Русия отскоро има своя нов министър-председател.
Михаил Мишустин допреди няколко седмици беше сравнително непознат извън Русия, а сега заема втория най-важен пост в страната след президента Владимир Путин. Ето защо за мнозина той все още е загадка.
Ако Мишустин има някакви цели отвъд това да е министър-председател, много е трудно да бъде предположено какви са. Интервюта с над дузина негови познати, бизнес контакти, бивши съученици и колеги рисуват една картина с повече нюанси: на амбициозен мъж, който знае как да "изработи" системата и винаги се поставя в удобна позиция, за да може да се изкачи на следващото стъпало на властовата стълбица.
И след като първоначалната изненада от номинацията му за министър-председател позатихна, някои политически анализатори се чудят дали малко познатият мъж може да се окаже в състезанието за наследник на човека, властващ в Русия вече две десетилетия.
Според Александър Баунов от центъра "Карнеги" в Москва Мишустин не е просто временен министър-председател, а сигурен член на кръга от потенциални наследници и възможни кандидати за президентския пост. Баунов посочва, че самият Путин е бил малко известна личност преди Борис Елцин да започне да го издига на различни постове.
Когато Путин посочи Мишустин за глава на руското правителство, след като вече беше задвижил плана си за конституционни промени, това беше изненадващ ход.
Прекарал последното десетилетие като шеф на федералната данъчна служба на Русия без да показва други амбиции, Мишустин бързо се сдоби с етикет: технократ, който временно ще топли премиерския стол. Но може би това не е точно така.
Михаил Мишустин. Снимки: kremlin.ru
Мишустин е роден и отгледан недалеч от руската столица. Получава диплома за системен инженер от Московския технически университет през 1989 г. Бившите му съученици си спомнят, че още по това време е имал много приятели и се е чувствал добре в група.
По-късно Мишустин се сдобива с работа в Международния компютърен клуб (МКК). Става дума за неправителствена организация, създадена от съветски учени през 1986 г. с одобрението на КГБ. Целта е била да се пренесат западни технологии в СССР.
Основният начин, по който МКК постигат това, е като канят професионалисти на тридневна конференция, наречена Руски ден. Тя традиционно се провежда в средата на юни - първо в Москва, а от средата на 90-те в курорта Сочи. Kонференциите продължават ежегодно до 2015 г., като на тях присъстват както бизнес лидери, така и лица на високи позиции в правителството.
В началото на 90-те Мишустин става близък с един конкретен представител на властта - първия финансов министър на Русия Борис Фьодоров. Именно той през 1998 г. дава на Мишустин първата му позиция в правителството - като негов съветник, отговарящ за информационните системи.
Но ако Фьодоров открито е бил либерален реформатор, тези, които са познавали Мишустин по онова време, казват, че той никога не е коментирал политическите си възгледи.
Един от тези някогашни приятели - Георги Пачиков, разказва, че политиката не е била тема на разговор за техните кръгове. Бил е победен "големият враг - комунистите" и всички са вярвали, че са поели по пътя към присъединяване към Европа.
Двамата с Мишустин стават близки покрай друга социална група - GP Club. Това е по-неформално сборище на хора от IT сектора, които са се срещали в офис в центъра на Москва и по домовете си при специални случаи. На някои от снимките от техните сбирки Мишустин може да бъде видян как пее, танцува и свири на пиано. Групата е с "либерални, про-западни" възгледи и в подкрепа на отворения интернет, разказва други нейни членове.
Правилната компания
През 2008 г. Фьодоров вкарва Мишустин в нов свят: този на финансите. Той предлага на Мишустин основна роля в UFG Asset Management, финансова фирма, която е съосновал с американеца Чарлс Райън.
Мишустин не се вписва веднага, но постепенно изиграва важна роля - оказва се полезен в осигуряването на контакти с някои от руските олигарси. През същата година Фьодоров, вече живеещ в Лондон, умира изненадващо, но Мишустин вече е поел по своя собствен път.
