Владимир Путин обяви изтеглянето на руските войски от Сирия с думите, че целите на военната операция "са изпълнени в основни линии". Тази новина се очакваше още през октомври - при това в абсолютно същата формулировка.
Тогава се правеха сметки за излизане до седмица - месец. Всички източници потвърждаваха: няма да има дълга война в Близкия Изток с участието на Русия.
Но на 24 ноември Турция свали руския бомбардировач Су-24 и за един час се превърна от най-близкия партньор до най-злия неприятел.
Военните кампании рядко вървят по предварително начертания плани и са пълни с непредвидени случайности - т.нар. "черни лебеди".
Когато Путин заложи на силовата поддръжка на режима на Асад, в Русия доста хора симпатизираха на тактиката на Кремъл. Това улесни изтеглянето от Донбас, запази космическия рейтинг на президента, който продължи да експлоатира темата за възраждането на Русия като велика военна и "геополитическа" държава, и в крайна сметка - Русия се прилепи към Запада в качеството си на партньор в борбата с ИДИЛ.
Единственото, което в Кремъл не предвидиха, беше наличието на още един южен съсед на Русия, много специфична регионална сила, държава-член на НАТО, която се оглавява от изключително мнителен авторитарен лидер.
Турция има собствени интереси в Близкия Изток и именно отказът на Русия да се съобрази с тях може да се посочи като причина за конфликта между двете страни.
Редно е да отчетем като добра новина краят на операцията на Военновъздушните сили в Сирия, тъй като съображенията от хуманитарен характер винаги ще имат по-фундаментално значение от т.нар. геополитика.
Руските власти твърдяха, че единствената причина за войната е нуждата от отблъскване на терористите от руската граница и разгромяването им при далечните подстъпи.
Доколко точно тази задача беше решена - остава, меко казано, дискусионен въпрос.
От една страна - западните военни експерти не отричаха, че ВВС на Русия нанася ефективни удари по позициите на ИДИЛ. Но от друга страна - в тази история има твърде много "но".
Има факти, които доказват, че руските бомби често падаха встрани от бойците за световен халифат. Неколкократно световната преса говореше за множество жертви сред мирното население в Сирия.
Сама по себе си, въздушната операция едва ли можеше да доведе до крах на режима на терористите, а сухопътните сили на руските съюзници в региона до този момент не са отчели окончателна победа над врага.
Потокът на бежанци от района на военните действия към западните държави не спря.
Нещо повече - в днешния си вид ИДИЛ е преди всичко идеология, а да унищожиш идеология с бомби е невъзможно.
В такъв случай - за какви изпълнени цели говори Путин?
На първо място - Москва спаси режима на Асад от военно поражение, а с днешна дата сирийският президент се чувства достатъчно уверено във властта си. В най-скоро време в Сирия ще се проведат парламентарни избори, а след тях е възможно да последват и предсрочни президентски избори - при международно посредничество, но под юрисдикцията на Дамаск.
Башар Асад вече даде да се разбере, че не вижда причини да не участва в тях.
На второ място - вътрешнополитическият резултат от военната операция се заключава в това, че за още 6 месеца руснаците имаха възможност да се разсеят от собствените си проблеми, докато гледаха по телевизията полковниците, гордо докладващи за борбата с терористите в Близкия Изток.
В последно време превъзбудата около изброяването на броя унищожени командни пунктове и петролни конвои на терористите взе да стихва, а на публиката взе да й омръзва историята за съдбата на Алепо.
Преди дни телевизия НТВ дори пусна новина за "турски наказателни отряди", които уж атакували мирното население в кюрдски град в Югоизточна Украйна. Умората вече се чувства дори в подобни парчета пропаганда.
На последно място - руската дипломация, която щурмува клуба на цивилизованите страни на крилете на Военновъздушните сили, успя да постигне определени победи през последните месеци.
Западните санкции не са свалени, но Русия вече участва в преговорите по два ключови въпроса на световната и европейската политика - кризата в Украйна и кризата в Сирия.
И ако в първия случай симпатиите на целия свят са на страната на Киев, то действията на Кремъл в Близкия Изток не предизвикват толкова еднозначна реакция. Сирия даде възможност на Москва леко да отслаби възела, който се стегна в хода на т.нар. "руска пролет".
Факт е, че не се стигна до сухопътна операция и до "втори Афганистан". Не се стигна и до открит конфликт със страните от НАТО, за който някои от т.нар. патриоти в Русия открито си мечтаеха след изострянето на отношенията с Анкара.
Но да се говори, че Русия си тръгва от Сирия като победител, би било заблуда.
