Не толкова отдавна, перспективата Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ изглеждаше за много разумни хора далечна, ако не и смешна. Подобни оценки бяха давани и за шансовете за избор на френския крайнодесен лидер Марин льо Пен, която се кандидатира за президент в надпреварата догодина.
Сега, след като Тръмп е избран, дали съдбата няма да превърне в посмешище социологическите проучвания за Льо Пен, както го направи с Тръмп?
Френската и американската избирателна система се отличават в огромна степен, особено с това, че френският кандидат трябва да спечели най-малко 50% от вота, затова преките сравнения са лишени от смисъл.
Но няма значение, тъй като основните тенденции, които изведоха Тръмп до властта, са налице и във Франция, и те вероятно ще поддържат необичайно силно представяне на Льо Пен следващия май - може би дори ще й осигурят победа.
В оценката на шансовете й първият проблем са социологическите изследвания, които в момента показват, че тя губи от десноцентристкия си конкурент, вероятно Ален Жупе, в балотажа на президентските избори.
За разлика от Тръмп, Льо Пен многократно е участвала в избори през последните две години и е политик от кариерата, със солидна биография. Когато нейната партия "Национален фронт", която се бори за излизане от Европейския съюз, както и за драстично намаляване на емиграцията, участва в избори, тя събра малко под 30% от народния вот.
Този модел налага теория, отстоявана от много наблюдатели на Националния фронт. И тя изглежда по следния начин: Льо Пен не може да бъде избрана за президент, защото просто няма достатъчно поддръжници, за да събере 50.1% от гласовете.
Основният проблем: плановете на нейната партия да извади Франция от еврозоната остават все така плашещи за голям процент от важните гласоподаватели, от рода на пенсионери, мениджъри и високообразовани хора, които не искат да се изправят пред риска да видят деноминираните си активи в евро съсипани при евентуален "Frexit."
Този аргумент има доста основания. Тръмп обеща радикална промяна в търговията и фискалната политика, но никога не е казвал на американците, че ще девалвира тяхната валута.
Ако го беше сторил, дори най-гневните гласоподаватели биха се замислили, преди да пуснат глас, който би довел до стабилно спадане на цената на домовете им или пенсионното им портфолио.
Излизането от еврозоната остава огромен фактор на несигурност за много от френските гласоподаватели - до степен Льо Пен все още да има сериозни проблеми да спечели оставащите 20 процента, нужни й, за да стане президент.
Нови данни
Както обаче предупреждават брокерите на ценни книжа онлайн: "предишно представяне не е показател за бъдещи резултати", а същото важи и за Льо Пен в следващите избори.
Като начало, тя може още повече да разводни предложението си за излизане от еврозоната, за да успокои гласоподавателите (вече го е правила два пъти).
Второ, президентските избори са много различни от местните избори, окръжните избори и изборите за европарламент, които ги предшестваха, и в които Националният фронт никога не е печелил повече от 28% от народния вот.
В тези избори, гласоподавателите избираха партия - популярна, бунтовна, без съмнение, но все пак партия.
През май те ще гласуват за Марин льо Пен, която е политическа знаменитост.
Нещо повече, вероятно е избирателната активност да е много по-висока от тази на всякакви междинни избори - факт, който, както показаха Brexit и американските президентски избори, лесно може да обърка социолозите.
По-полезен ориентир за бъдещето на Льо Пен е как тя се справи на президентските избори през 2012, една година след като пое лидерството на Националния фронт от баща си Жан-Мари льо Пен.
Тя спечели 17.9% от гласовете в първите два тура, или малко над 6.4 млн. гласа. Това е огромен брой по всякакви стандарти, особено за явяващ се за първи път кандидат.
Националният фронт надмина като цяло този вот само веднъж, и то с малко - три години по-късно в местните избори през декември 2015, точно след терористичните атентати в "Батаклан".
През май можете да заложите на това: Марин льо Пен ще увеличи многократно общия си резултат.
