Някога златото е привличало златотърсачите в Запада на Америка, но сега причината за нова Златна треска е кобалтът. През последните десетилетия в САЩ не е имало добив на кобалт в кой знае какви сериозни мащаби.
Сега обаче няколко минни компании регистрират парцели в Айдахо, Монтана и Аляска в търсене на сребристосиния метал.
Те са живото доказателство за нарастващия интерес към кобалта - ключов компонент от литиево-йонните батерии, захранващи електронни устройства и електромобили. В миналото запасите от кобалт са зависели от пазарите за мед и никел - по-ценни метали, които обичайно се извличат наравно с кобалта.
Но с нарастващите цени на кобалта и прогнозите за ръст на потреблението от 8 до 10% годишно, статутът му на страничен продукт от този добив започва да се променя. Около 300 компании по света в момента издирват активно находища на кобалт.
Минни гиганти също засилват производството на места като Демократична република Конго, където се намират повечето резерви на кобалт в света.
В САЩ ограничено производство на кобалт стартира през 2014-а - за първи път от около четири десетилетия. Канадска фирма купува мина в Айдахо тази пролет и се надява да я разработи за около три години.
Според изпълнителният директор не медта или друг метал, а именно кобалтът е основната насоченост на мината.
Той допълва, че досега кобалтът никога не е бил целенасочено търсен, а има много от него по света. Така като миньори от компанията му са изостанали от тенденциите.
Очаква се потреблението на кобалт да надвиши 122 000 тона тази година, ръст от около 75 000 тона в сравнение с 2011-а. Цената на паунд (предпочитаната мярна единица за кобалта) се е увеличила до над $40 тази година, сравнено с $20 в началото на 2011-а, и сега е около $32.
Въпреки че увеличеното производство вероятно ще спомогне за отговаряне на търсенето в следващите няколко години, анализаторите казват, че се очаква недостиг още през 2022-а.
Пазарната динамика спомогна за изграждане на увереност, коментира Фиона Грант Лайдиър от eCobalt, които възобновиха плановете си за собствена кобалтова мина в Айдахо, за първи път огласени през 90-те години. Фирмата очаква добивът да започне в края на следващата година.
Основите на кобалтовия пазар са изключително стабилни, по начин, по който никога не са били досега, казват специалистите. Има силен интерес от финансисти, от потенциални партньори и от потенциални служители.
След като руда, съдържаща кобалт, се добие чрез експлозиви, тя се пречиства и се превръща в метал, смес или химически концентрат за употреба в продукти като самолетни двигатели, дронове и акумулаторни батерии.
Повече от 60% от световния кобалт се добива в Демократична република Конго, а Китай е водещият производител на пречистен кобалт в света.
Но с нарастването на търсенето на кобалт се засилват и опасенията в САЩ от прекаленото разчитане на внос. През февруари Белият дом добави кобалта в списък от 35 елемента, смятани за суровини от критично значение за икономиката.
Компании, активни в САЩ, казват, че се надяват техният статут на "произведено в Америка" да им помогне да ускорят одобрението от правителството на плановете им и да разграничи продукцията им от вносната такава.
Те също така казват, че опасения от корупция и детски труд в мините в Конго оказват натиск върху купувачите да си намерят нови източници за снабдяване със суровината.
Малко са местата, където можете да намерите етично добит кобалт. САЩ иска да вярва, че това им даде предимство.
Добивът на кобалт трябва да започне през лятото от стара оловна мина в окръг Медисън, Мисури. Смята се, че в нея има към 35 млн. паунда добиваем кобалт, което я прави най-голямото такова находище в Северна Америка.
Въпреки това реалността е, че заради големите запаси на висококачествен кобалт в глобален мащаб, САЩ никога няма да могат напълно да избегнат вноса на кобалт. Всъщност анализатори очакват дялът на Демократична република Конго в глобалното производство на кобалт да се увеличи, когато минните фирми засилят активността си там.
Китай също се очаква да остане водещият играч в света в бизнеса с пречистен кобалт, въпреки че нови съоръжения започват да действат в Европа, Северна Америка и на други места в Азия.
Въпреки че американските компании продължават да държат малък дял от пазара, те може да установят, че имат шанса да определят по-висока цена за суровините си. Всяка компания във веригата за доставки търси да намали геополитическите си рискове, така че всякакви проекти извън Конго са в силни позиции в това отношение.
Предизвикателствата остават сериозни като разходите за разработването на мина се равняват на стотици милиони долари. Нестабилната цена на кобалта създава допълнителна несигурност.
Междувременно нарастващата цена на кобалта кара компаниите да търсят начини да намалят зависимостта си от минерала.
Гърбранд Седър в Калифорнийския университет в Бъркли извършва изследвания на начините за създаване на стабилни акумулаторни батерии, които да не се нуждаят от големи количества кобалт.
Той обаче коментира, че внедряването на такава технология в големи мащаби - особено в автомобили - може да се случи след поне 5-10 години. "Мисля, че ще се използва още доста кобалт в обозримото бъдеще".
