Казахският предприемач Заур Розмат все още си спомня първия път, в който е наела служителка от поколението на бейби бумърите. Това е бил и последният.
"За нея всички в офиса все още бяха като деца", разказва Розмат. "Когато наемаш по-възрастен човек, той те третира като по-млад: все едно не знаеш нищо."
28-годишната Розмат не е единствената, която се чувства недооценена в Казахстан заради възрастта си – това е общо усещане сред казахските младежи. Въпреки че притежава успешна медийна компания в Алмати, Розмат често усеща, че някои хора – били те служители, клиенти или потенциални инвеститори – отказват да я приемат насериозно, защото е милениал.
Това е една от причините, поради които тя е стартирала собствен бизнес през 2016 г. Steppe е списание за младата, творческа класа на Казахстан – и се ръководи от представители на тази класа: образовани градски хора, изграждащи наново държава, която вече не е принудена да се вмества в стария постсъветски шаблон. В медиен пейзаж, доминиран почти напълно от традиционни големи вестници и сензационни таблоиди, Steppe е първото масово издание, което осигурява място за казахските младежи, където да се чува техният глас.
"В началото бяхме единствената медия, отразяваща младия бизнес и младежките проблеми", казва Розмат. "Някои хора бяха склонни да оспорват какво реално можем да постигнем като млади хора. Сега други копират тези идеи."
С лъскавия си, амбициозен дух и ръководства как да се правят дадени неща, Steppe е платформа, която превежда милениалите по път, позволяващ им да вървят в своя собствена посока, и отдава почит на тези, които вече са оставили следа. Розмат иска тези позитивни, базирани на младостта сюжети да започнат да разчупват традиционното за Казахстан уважение към по-старите поколения – нещо, което според нея спира младите предприемачи.
"В нашата култура, уважаваме нашите стари хора. Но това означава, че през повечето време те не слушат друго мнение освен своето собствено. Цари напрежение и дистанция между поколенията. Те гледат младите хора и си мислят: ‘На какво могат да ни научат те?’. Но нашите публикации са привлекли внимание от по-възрастните хора. И са спечелили уважението им", обяснява Розмат.
"Ако нямат право на избор, те губят"
Както е в много бивши държави от Съветския съюз, поколенията в Казахстан са израснали в много различна среда. Бейби бумърите са родени и израснали в социалистическата система, поколението X е навлязло в зрялата възраст в бурните, постсъветски времена на криза през 90-те години. Милениалите и поколението Z междувременно познават Казахстан само като независима държава, отчела бърз финансов растеж заради обилните петролни запаси.
Сега, когато 51% от населението на Казахстан е под 29-годишна възраст, милениалите са сериозна демографска група, и много от тях се бунтуват срещу утвърдените културни ценности, запазили се въпреки бързата трансформация.
Младите казахстанци не се страхуват от това да създадат свой собствен бизнес. Снимка: iStock
Когато Казахстан избра нов парламент през 2016 г., само седем от депутатите в него бяха под 40 години. Повече от една пета междувременно бяха над 60-годишни, което вдига средната възраст на казахските парламентаристи до 55 години.
Фокусът върху семейните ценности означава, че гласовете на по-възрастните хора обикновено се чуват най-силно. Младежите в Казахстан често се чувстват задължени да следват плановете на семейството за бъдещето им, дори и ако последният път, в който родителите им са имали досег с образованието или трудовия пазар, е бил в държава, която вече не съществува.
"Имам приятелка, чийто баща избра всичко вместо нея, включително и специалността в университета", разказва Розмат. "След като завърши, тя следваше неговите съвети и започна в хотелската индустрия. Честно казано, мисля, че това спира хората да бъдат толкова успешни, колкото биха могли. Избирането на нещо от рода на университет трябва да е начин хората да прилагат критично самостоятелно мислене по отношение на себе си и бъдещето си. Ако те нямат избор, губят тази възможност."
Руслан Абраев е един от милениалите, който е постигнал типа кариера, за която родителите му винаги са мечтали да получи: да ръководи различни проекти и факултети в някои от водещите университети на Казахстан.
Сега над 70-годишни, и майка му, и баща му са прекарали повечето от професионалния си живот в скованите, предопределени структури на съветски Казахстан, и са видели икономиката да изпада в криза, когато са били близо до пенсиониране. За тях и за много други, стартирането на собствен бизнес никога не се е и разглеждало като вариант.
32-годишният мъж обаче е виждал по-големи възможности другаде. Той е напуснал работата си след 10 години, прекарани там, за да създаде Educloud - стартъп, който Руслан описва като "Uber за образованието и кариерното развитие". Амбициозни млади хора могат да използват приложението, за да търсят и да се записват за различни онлайн и офлайн курсове, след което да използват система от плъзвания върху екрана в стила на Tinder, с която да се свържат с нови работодатели.
Бързо и ефективно, приложението е замислено да привлича поколение, което цени времето си, коментира Абраев. То също така решава реални проблеми, като заобикаля досадната бюрокрация в духа на Съветския съюз, която все още е бреме за традиционните образователни институции в Казахстан.
