Афаф Мохамед живее близо до Центъра за научни изследвания, който се намира в предградие на Дамаск. В ранните часове на 14 април Центърът е една от целите на бомбардировките като част от съвместната военна операция на САЩ, Великобритания и Франция.
Звукът от силни експлозии събужда 25-годишната Афаф, която е майка на две деца, разказва Worldcrunch.
Докато стигне до децата си, през прозореца й вече се виждат пламъци - навън ситуацията е сюрреалистична.
Някои от жителите в района влизат в подземни бункери, други крещят по улиците, че това е удар от страна на американците. Трети остават в домовете си и наблюдават експлозиите през отворените си прозорци. Това е момент на паника за всички, но за мнозина е и лъч надежда.
Те се надяват, че ударите ще бъдат насочени към сирийското правителство и са разочаровани, когато разбират мащабите на атаката.
По-късно властите на САЩ, Великобритания и Франция казват, че целите са сведени до три предполагаеми сгради за производство и съхранение на химически оръжия. В това число влиза и научният център. Според Пентагона бомбардировките удрят "в сърцето" програмата на Сирия за производство на химическо оръжие.
Русия твърди, че сирийските военни съоръжения претърпяват само минимални щети и че системите за въздушна отбрана са свалили 71 от общо 103 ракети, преди те да достигнат целите си. Генерал-лейтенант Кенет Маккензи, началник на Обединения щаб на армията на САЩ, отрича думите на Кремъл.
Не са докладвани никакви цивилни, правителствени или съюзнически жертви.
По данни от доклади повечето сгради са евакуирани дни преди това, благодарение на предупреждение от Русия. За много сирийци, бомбардировките по центрове за химически оръжия не са достатъчни, щом не причиняват достатъчно щети по правителствените военновъздушни сили и по хеликоптерите, използвани да разпръскват отровната субстанция.
Не са атакувани базите, които Сирия използва, за да убива собствения си народ.
Белият дом от своя страна казва, че ударите не са имали за цел да пробият защитата на сирийското правителство или да доведат до смяна на режима.
Те са предназначени само да спрат Башар ал-Асад от употреба на химическо оръжие. За някои обаче е под въпрос дали това е единственият мотив.
Много сирийци смятат, че атаката е част от уреждане на сметки между няколко международни сили. За тях бомбардировките са послание към руския президент Путин, че САЩ и съюзниците им все още могат да повлияят на ситуацията в Сирия, и отхвърлят идеята че са предизвикани от загриженост за благосъстоянието на сирийския народ.
В продължение на повече от седем години сирийците са обект на безброй правителствени атаки, някои от които включват химическо оръжие.
Само дни преди предполагаемото нападение с химическо оръжие в град Дума в Източна Гута Сирийската мрежа за правата на човека казват, че има документирани поне 214 атаки с токсични субстанции. Human Rights Watch са потвърдили поне 85 химически атаки от 2013-а година насам.
Тезата обаче на съюзниците на сирийското правителство, включително Русия и Хизбула е, че нападението само ще попречи на намирането на политическо решение на ситуацията в Сирия.
Освен това войната продължава вече седем години, а изглежда едва сега светът успява да разбере за престъпленията на Асад. Хората се съмняват, че атаките ще променят баланса на властта в държавата.
Сирийският президент от своя страна се опитва да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Само часове след нападението сирийската телевизия го показа, облечен в костюм и вратовръзка, работещ както обикновено.
Сирийската армия публикува изявление, според което ракетните удари няма да попречат на въоръжените сили и техните съюзници да унищожават това, което е останало от въоръжените терористични групировки. Армията също така обяви, че всички бунтовници, които отказват да съдействат на правителството, са евакуирани от Дума и градът е под пълен правителствен контрол.
Междувременно американският президент Доналд Тръмп не даде конкретни индикации, че ще изтегли близо 2000-те войници на САЩ в Сирия.
Коментирайки ракетните удари той каза, че Америка е подготвена да продължи с натиска, докато сирийският режим не спре да използва забранени химични агенти. Това обаче не означава, че американските войници ще останат в Сирия.
Според посланика на САЩ в ООН Ники Хейли Вашингтон няма да се оттегли от Сирия, докато не бъдат постигнати две цели - САЩ да се убеди, че няма да бъдат използвани химически оръжия, които да навредят на интересите им и пълен разгром над ИДИЛ.
За една част от сирийците обаче намесата на Запада просто е твърде закъсняла и политическо и военно отношение нейният ефект ще бъде просто нулев.
