Когато човек си мисли за връх Еверест, обикновено си представя сурова, снежна и безмълвна самота, обгърнала най-високата точка на планетата далеч от цивилизацията.
Реалността обаче се оказва доста по-различна, както показа снимка, направена от алпиниста Нирмал Пурджа.
Изображението показва доста дълга колона от мъже и жени, натоварени с екипировка, които вървят един по един към върха, сякаш са на опашка за вход на произволна туристическа атракция.
"Задръстването" от хора около Еверест се дължи на големия брой желаещи да се изкачат до върха. Властите в Непал са издали 381 разрешителни (всяко от които струва 11 000 долара) през пролетния сезон за алпинисти от цял свят, които имат амбицията да покорят най-големия осемхилядник. Очаква се общият брой на мъжете и жените, изкачили върха през 2019 г., да надмине миналогодишния рекорд от 807 души.
Това стълпотворение обаче може да бъде изключително опасно заради студa, силния вятър и липсата на достатъчно кислород във въздуха. Само за един ден 3 алпинисти загинаха на връщане от върха заради изтощение.
Нормално ли е да има опашка за достъп до Еверест?
Да - и според планинските водачи тази гледка се среща доста често по време на активния сезон. Алпинистите понякога трябва да чакат между 20 минути и 1,5 ч., за да могат най-после да се изкачат на върха.
Обикновено дължината на колоната зависи от времевия диапазон на подходящите метеорологични условия за изкачване. Ако прогнозата за времето показва, че алпинистите разполагат с поне една седмица в безопасност по време на похода си, такова струпване на хора няма. Но ако всички желаещи да покорят Еверест знаят, че имат само 2-3 дни, тогава то става неизбежни.
През 2012 г. германският алпинист Ралф Дуймовиц също показа как може да изглежда трафикът към върха.
Čreda vzpenja na streho sveta... (2012) Konec romantike v visokogorju
— Tina Z. (@tincaz) April 26, 2019
📷 Ralf Dujmovits pic.twitter.com/fZ3xZhFmy6
Опасността на тълпата
Дуймовиц, който изкачва Еверест за първи път през 1992 г., предупреждава, че дългите опашки под върха могат да доведат до фатални последици.
Дългият престой в суровите условия поставя човек пред риск да остане без достатъчно кислород за връщането си към базовия лагер. Германецът изпада в подобна ситуация при първото си изкачване и описва усещането "сякаш някой ме удряше с дървен чук".
"Чувствах, че не мога да продължавам повече. Изкарах изключителен късмет, че успях да се възстановя, колкото да успея да сляза до долу. Когато ветровете около теб са със скорост от над 15 км/ч, просто няма как да се справиш без кислород. Губиш твърде много от телесната си топлина", казва той пред BBC.
И ако това не е достатъчно - оказва се, че съществува и практиката да се крадат кислородни бутилки, оставени от шерпите за конкретни алпинисти. В условията на Еверест подобен акт на присвояване е равносилен на убийство, казва една от най-известните и опитни алпинистки на Непал Мая Шерпа.
This is the scene of Khumbu icefall on April 19, as several climbers were on their way up high camps for the first rotation. https://t.co/EC4O5w22Vf #Everest2019 pic.twitter.com/OWOxT3bqlF
— Everest Today (@EverestToday) April 24, 2019
Натрупванията от хора под върха се увеличават през последните години заради популярността на експедициите. Много често тези "задръствания" са предизвикани от неподготвени хора, които тръгват към Еверест без адекватна физическа подготовка за тежкото изпитание. Това поставя пред смъртна опасност не само изтощените алпинисти, но и шерпите, които трябва да им помогнат да се приберат.
Много от хората влагат цялата си сила и мотивация, за да стигнат до върха. Но когато най-после постигнат мечтата си, губят енергия и желание за дългия обратен път - особено когато той е пренаселен със себеподобни.
Изкачването на Еверест е великолепно преживяване, което си струва лишенията и изтощението, но безопасното прибиране е много по-важно, дори когато алпинистът не е успял да достигне до върха.
След като видях тази снимка и ако е истинска - повече не ми говорете за алпинисти. Това е като да си се наредил на опашка пред...машината за създаване на екстремни изживявания...а кой мисли за природата, за замърсяванията на тази девствена природа и в крайна сметка започвам и да вярвам, че и терористичния акт, при който някакъв си български алпинист оживял, е истина.... Това никога не си бях представяла...да видя в такава светлина Еверест и алпинистите му.
Разбира се - пиша от гледната точка на една жена, защото детето такива неща не забелязва, а пък мъжът...е едно голямо дете :-)