридор", който Турция наскоро обяви, че подкрепя.

С течащо разследване за монополно положение срещу „Газпром", ЕК ще играе много по-активна роля в процеса на сключване на енергийния договори с трети страни. Предвижда се и опция за колективни покупки на газ, когато страните зависят само от един доставчик или при криза.

В сметката влизат подмяна на съществуващата енергийна инфраструктура и изграждане на нова, технологични иновации, намаляване на вредните емисии и в крайна сметка преминаване към нисковъглеродната икономика на бъдещето. Към 2030 г. ЕС е поставил цел 27 на сто от енергийните му нужди да се покриват от ВЕИ.

Нови хоризонти

В следващата година ЕК ще търси нови източници и маршрути за пренос на газ и нефт от Африка, Каспийския регион и Азия, ще разработи стратегия за втечнен газ от Ливан.

Частта за ядреното гориво силно ще засегне България, тъй като страната е 100% зависима от руските доставки, а стратегията предвижда задължителна диверсификация. Ще трябва или да се строи реактор, различен от руски (съответно разчитащ на гориво не от ТВЕЛ), или да се осигурят алтернативни доставки от друг производител за съществуващите 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".

В учредителния документ изобилства политическата реторика, макар Русия да се споменава директно само в частта за развитие на енергийното сътрудничество, основано на пазарно отваряне, конкуренция и защита на околната среда, и то когато условията са добри за преговори.

Русия ще продължи да бъде важен търговски партньор на ЕС, увериха лидерите на съюза, а след това посочиха хоризонтите, към които гледат - Азербайджан, Туркменистан, Алжир, Турция. Ще се засили сътрудничеството със САЩ и Канада, както и с Норвегия, която е вторият по големина доставчик на суров петрол и газ за ЕС.

В плана влизат и технологичните иновации, енергийната ефективност на сградите и транспорта. ЕС ще заложи на разработване и на собствените източници, включително и на шистов газ, ако обаче има обществено одобрение и оценка на въздействие върху околната среда. До 2030 г. 27 на сто от енергийното производство да се осигурява от ВЕИ.

Ресорният комисар Марош Щефчович коментира, че създаването на Енергиен съюз е втората най-важна крачка след създаването на Европейската общност за въглища и стомана, с която Франция и Германия обединиха индустриите си пред 50-те години на миналия век, за да гарантират мира в Европа.

Защо обаче трябваше да минат толкова години?

Енергийната дилема на Европа е още от 70-те години на миналия век, когато се обсъжда построяване на инфраструктура до газовите находища на тогавашния Съветския съюз. По това време идеята изглежда много рискована.

„Днес ЕС има енергийни правила, но на практика съществуват 28 различни национални регулаторни рамки. Това не може да продължава", пише в учредителния документ на Енергийния съюз, което предполага дълга и тежка законодателна борба в Европейския и в националните парламенти, както и създаването на сложна координационна система за прекалено различните национални енергийни системи.

Унгария планира да построи два нови руски реактора в АЕЦ „Пакш".

Германия върви трудно към изоставяне на атомната енергетика и среща сериозна вътрешна съпротива, тъй като токът от ВЕИ е по-скъп за потребителите. През 2000 г. Берлин обяви курс към пълен отказ от ядрената енергетика, но след това се разколеба.

През 2010 г. се прие удължаване на живота на ядрените централи с 12 години, но след аварията в японската АЕЦ "Фукушима", Меркел нареди закриване на седемте най-стари. В момента в Германия работят 9 атомни централи.

Поради непредивидимостта на количествата енергия от ВЕИ, Германия трябваше да развива въглищната индустрия, която определено не е сред най-екологичните. През 2013 г. производстовото на ток от въглища стига 162 млрд. кв. ч., което е най-високата стойност след обединението на Германия.

Франция с нейните 58 реактора няма друга алтернатива, тъй като така покрива 75 на сто от потреблението на ток. Полша компенсира зависимостта от руския газ с кафява енергия (въглища), което й отрежда челни нива по замърсяване на въздуха в ЕС, а отделно от това имаше сериозни интереси към добива на шистов газ.

Енергийна дипломация

Досега енергетиката в ЕС беше екслузивен приоритет на държавите, които вземаха самостоятелни решения под шапката на Третия енергиен пакет за либерализиране на пазара и доставките на природен газ. Това бе и основната пречка пред „Южен поток", заради която БСП се опита да прокара новото понятие „морски газопровод" в Закона за енергетиката, а в крайна сметка Путин обвини България, че се е забавила прекалено много.

Амбицията на Брюксел е да играе водеща роля и да закърпи отделните парчета в едно цяло - както в договарянето, така и в инвестициите, за да има съюзът сигурна и надеждна енергетика. Това означава и стриктно спазване на правилата, поради което ЕК най-вероятно ще предложи единен регулатор с повече правомощия.

В плана „Юнкер" е записано, че така ЕС ще стане глобален фактор, но същевременно няма фиксиран времеви срок. Оптимистичните прогнози са за 2030-на година, топката е вдигната много високо, но отделните играчи в ЕС тепърва трябва да стиковат различията си.

Новините

Най-четените