Серията успешни ракетни тестове, извършена от Северна Корея, има една цел - да покаже на света, че Пхенян разполага с достатъчната военна мощ, за да бъде локален фактор, който не трябва да бъде подценяван.
Това обаче предизвиква вълна от остри реакции както в САЩ - основният враг на Северна Корея, така и в държавите от НАТО, както и всички локални играчи около Корейския полуостров.
Ситуацията обаче показва нещо важно - напредъкът на Пхенян в ядрените технологии е бърз и целеустремен. В рамките на половин месец те направиха цели два теста, като първият, на 3 септември, беше с изключителна мощ.
BBC събира накратко всичко, което трябва да знаете за въоръжението на Северна Корея, както и за разположените в района американски и южнокорейски войски, които биха могли да бъдат включени в евентуален въоръжен конфликт.
Няколкото изпитания през 2017 г. показват, че Северна Корея успешно развива ракетите си, които има потенциал да нападнат цели с голям обхват, като е възможно дори и континенталната част на САЩ да попада в обсега им.
С какви ракети обаче разполага Пхенян? Според центърът за изследване на неразпространението на ядрените оръжия "Деймс Мартин" има няколко основни типа ракети, разработени от севернокорейската ядрена програма. Теставни и работещи са: Nodong (1300 км обсег), Musudan (3500 км), Hwasong-12 (4500 км) и Hwasong-14 (8000 км). В процес на разработване са KN-14 (10 000 км) и KN-08 (11 500 км).
През май 2017 г. Северна Корея изстреля тестово ракета Hwasong-12, която според анализаторите може да достигне до 4500 километра, като по този начин постави американските военни бази на тихоокеанския остров Гуам на разстояние за поразяване.
Две от изпитанията през юли на ракетата Hwasong-14 обаче показаха още по-голям потенциал, като с тях вероятно вече може да се каже, че Северна Корея вече притежава първата си наистина междуконтинентална балистична ракета (ICBM).
Анализаторите смятат, че тази ракета може да е двустепенна версия на Hwasong-12, като евентуалният й обсег е повече от 10 000 километра, което би позволило на Ким Чен Ун да удари Ню Йорк.
През август 2017 г. при вторият тест на Hwasong-12, ракетата премина над Япония. От Токио реагираха, като определиха действията на Пхенян като "безпрецедентна заплаха". Това се повтори и на 15 септември, като този път изстреляната ракета прелетя на по-голямо разстояние и достигна значително по-голяма надморска височина спрямо теста през август, демонстрирайки подобрение в обхвата на Hwasong-12.
Очевидните успехи на всички тези тестове, за разлика от многобройните неуспехи на ранните ракети Musudan, повдигат важни въпроси като например как ракетната програма на Северна Корея успя да постигне толкова бързо подобрение.
Майкъл Елман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) предполага, че Пхенян може да е придобил високоефективни двигатели с течно гориво от незаконни мрежи в Русия и Украйна.
По-рано Северна Корея също е показвала и други две предполагаеми ракети с междуконтинентален обсег, известни като КН-08 и КН-14. Досега те не са били тествани, а връзката им с Hwasong-12 и Hwasong-14 все още не е ясна.
От друга страна, според американското разузнаване Северна Корея също така вече е успяла да смали ядрената бойна глава, за да се побере в ракета.
Севернокорейският ядрен тест от 3 септември беше най-големият от шестте подобни изпитания, проведени от 2006 г. насам, заключват анализаторите. Изпитанието предизвика земетресение с 6,3 величини магнитуд по скалата на Рихтер, което е десет пъти по-мощно от това, записано в предишен тест от септември 2016 г.
Оценките за експлозивната мощност на най-новата бомба на Северна Корея варират от 100 до 370 килотона. Това е с поне шест пъти по-мощна експлозия от тази в Хирошима през 1945 г.
