Екзекутирани теолози, нападнати посолства, отзовани посланици... Кризата между Саудитска Арабия и Иран може да се обясни с две основни, свързани взаимно причини - битката за надмощие в Близкия Изток и вековното съперничество между сунитския и шиитския ислям, основните враждуващи направления в религията на полумесеца.
Иран е „републиката" на шиитския ислям, докато Саудитската Арабия е основният поддръжник и спонсор на сунитския ислям.
Конфликтът между Рияд и Техеран не е от вчера и тъй като са замесени доста интереси в ключов регион, затова и международните играчи заемат предпазливи позиции с призиви за възстановяване на диалога и взаимно уважение.
Екзекуциите на 47 души в Саудитска Арабия преди дни, най-вече тази на шиитския теолог Нимр ал-Нимр, обвинен в подривна дейност, провокираха нападенията срещу саудитското посолство в Техеран пред празния поглед на полицаите, а оттам - цялата дипломатическа криза, която се вихри в момента.
Според Уилям Пати, бивш британски посланик в Рияд, възстановяването но отношенията между двете страни ще е много трудно, дори и ако става дума за създаване на общ фронт за борба с „Ислямска държава".
И двете държави са значителни петролни производители, но Иран има двойно по-голямо население от Саудитска Арабия, която от своя страна има териториално предимство. И двете държави са фактори в сирийския конфликт, но са на противоположни страни.
Нещо повече, между 10 и 15 на сто от 27-милионното население на Саудитска Арабия се определят като шиити и често се оплакват от репресии. От десетилетия насам те формират вътрешната опозиция срещу династията на саудитите, макар и концентрирани предимно в източните провинции на петролното кралството.
Религиозното разделение стои в дъното на бездната между Рияд и Техеран, като всяка страна оспорва претенциите на другата да бъде доминантен фактор в развитието и разпространението на исляма. Анализатори сравняват отношенията им с тези между Израел и Палестина. Последният разрив между Иран и петролната монархия настъпи през 1988 година и продължи 3 години.
Дълга история
Конфликтът между сунити и шиити датира от 1400 години, по-точно от предполагаемата смърт на Пророка Мохамед през 632-ра година. Пророкът умира без да посочи свой наследник, а това всява раздор сред мюсюлманите и обрича на схизма бъдещето на тази религия. Спорът е дали наследникът да се избира по кръвна линия или общо, от събрание на духовните водачи.
В общи линии сунитите вярват, че Абу Бакр, довереникът и личен съветник на Мохамед, е легитимният водач на мюсюлманския халифат. Шиите твърдят, че избраният да продължи делото на Аллах и да носи най-висшата титла на негов земен пратеник е Али, братовчед и зет на Мохамед.
Впрочем, и Абу Бакр, и Али са били лидери на исляма - първият до смъртта си, следват още двама халифи, които са убити, а след това идва Али като Четвърти водач. Схизмата обаче е неизбежна.
Сунитите изповядват версията на исляма, която смятат за най-близка до тази, проповядвана от Мохамед. Шиитите смятат, че само наследниците на Али имат право да бъдат духовни водачи на мюсюлманите.
Схизмата е предсказана и от т.нар. Хадис, устно предание за живота на Мохамед, според което той е казал: „Моят народ ще бъде разделен на 73 секти и всички ще бъдат Ада, освен една".
И сунитите, и шиите твърдят, че са „единствените" правилни и праведни.
С течение на вековете двете течения се обособяват в самостоятелна религия със собствена култура, обществен модел, образователна система и т.н. И сред сунити, и сред шиити има както умерени мюсюлмани, така и екстремисти.
Каква е разликата?
Сунитите основно се интересуват от това животът на хората да не противоречи на поверията на Аллах, от материалното съществуване, докато за шиите по-важен е животът след смъртта, възнаграждението за праведните в отвъдното.
Разпределение на силите
Мнозинството от мюсюлманите по света са сунити, около 85 на сто от последователите на Корана. Те са представени навсякъде - от Мароко до Индонезия, от Северна Африка до Близкия Изток. Сунити са и джихадистите от „Ислямска държава".
Единствено в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн шиитите са мнозинство, значително представени са също в Йемен, Ливан, Кувейт, Катар и Сирия.
Режимът на Саддам Хюсеин брутално репресира шиитите в Ирак, а Бахрейн се управлява от сунитска династия, въпреки че мнозинството са шиитите.
Настоящите сектантски войни в Ирак и в Йемен се подхранват именно от този конфликт, както и войната в Сирия - диктаторът Башар ал-Асад е от малцинството на алауитите, изповядващи шиитския ислям, докато основно бунтовническите групи срещу него са сунити, включително и „Ислямска държава".
