Всички погледи са насочени към него Азовско море. Обградено от Русия, окупиран Крим и Украйна, то скоро може да се превърне в нова фронтова линия на продължаващата война в Източна Украйна.
Тук се намират ключовите пристанища на Донбас - Мариупол и Бердянск. Мариупол вече се сдоби с печална слава, след като проруски сепаратисти го превзеха с тежка битка през 2014 г., преди да го загубят отново. Оттогава градът се превърна в символ на украинската съпротива.
Сега обаче Русия милитаризира все по-активно Азовско море с поредица от ходове, които може да имат последици не само за търговията и доставките до Украйна по море, но и за цялата военна кампания в източните територии. ООН може да се види принудена да вземе спешни мерки, за да стабилизира региона.
Как се стигна до тук?
Русия започна да се налага силово в Азовско море през 2015 г., когато започна строителството на дълго планирания мост над Керченския проток. Мостът се простира от Русия до територията на Източен Крим, анексирана суверенна част от Украйна. Целта на съоръжението беше да помогне за доставките на още повече оръжия, войници и оборудване към полуострова.
Русия проектира моста по такъв начин, че да ограничи движението на корабите между севера и юга, т.е. от и до Мариупол и Бердянск. Керченският мост е висок само 33 метра, което практически не позволява преминаването на по-големи кораби при пълно натоварване.
Самият проток е тесен, още преди строителството на моста корабите често трябваше да се изчакват, за да могат да пресекат.
Ситуацията започна да се променя бързо през лятото и ранната есен. През май руски плавателни съдове в Азовско море започнаха да спират и да забавят трафика както на украински кораби, така и на плаващите под знаме на трета страна. Всичко това доведе до заплаха от допълнителни огромни разходи за транспорта до украинските пристанища. На 17 септември Украйна реши да се оттегли от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство, подписано с Русия през 1997 г. В него се съдържаше ангажиментът на двете страни да уважават териториалната си цялост и неприкосновеността на границите си - принцип, който Русия вече наруши през 2013-2014.
Кризата в Азовско море създава все по-нестабилна ситуация, която всеки момент може да възпламени нов фронт на войната между Русия и Украйна.
В края на август Украйна обяви, че ще прехвърли допълнителни части за военноморските си сили и крайбрежната артилерия към региона на Азовско море. Досега Киев мобилизира за тази цел общо 270 служители на специалните части. Говори се и за възможността да се създаде нова украинска военноморска база в региона.
На 23 септември Украйна хвана Русия неподготвена, като прекара два бойни кораба (буксир и кораб за спасително-издирвателни операции) през Керченския проток в Азовско море, които стигнаха до Мариупол.
Статутът на морето е обект на няколко споразумения и текущи правни спорове. През 2003 г. Украйна и Русия решиха да третират Азовско море като "исторически вътрешни води", принадлежащи поравно и на двете страни, като го оставиха без демаркационни линии. Сега някои украински националисти призовават Петро Порошенко да отмени споразумението и да поиска владение върху териториалните води в отстояние на 12 морски мили от брега (22,2 км).
Това обаче може да доведе до признаване на правото на Русия на контрол на по-голямата част от Азовско море и да остави Украйна без достъп през Керченския проток, тъй като няма как да наложи властта си върху териториалните води на Крим.
Украйна внесе и жалба срещу Русия по Конвенцията на ООН по морското право, в която твърди, че руските кораби пречат на страната да упражнява правата си на крайбрежна държава в морските зони, принадлежащи на Крим в Черно и Азовско море и Керченския проток.
Споразумението от 2003 г. не създава общ режим за проверка и не гарантира защита на правата на конкретните страни. Корабите, които пътуват между руските пристанища или до Ростов на Дон, например не биват спирани. Времевите забавяния при морските превози са свързани със значителни финансови разходи. Турските плавателни съдове страдат най-сериозно от кризата, но и българските, и румънските екипажи, както и други кораби под флаг на страни от ЕС, също се сблъскват с продължителни и скъпи извънпланови спирания.
Целта на Русия е да отблъсне международния бизнес от региона в дългосрочен план. Но зад всичко това има и политически мотиви.
Петро Порошенко ще се опита да спечели нов президентски мандат в Украйна през март 2019 г., а платформата му залага на силна политика в областта на националната сигурност. Затова Киев заема толкова твърда позиция по отношение на контрола върху Азовско море. Евентуалната повторна загуба на Мариупол ще бъде тежък удар за украинците, и то - в момент, в който опозиционните кандидати-популисти и проруските медии лансират послания за "мир и компромис" преди изборната 2019 г. (през есента ще се проведат и избори за парламент в Украйна).