Северна Корея твърди, че с този тест е показала първото си термоядрено оръжие - най-мощната форма на ядрено оръжие, при което атомната детонация се усилва от вторичен процес на синтез, за да се получи много по-голям взрив. За сравнение, когато страната стартира новата серия тестове по ядрената си програма през 2006 г., мощта на изпитваните бомби е 0,7 килотона.
Въпреки че военният бюджет на Северна Корея не е известен, режимът на Ким Чен Ун дава приоритет на разходите за въоръжените сили над всички останали аспекти на управлението.
В севернокорейската армия обаче се разчита по-скоро на количество, отколкото на качество. Като състав тя е една от най-големите в света, но оборудването ѝ е значително остаряло спрямо много други армии по света. Независимо от това тя може да нанесе огромни щети при евентуална война с Южна Корея.
По данни на Глобалния индекс за мощта на армиите, Северна Корея разполага с: 945 000 души на активна служба, резерв от 5 500 000 души, 944 единици във военновъздушните сили, като от тях 458 са изтребителите, 572 щурмоваци, 100 транспортни самолета, 169 тренировъчни самолета, 202 хеликоптера, от които 20 са бойни.
В наземните сили на страната се включват 5025 танка, 4100 бронирани машини, 2250 единици самоходна артилерия, 4300 оръдия и 2400 ракетни установки. Военноморските сили на Северна Корея разполагат с общо 967 кораба и подводници, от които 11 фрегати, 2 корвети, 76 подводници, 438 патрулни кораба и 25 миночистачи.
За сравнение в армията на Южна Корея има: 627 500 души на активна военна служба, резерв от 5 202 250 души.
Военновъздушните сили на страната разполагат с 1477 самолета и вертолета, като от тях 406 изтребители, 448 са щурмоваци, 348 са транспортни самолети, 273 са тренировъчни машини, 709 хеликоптера, от които 81 бойни.
Наземните сили на Южна Корея включват 2654 танка, 2660 бронирани машини, 1990 единици самоходна артилерия, 5374 оръдия и 214 ракетни установки. Страната разчита във военноморските си сили на 166 кораба и подводници, от които 1 самолетоносач, 13 фрегати, 12 унищожителя, 16 корвети, 15 подводници, 70 патрулни кораба и 11 миночистача.
Към всичко това Северна Корея разполага и с 200 хил. души специални части. От тях може да се очаква при евентуален конфликт да навлязат бързо на юг, като е възможно да използват полусекретна мрежа от 20-25 големи тунела, които обхващат демилитаризираната зона, и така да се появят зад южнокорейските и американските предни линии.
Друга потенциална заплаха идва от артилерията на Северна Корея, разположена по южната граница в специално укрепени позиции. Оттам Пхенян може да задейства опустошителни бомбандировки, които дори могат да засегнат южнокорейската столица Сеул.
Затова не е и учудващо, че въпреки американската подкрепа, на която Южна Корея може да разчита при евентуален конфликт, президентът на страната Мун Дже-Ин даде сигнал, че планира да увеличи разходите за отбрана.
Колкото до войските на САЩ в региона, те са там от Корейската война насам.
Според изчисленията на Международния институт за стратегически изследвания в Южна Корея са разположени около 28 хил. американски войници, като от тях 9000 души персонал към военновъздушните сили. Към това има и около 300 танка М1 Ейбрамс и бронирана техника.
Американските сили също така са инсталирали и противоракетна система за отбрана, която да се задейства при изстреляни от Северна Корея ракети с малък или среден обсег.
Освен това в региона Япония е приела повече американски войници от която и да е друга страна по света - 47 050 души персонал, като в по-голямата си част това са служещи във военноморски сили на САЩ. Освен това в Йокосука е щабът на Седмия флот на САЩ, който разполага с около 20 кораба, включително и самолетоносач.
Значителни военни сили са разположени и в военната база "Андерсън" на остров Гуам, която Ким Чен Ун заплаши, че ще нападне.
И въпреки цялото напрежение около ядрената програма на Северна Корея, за момента все още няма искра за конфликт. Ако тя пламне обаче, това може да е една от най-опустошителните войни, които светът е познавал някога.
