На погребения, по време на дипломирания, на рождени дни, на сватби и дори когато някой политически лидер говори по телевизията - в Ливан се стреля с оръжие във въздуха. Това е любимият начин за празнуване на много хора в страната.
Но това изразяване на чувства си има цена - човешки животи на случайни мишени.
Да се стреля в страната едновременно незаконно и широко популярно.
Законът повелява, че всеки, признат за виновен за стрелба в населено място, може да бъде наказан със затвор от шест месеца до три години. Законът обаче е неефективен.
Ливан не е единствената страна на земята, където хората стрелят във въздуха от радост.
Това се случва на много места по света - от Лос Анджелис, през Турция, до Филипините - но навсякъде това е по-рядко, отколкото в Ливан. И по всичко изглежда, че нещата само се влошават.
Според медиите тази година е имало поне седем инцидента с простреляни хора в страната, вследствие на хаотична емоционална стрелба във въздуха. И въпреки че ливанските власти не публикуват официални статистки, случаите са широко известни. Миналия месец пожарникарят Висам Блейк е почина вследствие на заблуден куршум в предградието на Бейрут Бурж Аби Хайдар. Смъртта му предизвика национален скандал. Същия месец имаше още две подобни убийства. През март 8-годишният Патиниа Райди беше убит от заблуден куршум в Джбейл.
Миналия месец Гасан Мукхайбер, депутат от ливанския парламентарен блок "Промяна и реформа" предложи законопроект, според който всеки нарушител на закона за използване на оръжията на публични места, трябва да бъде наказан с максималната присъда, която е доживотен затвор - в зависимост от сериозността на последствията на стрелбата.
Предложеният законопроект също така налага сурови глоби на нарушителите, както и да им се постави постоянна забрана да притежават огнестрелни оръжия.
В Ливан се забелязват индикации, че полицията е започнала да заема по-строга позиция по отношение на безразборните стрелби.
Миналата седмица властите арестуваха 11 души заради стрелба във въздуха по време на общинските избори.
"Празнуването" с оръжие след речите на политици не се ограничава единствено до специфични групи в Ливан: и сунитските, и шийтските, и християнските лидери имат последователи, които не могат да изразяват своите емоции, без да използват огнестрелно оръжие.
Когато Хасан Назеала, лидер на шийтското политическо и военно движение Хизбулла се появи по телевизията например, откосите от автоматичните оръжия ехтят из целия град. В други части на страната сватбите са перфектният случай да се напълни небето с олово.
Ливанските политически лидери демонстрират, че се опитват да се справят с проблема.
Назрела често призовава своите последователи да се въздържат от стрелба във въздуха с оръжия, предупреждавайки, че онези, които го правят, ще бъдат наказани. По този начин онези, които продължават да стрелят, се поставят в особената позиция да правят шумно шоу в подкрепа на лидер, докато противодействат на неговите правила.
23-годишният Мухамад подкрепя Бери - парламентарния говорител.
Всеки път, когато Бери говори по телевизията, Мухамад се качва на покрива на своя блок в бедното предградие на Бейрут - Дахиа - и стреля с АК-47 в небето, докато не му свършат патроните.
Той казва, че може да изстреля 180 патрона наведнъж.
"Правя това, за да покажа, че подкрепям нашите лидери. Както и да им покажа, че имат гръб, ако се наложи да се нуждаят от нас. Това е начинът, по който им го показваме", казва той. "Прилича на мерене на п*шки, сещате ли се?"
На Мухамад не са му безразлични опасностите, които се съдържат в подобни действия.
"Когато правиш това, се получава прилив на адреналин и не мислиш за нищо. Няма да лъжа, усещането е хубаво, еуфорично. А може би след това си мислиш: "О, може би ще нараня някого".
Мухамад казва, че знае, че е грешно да стреля с оръжие във въздуха, но не смята да спира.
В предградието Дахиа шийтските партии Хизбулла и Амал имат голям брой поддръжници, самото място е нецивилизовано и игнорирано от управляващите. Според Мухамад няма нов закон, който да има влияние тук.
"Полицията няма много власт в този район. Не защото не искаме те да имат, ние имаме нужда от тяхната подкрепа, но те са ни изоставили преди много години. Имаме си собствени закони. Имаме си собствен код".
Така докато законите в Ливан са пожелателни, усмивките и сълзите ще се мерят в куршуми.
Краткото сатирично видео от ливанската организация Cheyef 7alak подчертава опасностите от "празнуването" с оръжие.
