Гласоподавателите във Великобритания застават пред избирателните урни в избори, приемани за едни от най-оспорваните в последните години.
Защо обаче тези избори представляват интерес и за хората извън Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия?
Една трета от имащите право на глас във Великобритания надали ще си направят труда да отидат до избирателните секции и да гласуват - така че защо изобщо някой друг би трябвало да се вълнува? Ето шест сериозни причини.
Конкуренцията е оспорвана, нищо не е предопределено
Най-очевидната причина да ви вълнува е, че Великобритания все още е много богата и влиятелна държава, която милиони хора посещават или в която емигрират всяка година; различните й вътрешни разделения по класа, религия, имуществено състояние и раса я правят приятно и културно оживено място; и защото всъщност никой няма дори смътна представа кой ще спечели.
Много неща са сложени на масата
Великобритания продължава да бъде един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, както и ядрена сила с пети по големина отбранителен бюджет в света. На тези избори обаче голяма част от тези фактори, които се приемат за даденост, всъщност са изложени на риск.
Поне две партии - Шотландската национална партия и Либералните демократи, не само се възпротивяват на подновяването на британското въздържане от употреба на ядрено оръжие, но и имат достатъчно влияние, за да направят нещо по въпроса.
Остава и фундаменталният въпрос за отношенията на Великобритания с Европа, като Дейвид Камерън обеща референдум за запазване или прекратяване на членството в Европейския съюз в края на 2017 г., ако остане премиер.
Да не забравяме и че възходът на Шотландската национална партия гарантирано ще повдигне в някакъв момент въпроса за независимостта и перспективата за донякъде намаляло като граници Обединено кралство.
Дали Великобритания без Шотландия или без ядрено оръжие, или извън ЕС, все още би имала място на масата за преговори на най-високо равнище на ООН и какво мислят по въпроса НАТО и САЩ? Това не са напълно нереални ситуации, а напълно реални възможности.
Какво ще означава резултатът от тези избори за емигрантите и други чужденци
Всяка година от 1998 насам, нетната миграция във Великобритания - разликата между броя хора, напускащи страната и тези, пристигащи в нея, е надвишавала 150 000 души.
В много от тези години тя е била дори над четвърт милион души. Не твърде изненадващо, емиграцията е важен въпрос на тези избори, точно както беше и през 2010 г.
Една от партиите, Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP), твърди, че Великобритания трябва да си върне контрола на границите си, като напусне ЕС, слагайки край на свободното движение за половин милиард европейци и да въведе точкова система, подобна на тази в Австралия, за пресяване кой да може и кой да не може да пристига в страната.
UKIP няма да спечелят тези избори, но си заслужава да не забравяме, че консерваторите също се надяват да разубедят жителите на ЕС да пристигат в страната чрез промени в социалната система, а лейбъристите обещават да се борят с компаниите, използващи евтина чуждестранна работна ръка.
Достъпът до Великобритания вероятно ще се промени - по един или по друг начин.
Какво ще означава резултатът от тези избори за чуждестранните инвеститори
Статистиците не са напълно сигурни в това, но Великобритания все още е петата или шестата по големина икономика в света, и лондонското Сити конкурира Ню Йорк като глобален център за финансови услуги.
С изключение на консерваторите (а дори и те имат някои по-скромни предложения), тази избирателна кампания беше доста враждебна към богатите, и особено към богатите чужденци.
Опозиционната Лейбъристка партия например обещава да повиши данъчното облагане на скъпите недвижими имоти и да започне да облага глобалните доходи на богатите чужденци в Лондон, плюс допълнителни данъци върху банковите влогове и повишение на корпоративния данък.
Това дава повод за размисъл на хората в заседателните зали на международните компании.
Бъдещето на икономиката
Темповете на растеж на икономиката във Великобритания тази година - 2.6%, я правят една от най-бързо развиващите се икономики в Европа. Безработицата е само 5.6%, сравнена със средна стойност 11.3% за еврозоната, а икономическата стратегия на настоящото правителство е подкрепяна от ръководителя на Международния валутен фонд - Кристин Лагард.
Икономическите проблеми на Великобритания обаче далеч не са решени. Тя все още внася повече, отколкото изнася, и все още има огромен бюджетен дефицит от 87 млрд. лири, равняващ се на 5.5% от БВП.
Именно начините за справяне с тези проблеми определят най-сериозното и значимо, но почти необсъждано разделение в тези общи избори.
Казано с прости думи, консерваторите обещават да се отърват от дефицита към края на следващия петгодишен мандат почти изцяло чрез орязване на разходите. Лейбъристите се ангажират само с много по-мъглявата цел на намаляване на вземането на нови заеми.
Изключително уважаваният Институт за фискални изследвания обвинява и двете партии, че в най-добрия случай дават на електората непълна картина какво го очаква след изборите.
Време на драматични промени
Изборите във Великобритания са интересни дори само като сюжет с нещо много странно, вероятно фундаментално важно, което предстои да се случи.
Най-силният фактор, естествено, е Шотландия. Въпреки че референдумът за независимост миналия септември завърши с провал на стремящите се към отделяне от Обединеното кралство, цялата кампания за референдума засили подкрепата за Шотландската национална партия и тя се надява на победа с голяма преднина в изборите.
В краткосрочен план, като минимум това може да означава шотландските националисти да имат доста сериозно право на глас кой ще участва в следващото британско правителство.
Но извън това със сигурност в някакъв момент те ще възродят темата за независимостта. А и какво ще означава това да бъдат изместени в решаващите области на Шотландия за Лейбъристката партия?
В по-общ национален план, двупартийната система във Великобритания изглежда изложена на сериозна заплаха, като има ясна перспектива и лейбъристите, и консерваторите да не успеят да вземат две трети от подадените гласове. Сравнете това с почти 90-процентния им дял във вота преди само 50 години.
Дали това е само моментен обрат, или Великобритания навлиза в ера, в която и в Европа - коалиционните правителства ще са по-скоро правило, отколкото изключение?