От морето до земята
Какво ще се случи занапред в Азовско море, зависи от това какво ще се случи в самата Украйна. Мариупол е ключово пристанище за запазване на вноса и износа, които обслужват тежката индустрия от двете страни на фронтовата линия в Донбас. Ако се стигне до блокиране на тази връзка, икономиката ще пострада сериозно. Мариупол може да се окаже обречен заради руските операции.
Русия дислоцира няколко кораба от Каспийско към Азовско море (през реките Волга и Дон), включително корветите "Град Свияжск" и "Великий Устюг". Военните заплахи не са малко. Руските кораби биха могли да обстрелват украинските брегови позиции от морето. Могат да използват крилатите ракети "Калибър", за да поразяват цели почти в цяла Украйна. По суша или по въздух руската армия ще може да внедри войски зад или в близост до настоящата фронтова линия. Възможно е и Русия да гледа на тази нова операция като на "репетиция" за блокирането на други украински пристанища на запад от Крим. По-голямата част от износа на Украйна преминава по море, затова евентуалната руска ескалация може да нанесе тежки щети на икономиката.
Най-драматичният сценарий би билo провеждането на операция, която ще заобиколи украинската армия в Донбас с атака в гръб от западната страна. Част от украинските войски в района са мобилни, но в по-голямата си част те напомнят дефанзивните позиции по западния фронт по време на Първата световна война. Руската военноморска заплаха ще принуди украинските сили да се диверсифицират и да бъдат по-внимателни в използването на човешки и други ресурси по фронта.
Не на последно място, Русия използва азовската операция за натиск срещу Украйна с цел разхлабване на блокадата на Крим. Цялостният ефект води до загуба на надеждите и преумора от войната, която продължава вече над 4 години.
Да влезе ООН
Дипломатическите протести от страна на Запада все още са твърде скромни въпреки икономическите ефекти, сериозния характер и стратегическото намерение зад операцията на Русия. Ситуацията може да бъде успокоена при евентуално бързо изпращане на морска мисия на ООН за мироопазване в региона, за да не се пречи повече на морския трафик и да не се допуска допълнителна ескалация на напрежението.
Задачите на тази мисия трябва да включват и право на наблюдение, ескортиране на украински и други плавателни съдове, право на прихващане и инспектиране на корабите и организиране на срещи за разрешаване на конкретни спорове. Мисията може да се ръководи от неутрална трета страна с морски способности, например Индия.
За да се случи подобна мисия, трябва да има покана както от Украйна, така и от Русия. Русия може да приложи правото си на вето в Съвета за сигурност в ООН, но истината е, че Москва има дългосрочен интерес от ограничаване на напрежението с оглед на скъпоструващата инфраструктура, която строи в региона на Черно море.
Турция също има ключова роля за преминаването на кораби през Босфора. Дебатът за мироопазваща мисия по суша в Донбас в момента са блокирали. Но евентуална морска операция би могла да помогне за рестартиране на разговорите и за връщане на ООН на масата за преговори.
Единствената сухопътна връзка на Крим с Русия е Керченският мост. Достатъчно е Украйна да пусне само едно торпедо от своя подводница и ще го прекъсне. Тогава Путин ще види кон боб яде ли! Порошенко може и да блокира Крим като затвори границата си с него. Така снабдяването на Крим ще бъде изключително затруднено.
дедо, нали знаеш приказката за оня дето искал да забие един пирон в къщата на съседа, та да има и той нещо свое в нея;) Това че са построили мост над протока, не дава право на руснаците, едностранно да блокират движението през него под предлог, че моста е застрашен. Това е под юрисдикцията на международното право и ако държат да го разберат по трудния начин, ще го отнесе не КГБ джудиста, а наборната армия и тези, които я издържат
Дедо, малко извън темата. Какъв е тоя северозападен проток,че не се сещам?
TheRock | 28.11.201811:27 Ако Турция затвори Босфора за български кораби ще кажеш ли същото? Да речем на Ердоган не му хареса как такива като теб се изказват за турците и удари савака, ще го оправдаеш ли? _______________ Първо, протока не е затворен - украински кораби си минават от там. Второ - ако български (или който и да е) кораб не спазва условията на преминаване през Босфора, не отговаря на диспечерите, ако отказва комуникация и предупрежденията на приближаващите военни кораби, казващи му да спре, естествено че накрая ще бъде спрян със сила....