"Докато работех в университета, видях студентите да пилеят огромни количества време, за да свършат базови неща", констатира той. "С това приложение няма хартиени документи и материали, които да събирате. Всичко най-после е онлайн и на едно място."
Като цяло, Абраев възприема предприемачеството на милениалите в Казахстан като "необходимост, ако искаме да диверсифицираме икономиката на Казахстан, която зависи до толкова голяма степен от износа на природни ресурси" – особено компании, които разширяват възможностите за кариерен ръст на други милениали.
През 2018 г. три от всеки десет млади хора в Казахстан вече са работели за себе си, а броят на малките и средни компании продължава бързо да се увеличава, като е нараствал със средно 12% ежегодно в периода 2002-2013 г.
Много от тези млади компании се подкрепят и популяризират взаимно в сянката на мудно действащите, контролирани от държавата корпорации.
"Хората около нас обичат да създават неща. Искаме да бъдем независими," казва Насима Розикова, която ръководи собствена компания, наречена Salem Sosed, в Алмати заедно със сестра си Нафиса Розикова. "Всички, с които работим, дори боклукчията, са млади хора, управляващи собствени компании. Той е запален по това, което прави. А когато си запален по работата си, получаваш по-добри резултати."
Смяната на скования казахски традиционализъм с по-рисковано, движено от емоции и страст бъдеще, е дала добри резултати за сестрите Розикови. Те успешно са изградили верига от магазини за хранителни стоки, представляващи и кафенета, където загрижените за здравето си млади казахстанци избират от предварително подбрана селекция от пресни продукти. Вместо да отрупват рафтовете с гама от различни брандове – дългогодишен знак за богатство и благосъстояние за казахстанците, виждали празните рафтове от съветски времена – те избират само най-добрите марки, които да предложат на клиентите.
Също така полагат сериозни усилия да работят с и да популяризират други казахски брандове, ход, който е новаторски в страната, дълго оставала силно зависима от вноса.
Тази промяна към по-напредничаво мислене е важна не само, за да бъде икономиката на Казахстан в час със съвременните тенденции, коментират сестрите. Тя също така спомага за изграждането на по-позитивен Казахстан, където младите хора не се боят да имат по-високи изисквания.
"Преди пет години хората не биха избрали да купуват по-скъпо мляко просто защото знаят от коя крава е надоено," казва Насима. "Някои хора все още не са готови за тази промяна – но се опитваме да обясняваме, че като граждани, като хора, те заслужават нещо по-добро. Те заслужават най-доброто."
Насочващата ръка на старите поколения
Въпреки че казахските милениали се чувстват откъснати от ценностите на родителите им, някои от членовете на по-старото поколение заявяват, че младежите не би трябвало толкова да прибързват с отхвърлянето на насочващата ги ръка.
Айгул Кенджебаева, управляващ партньор в глобалната юридическа фирма Dentons, е била сред първите юристи в Казахстан, специализирали в областта на търговското право. Въпреки че милениалите се чувстват като пионери на съвременен Казахстан, някои хора са проправяли пътя и преди тях, включително 63-годишната Кенджебаева, която е спомогнала за изграждането наново на страната, и е насочвала новата, независима власт, докато тя е започвала да оформя нови закони.
Казахстан продължава да се променя, а по-възрастните искат да насочват по-младите
"Когато започвах, работех по 16 часа на ден," казва Кенджебаева. "Просто мислех, че така трябва да бъде. Правителството имаше нужда от нашата помощ, за да преговаря по договори, и нямаше толкова много подготвени юристи, които да могат да го правят."
За да се справи, тя е наела двама младежи, току-що завършили право. Под нейно ръководство, и двамата са израснали и са се развили като професионалисти: единият сега е неин партньор във фирмата.
Кенджебаева предупреждава, че е грешка младите казахстанци да отхвърлят всичко от социалистическата епоха на страната като неадекватно и нерелевантно към сегашната реалност.
"Имаше много лоши неща в СССР, но имаше и добри неща. Имахме младежки организации, където бяхме научени да се социализираме и организираме. Научих се как да правя планове, как да провеждам срещи, как да гласувам, как да си водя бележки. Сега, когато клиентите ни искат помощ в организацията на неща като срещи на акционерите, младите юристи просто не знаят откъде да започнат", обяснява тя.
Голяма част от конфликта между поколенията в Казахстан идва не само от спорове какво бъдеще да се изгради, но и от стара колкото света история: в крайна сметка по-старите хора са загрижени как младите поколения ще се ориентират в един променен свят.
Старите съветски идеали са премахнати завинаги, което е оставило по-старите хора разтревожени и объркани, опасяващи се, че децата им попадат в по-повърхностен и по-материалистичен свят, коментира Розмат.
Тя обаче не е притеснена за бъдещето.
"Старите поколения ни гледат и казват, че сме изгубени," казва тя. "Те са вярвали в комунистическата партия, във велики идеали – но ние сме изгубили тези неща. Някои хора ще кажат, че младите хора не могат и не правят нищо и са безполезни, но повечето вярват, че в младите е бъдещето ни."
