През юни авиобазата Люк в Аризона реши да приземи флотилията си от 55 изтребителя F-35 за 11 дни, след като няколко от военните пилоти се оплакаха от проблеми, чиито симптоми наподобяват кислородния недостиг.
Кослородният недостиг се нарича хипоксия - състояние, в което мозъкът не успява да се снабди с нужното количество кислород.
Умът внезапно спира да работи. Забравени са всички процедури за реакция при извънредни ситуации. Не помниш дори собствената си позивна. Пръстите не успяват да уцелят контролните бутони. Сърцето започва да бие учестено. Пълна липса на ориентация в пространството, след която може да се стигне дори до загуба на съзнание. Най-лошото е, че самият пилот не осъзнава какво се случва.
Най-лесната стъпка за предотвратяването му е включването на запасния източник на кислород и бързо снижаване до височина, в която по-плътната атмосфера прави дишането по-лесно.
Проблемът е, че веднъж достигне ли до това състояние, мозъкът се затруднява да вземе елементарни и познати решения.
Причината за хипоксията е достатъчно ясна - недостиг на кислород. Никой обаче не успява да изясни защо високотехнологичните системи, предназначени за поддържане на дишането на пилотите в кабината, не винаги работят изрядно или не успяват да предотвратят проблемите.
Рязкото издигане на големи височини е един от основните източници на хипоксията. Тя обаче може да бъде предизвикана от редица други фактори - натравяне с въглероден оксид, вдишване на токсичен дим, остра алергична реакция. Ако кислородният дефицит продължи няколко минути, може да доведе до постоянно мозъчно увреждане или до смърт. Дори хората, които се възстановят от хипоксия, могат да страдат от последствия от този епизод до края на живота си.
Възможно е те да бъдат предизвикани от механичен проблем, замърсяване на въздуха от изгорели газове, дефектен височинен костюм. Възможно е хипоксията да се породи от съвсем различен и непредсказуем източник.
Когато човешкият организъм е изложен на по-ниски нива кислород, намалява и физическата координация, и умствената трезвост, като е възможно много бързо да се предизвика припадък. И това е изключително притеснително за военните летци, които и без това са принудени да се справят със задачите си в дискомфортна работна среда - закопчани с предпазни колани в миниатюрна кабина, облечени в обемисти костюми, които затрудняват всяко движение, под огромен натиск, достигащ до 9 пъти силата на гравитационното притегляне на повърхността на земата.
Хипоксията е постоянна заплаха. Смята се, че изпадането в безпомощно състояние заради спиране на кислородния приток е причината за смъртта на четирима пилоти на изтребителите F/A-18 от военноморските сили на САЩ.
При последните случаи от авиобаза Люк, петима от пилотите на F-35 се оплакват от подобни симптоми като замайване, изтръпване на пръстите на ръцете и краката. Американските ВВС са впрегнали усилията си за допълнителни тренировки на летците, а учените се опитват да намерят технически решения на проблема.
Загубата на кислород може да засегне всеки - случва се на различни пилоти, в различни бойни самолети, при различни условия, затова изглежда изключително трудно да се елиминира една конкретна причина за възникването й. Проблемът е комплексен, възможно е да се дължи на комбинация от куп дребни фактори, които предизвикват физиологически промени, случвайки се едновременно.
За да се ограничат потенциалните рискове на пилотите от F-22, бяха направени серия от технически подобрения - модернизиран височинен костюм за пилотите, обновена система за пускане на кислород в случай на извънредна ситуация, отстраняване на допълнителния въздушен филтър. Сега ВВС помага на пилотите на F-35, като увеличава тренировъчните часове, добавя устройства за измерване на биометричните показатели, разработва подобрена кислородна система и ограничава летенето на определени височини, при които най-често се установяват физиологичните проблеми.
Част от превантивните мерки са тренировките, при които летците се подлагат на симулация в хипобарна камера, която пресъздава условията на налягане при близо 7600 метра височина.
Пилотите получават заповед да свалят кислородните си маски и доста бързо усещат замайване. Инструкторите им ги карат да решават серия от елементарни задачи, но повечето от летците се отказват за няколко минути.
При едно от упражненията, инструкторите показват на пилотите цветова палитра при ниска осветеност, чиито детайли са едва различима. Колкото повече се увеличава потокът на кислород към маските им, толкова по-ярки стават цветовете на палитрата.
Целта е пилотите да се научат да разпознават как би изглеждала околната среда, когато изпаднат в хипоксия, за да реагират адекватно. Засега упражненията за предварителна подготовка са най-доброто временно решение, докато инженерите работят по проект за перманентни подобрения.
Основният обект на тестове и изследвания са бордовите системи за генериране на кислород. При по-старите самолети, пилотите дишат с помощта на кислородни бутилки, подобно на гмуркачите. Решението обаче ограничава потенциалната продължителност на един полет. Модерният подход представлява комплексна система за събиране на въздух под високо налягане от двигателите на самолета, охлаждане, филтриране, намаляване на азотните нива и пускане към маската на пилота. Кабината не е херметизирана, за да не се стигне до резки промени в налягането при евентуален пробив при обстрел.
Системата включва серия от клапи, сензори за налягане и температура, съединители и междинни елементи от двигателя, през регулатора до маската. Цялата апаратура е предназначена за това да гарантира, че във всяка ситуация пилотът ще получава точното количество кислород. Това количество се променя много бързо в зависимост от височината и G-силите, затова системата трябва да реагира адекватно.
При рязко издигане до 9 G, силата на ускорението затруднява измерването на притока на кислород. Затова учените от Университета в Охайо разработват нов тип сензор без движещи се части, който би трябвало да помогне. Изследователите работят с оптични сензори, които засичат намаляването на съдържанието на кислород в газовия поток. Така нивото му може да бъде наблюдавано и определено количествено.
В същото време, британската компания Cobham разработва система от сензори за пилотската маска, които следят вдишването и издишването. Целта е тази система да подава предупредителни сигнали към пилота, ако бъдат засечени симптоми, предшестващи хипоксията.
До момента обаче няма окончателно решение на проблема, а по нищо не личи такова да се задава на хоризонта.