Под чертата стои терористичната атака срещу руския пътнически самолет в Египет на 31 октомври 2015 г., която директно беше назована като "отмъщение за Сирия". Тероризмът след Сирия не означава задължително "заради нея", но в конкретния случай връзката беше очевидна.
Трудно може да се отчете като "трофей" и щетата върху отношенията с Турция. Макар конфликтът да остана "студен", той заплашва да доведе до икономически загуби за милиарди и създава буферна зона от враждебни държави по южните граници на европейската територия на Русия.
И все пак - най-голяма тревога предизвиква въпросът какво ще се случи оттук нататък.
За първи път от няколко години след 15 март Русия ще се окаже без "мисия" - свърши времето, в което беше "световна столица на спорта", "защитник на Руския свят", "главен борец със световния тероризъм".
Готова ли е Москва за изхода от извънредното положение или "шоуто трябва да продължи"?
При втория сценарий, само 6 месеца преди парламентарните избори, в Русия предстои нов конкурс в търсене на вътрешни и външни врагове.
Айдееее, "Новая газета" бяха дотука...
Скала, остави "гнусните" руски медии! Виж какво пише из западната преса: "...След събитията в Украйна Западът не искаше да преговаря с Москва, но действията на Русия в Сирия промениха ситуацията, уверен експертът Александър Голц. Сега руснаците „излизат от конфликта с минимални загуби” и „това е блестящо тактическо решение”, каза той пред британското издание „Гардиън”. Русия ще съхрани военното си присъствие в страната, където за последните месеци беше създадена военна инфраструктура. За няколко месеца Русия успя благодарение на военната си мощ и дипломация да промени хода на конфликта, смятат западни медии. Според наблюдателя на Ройтерс Джош Коен действията и изтеглянето на руските сили се превърнаха в мащабна победа на Москва. „САЩ продължават да изглеждат като изгубено дете в гората на близкоизточния хаос”, пише журналист на Fox News. Путин успя да постигне дипломатически успех в Сирия, “въпреки всичко”. Той направи така, че по-голямата част от международната общност прие сирийския президент. Въпреки изтеглянето си от Сирия, Москва ще запази силната си позиция в региона...."
Павенцето пак се е откинало да пише глупости. Като влезе Русия в Сирия е лоша, като се изтегли пак греши. Няма угаждане на тия наще седераси.
Ей СКАЛА много си просД ! Жал ми е за теб,но това е природата на едни е дала а на други много е взела. Ти си от вторите. Не ми се спори с теб защото ти падам на нивото,а със дебил не се спори.
''.... избрания от нас начин на развитие и живот.'' Избран е от ''нас'',точно толкова,колкото ''избрахме''живота след Девети септември 44 година. И докато ''изборът''ни след 44 година/договорен от Сталин и Чърчил с ''едни''проценти/ ни струваше ''само''гибелта на елита ни-''някакви'' си 30 хиляди човека,то поредният ни ''избор'' се измерва с над милион и половина емигрирали българи. Много хора бързо забравиха,че от 1990 до 2000 година световната ''демократична''общност беше твърде заета да унищожи Югославия/до нашите граници/и да докара годишният бюджет на Русия до този на една Холандия.Бързо забравиха,че единствената ни сухоземна връзка с ''цивилизованият'' свят беше Дунав мост,а икономиката ни рухна бавно и мъчително,защото 90 процента от пазарите и бяха насочени към бившия СССР и арабските държави.КАКВО направи ''демократичният''свят през това време за България?Ами,точно това,което прави съдия изпълнител.Изчака активите за над тридесет милиарда долара да се обезценят десет пъти,населението да се редуцира с милион и половина по-малко и през 2006 ни отвориха пазарите към ЕС/със символични субсидии за селскостопанската ни продукция/,което окончателно и безвъзвратно направи продукцията ни НЕконкурентноспособна.Индустрия нямахме от близо 15 години. Проблемът не е Черният лебед на Русия.Там може и да се появи за зло или добро.Проблемът е България,защото напоследък и черните гарги отбягват тези земи,където цивилизацията и демокрацията победиха напълно/отново/и за винаги.
Русофилията се опира единствено на емоции, а русофобията - на факти. Фобия - страх, тревожност (а не омраза)
Роки,разкриха те,че си човекът на Путлер и рашистанците в този сайт. Аз,като скромен отговорник на КГБ,завеждащ сектор ''хибридни идиоти''се гордея с твоята вербовка,но нещо бягаш ''по тъча''както се казва.Опитваш се да пишеш умно,което е много опасно. Центърът взе решение да се явиш в Прага на парада на онанистите.Там,половината са наши хора.Смеси се незабелязано и не забравяй,че инструкциите ще ти бъдат предадени УСТНО.