за дедо: https://chitanka.info/text/15783-piron
Хрумна ми една идея! Украйна може да прокопае воден канал на своята територия на границата с Крим от запад на изток. Така Крим ще бъде откъснат от континента и ще стане остров. А Черно и Азовско море ще се свържат с още един проток. Този път обаче на територията на Украйна. Ширината там е къса - някъде около тридесет километра. Което не е никакъв проблем за един воден канал.
Дани, по ред на номерата: 1. Официалната позиция на България е,че Крим е украински и е анексиран от Русия. Както и че действията на Русия в Керченският пролив са нарушение на международните закони. 2. Правата на населението на Крим са били спазвани от украинската държава. Няма данни за обратното. 3.От малкото публикувана информация ми се струва,че Хрушчов е дал Крим на Украйна като един вид компенсация за ужасяващите жертви,(процентно повече отколкото са дали руснаците),дадени от украинският народ през Втората световна война. А може би и заради Голодомора. 4. Путин е много просто човече! Ама много! Той можеше полускрито да подготви и инсценира законен и свободен референдум в Крим,който руското мнозинство щеше (вероятно) да спечели. И тогава никой нямаше да може да каже "копче" на Путин. И Крим щеше да стане свободна и независима страна. Но кремълският вожд не го устройваше това и го анексира. Няма да му се получи. Просто реалностите днес са други. Че Крим ще бъде върнат на Украйна е толкова сигурно,колкото че утре отново ще настъпи ден.
дедо, трудния начин е чрез санкции. Образно казано затварят им протока (търговията). Русия макар и голям по мащаб, не може да се самозадоволява в много отношения.
dedo, заради санкциите по-заможните руснаци си живеят по Европа и света, по-бедните опират пешкира в резултат рейтинга на Путин се срива, повечето руснаци които не могат да ходят на пазар в чужбина, а имат някоя рубла или долар негодуват.
deaf | 28.11.201815:21 4. Путин е много просто човече! Ама много! Той можеше полускрито да подготви и инсценира законен и свободен референдум в Крим,който руското мнозинство щеше (вероятно) да спечели. И тогава никой нямаше да може да каже "копче" на Путин. И Крим щеше да стане свободна и независима страна. Но кремълският вожд не го устройваше това и го анексира. Няма да му се получи. Просто реалностите днес са други. ___________________ Че то точно така стана - властите организират и провеждат на 16 март референдум за статута на Крим. На 17 март 2014 година, въз основа на резултатите от референдума е провъзгласена суверенна Република Крим. На 18 март е подписан договор между Руската федерация и Република Крим за приемането на Крим в състава на Русия...
Дедо, тея санкции са само на хартия. В Москва е пълно с латвийско и литовско синьо сирене и естонско и белоруско прошуто, които са си съвсем оригинални френски и италиански такива, само че преетикетирани. Даже са малко по-евтини, отколкото ако бяха внасяни официално от Франция и Италия. Така че любителите им нямат никакъв проблем с намирането им, и то съвсем легално, от магазина. Както се казва, бизнесът винаги намира начин.
Бичкия,който силно люби,силно мрази,но е склонен към прибързани заключения и твърдения.лишени от здрав смисъл. Досега не се беше изтървавал по този начин. Даваш за пример Босфора,че режимът е уведомителен и разбира се,със местен боцман,който знае наизуст пролива. Да те питам,когато април тази година,два украински военни кораба преминаха под моста до Керч,какво се случи. Ами нищо.Уведомиха руските гранични сили,дадоха им маршрут и лоцман и си пристигнаха в Бердянск по техните си военни дела. Тоест,спазиха универсалната международна спогодба за уведомителен режим. Когато тръгнат с рогата напред е съвсем естествено да ги светнат с други рога,както се получи и в буквалния смисъл. Порошенко/Валцман/може и да прави добър шоколад,но в политиката ги забърква все едни с цвят на такъв,но с друга миризма. Глупакът отчаяно се стреми да вкара цяла Европа и САЩ във война с Русия и изплю камъчето.Искал кораби на НАТО в Азовско море. Чака го съдбата на нашият мосю Плю,че и по-лошо. А това,което се задава на политическия хоризонт в Украйна-Юлия Тимошенко/Капителман/е още по-зле за всички.Зад гърба и стои Коломойски.Юлето Капителман,дето е за възстановяване на Украйна като притежател на ядрено оръжие и за преки ядрени удари срещу Русия. Просто-прелест.