Година по-рано той е започнал организацията на хокеен турнир, в който участват представители на политическото статукво, включително и шефа на външното разузнаване на Русия. Мишустин продължава с организирането на турнира и след като се мести в UFG Asset Management, а компанията става официален спонсор на събитието през 2009 г. С всяка година то започва да привлича все по-могъщи хора - през 2010 г. в един от мачовете участва и военният министър на Русия Сергей Шойгу.
Димитрий Елкин, директор на инвестиционната компания "Twelve Seas", разказва спомените си за Мишустин - един не особено атлетичен мъж, на когото очевидно му е било трудно да се справи с тези демонстрационни хокейни мачове.
Елкин обаче помни и колко впечатлен е бил от волята на Мишустин, който въпреки трудностите на леда не се е отказвал.
Игрите, които Мишустин организира, са предвестник на по-формалната лига, създадена от Путин през 2011 г. През следващите години тя разраства своето значение - превръща се в руския елит за това, което е голфът в САЩ. Както политическият анализатор Андрей Колесников го описва, тя се е превърнала в нещо "като масонска ложа".
Според Елкин присъствието на Мишустин в онези хокейни игри е фактор за това той да достигне до премиерския пост днес, тъй като е много добър в това да познава "кои са правилните хора".
Пътят нагоре
Тази оценка се сдобива със своето доказателство и през 2010 г., когато Мишустин е посочен за шеф на федералната данъчна служба на Русия, с което заема мястото на бившия си ментор. С няколко години във финансовия бранш, той е смятан за една от трите най-богати фигури на официален пост в страната.
Следващото десетилетие е успешно за него и той получава похвали за това как променя данъчната система на Русия. През 2019 г. Financial Times публикува хвалебствена рецензия на работата му със заглавие "Ролята на Русия в създаването на данъчния на бъдещето".
Някои от най-ранните ходове на Мишустин като министър-председател обаче вече раздразниха либералите в Русия.
Той нареди надниците на полицаите в Москва и Санкт Петербург, които поддържат реда по време на улични протести, да бъдат увеличени двойно. Това доведе до реакции от хора като Любов Собол, сътрудничка на опозиционния лидер Алексей Навални. Собол коментира в Twitter, че новият министър-председател представлява не обещаното "ефективно ръководство" и "обновено правителство", а "същото крадене", "омраза към собствения народ и презрение към законите".
В интервюта за The Moscow Times представители на руските бизнес и IT индустрия от своя страна изразяват задоволство от издигането на Мишустин до поста на министър-председател. Дават за пример неговите позиции от 90-те години, както и работата му по реформиране на недобрата данъчна система, като се надяват, че ще направи същото в по-общ план.
Но онзи Мишустин от 90-те може вече да не съществува, тъй като неговото кариерно развитие по някакъв начин проследява развитието на Русия след падането на СССР. Ако целта по онова време е била възможно най-широко отваряне към Запада, Мишустин може да е заемал тази позиция само защото това е било статуквото.
Русия става все по-изолационистки настроена - дори разработи т.нар. "суверенен интернет", което означава, че може да откъсне мрежите си от останалата част от света при нужда. В тази ситуация е интересно в какво точно вярва днес новият руски министър-председател, който от много време не е разкривал своите политически позиции.
Бивш негов колега казва, че Мишустин "разбира системите и как да работи в тях".
Засега основната задача на новия премиер е да раздвижи руската икономика. Източник от правителството е разкрил пред The Financial Times, че Мишустин е уволнил няколко официални лица от предишното правителство, без дори да им даде възможност да си съберат нещата.
Нещо, което се вписва в разказите за това, че той е "корав" и може да бъде стриктен мениджър, когато това се налага.
И именно това повдига въпроса как ще процедира занапред. Защото, както Елкин посочва, Мишустин "от една страна е много лоялаен", а от друга не е някой, който да стои кротко на коляното на господаря си. А точно в съвременна Русия това е интересно противоречие.