И този път, който и да е конкурентът й от левицата, той няма да получи 28% от вота, както го стори Франсоа Оланд в първия тур. Ако има късмет, той ще получи 12 процента, наравно с крайнодесния лидер Жан-Люк Меленшон.
Което означава, че на Льо Пен е с почти гарантирано участие в балотажа (това не е наше откритие: около 40 социологически проучвания в последните две години показват, че тя би трябвало да стигне до финалния тур).
Срещу кого?
Ако социолозите са прави, конкурент ще й бъде Жупе, който в момента се бори за номинация в първични избори, отворени за центристки и консервативни гласоподаватели.
Приема се, че Жупе, умерен консерватор, който е отдавна в политиката, ще победи Льо Пен на балотаж. Но пък за Хилъри Клинтън също се прогнозираше да победи Тръмп, чак до последния момент.
Факторът Клинтън
Жупе не е Клинтън, няма спор. Той се явява като член на опозицията срещу дълбоко непопулярно правителство, а не отстоява настоящ пост. И той не е мразен така от конкурентите си, както Хилъри от нейните.
Обаче ако задълбаете под повърхността, ще откриете много сходства между Жупе и Клинтън.
И двамата са активни в политиката от десетилетия, като Жупе е заемал премиерския пост и е бил външен министър. И двамата са асимилирани в "масовите" позиции - анлантизъм, защита на глобализацията, вяра в Европейския съюз в случаая на Жупе.
И двамата са обвинявани в корупция и неморалност (Жупе дори е бил признат за виновен и осъден условно, макар и преди много години).
По отношение на динамика на кампанията, те също си приличат.
И двамата се приемат за "стандартни" кандидати за дясно-мислещи хора, които вярват, че страната им трябва да се усъвършенства постепенно и които не мразят никого.
И двамата се радват на относително превъзходство в социологическите проучвания месеци преди изборите, без да предизвикват прилив на ентусиазъм сред поддръжниците си. И двамата нямат харизмата или енергията да поведат емоционално тълпите - за разлика от Доналд Тръмп или Марин Льо Пен.
Масовото очакване е, че ако Жупе се изправи срещу Льо Пен в балотажа, той ще спечели с около 60% от гласовете срещу 40% за нея.
Това е елементарна екстраполация, която разчита на тезата, че хората, които приемат Марин Льо Пен за опасна, са с около 20% по-малко от тези, които са приемали така баща й, спечелил около 18 от народния вот, когато стигна до балотаж срещу бившия президент Жак Ширак през 2002. И това са глупави догадки.
Светът не е същият през 2016, какъвто беше през 2002. В крайна сметка вече се случи Brexit. И Доналд Тръмп.
Може ли Льо Пен, като политически ветеран, да възпроизведе лудата надпревара на Тръмп към Белия дом?
Кампаниите им вероятно ще са много различни. Като темперамент льо Пен не е склонна на рискове, докато Тръмп клони към безразсъдство в някои от изявленията си. ю
Въпреки че действа по същия начин и се ориентира към подобна група от гласоподаватели, Льо Пен е по-кротка от Тръмп, когато става дума за поляризиращи изявления, доминиращи в медиите. Но екипът зад нейната кампания се опитва да я накара да действа много по-агресивно от февруари, когато официално стартира нейната кампания.
Естествено, Жупе би могъл да изгуби първичните избори на консерваторите, които се случват в два тура на 20 и 27 ноември. Бившият президент Никола Саркози би могъл да спечели. Всъщност точно това е нещото, което очакват много от хората в антуража на Льо Пен.
Саркози може и да е по-млад и евентуално по-енергичен опонент на Льо Пен от Жупе. Но той също има скелети в гардероба, и те са много повече от тези на Жупе.
Със Саркози на балотажа, президентските избори биха могли да се превърнат в гласуване да/не, концентриращо се върху него. Точно това се случи през 2012 - и тогава бе избран Франсоа Оланд.
Това не значи, че Марин льо Пен има прав и лесен път към президентския пост на Франция през 2017. Но след избирането на Тръмп, идеята тя да стане президент изглежда не толкова абсурдна. Всъщност дори започва да изглежда доста възможна.
