Има два типа хора - тези, които приемат технологиите за даденост, и тези, които са поразени колко далеч сме стигнали през последните години. За вторите темповете, с които дигиталните технологии се развиват в последното десетилетие, са изумителни.
В Европа дигиталната икономика бележи 12% годишен растеж и променя всички аспекти от живота - от телекоми и банкиране до здравеопазване и автомобили.
Устройствата, които използваме, са все по-малки, тънки и бързи, а технологии като батерии, LED и полупроводници предизвикват революция в сектори, в които никога не се е очаквало да бъдат употребявани.
Живеем в ерата на неограничените възможности.
Свикнали сме по-голямата част от нововъведенията да идват от САЩ или от Азия, но Европейският съюз е готов да отговори на предизвикателството и да се включи в четвъртата индустриална революция.
ЕС разработва Стратегия за индустриална политика и програми за финансиране на нови изследвания като "Хоризонт 2020" - рамкова програма за научни изследвания с бюджет от почти 80 млрд. евро.
Първите проекти, които са одобрени за финансиране по тази програма, са 3D принтер за храна, изцяло ново лечение на рака на гърдата, сет за виртуална и добавена реалност, който се адаптира към човешкото око и картонени опаковки, които удължават живота на плодовете и зелечуците с 40%.
Наскоро дебютира и съюзът EU Battery Alliance.
Идеята е следната - до 2025-а пазарът за батерии в Европа ще бъде оценен на стойност 250 млрд. евро на година. Икономиката на цяла Дания се оценява на толкова. За да не бъде оставен такъв огромен пазар в ръцете на САЩ и Азия, Европа има нужда от 10 до 20 гигафабрики.
Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка ще съдействат за този проект, който по първоначални данни ще има нужда от инвестиция от около 20 млрд. евро. Предвид оценката на пазара, както и нарастващата необходимост от батерии - за смарт-устройства, но и за автомобили - оправдават тази сума.
Европейските дни на индустрията също се фокусираха върху технологиите като основа на икономическия растеж на Съюза.
Явно дните, в които европейският "технологичен" сектор се изчерпваше с електронна търговия и то вдъхновена от американски събратя, са към своя край.
Технологичните хъбове са концентрирани в Лондон, Берлин и Стокхолм, но Мюнхен, Париж, Цюрих и Копенхаген също са в списъка. Традиционната европейска индустрия започва да следва новите тенденции - две трети от най-големите компании по един или друг начин инвестират в нови технологии.
И все пак продължаващото участие на Европа в глобалната технологична надпревара изисква солидна производствена верига. Отличните идеи не могат да се материализират без отлична реализация.
Работещ "зад кулисите", за да осигуряват иновации на пазарите, силиконът е осигурил решение за някои от най-големите предизвикателства, пред които се изправят иновативните технологии: как да се предотврати прегряването? Как да се защитят електронните компоненти от корозия?
Как да се предпазят батериите от риска от електрически пикове или пожари - и как да се регулира температурата на батериите, когато те се използват в големи мащаби, например в електромобилите?
Силиконът е стабилен в широка гама от температури, което означава, че ефективно може да отделя навън натрупаната във все по-компактни и мощни компоненти топлина, с което прави електрическите продукти по-надеждни - фундаментално изискване за електронни чипове и полупроводници в индустриални мотори, локомотиви и електрозахранвания, изискващи висок волтаж.
Той издържа на висок волтаж и осигурява отлична електрическа изолация, което е от решаващо значение за полупроводниците, в мобилни телефони, базови станции, сателити и радари, или за защита на оптични влакна в телеком сектора.
Материалът придава на електрониката способност да издържа на вибрации и удари, което е жизненоважна характеристика за безопасността при транспортиране - особено когато все повече вървим към самоуправляващи се возила.
Силиконът запечатва надеждно и плътно отвори, с което защитава оборудването от прах и други замърсители, и е устойчив на ултравиолетови лъчи, озон и влажност, като осигурява подобрена производителност, по-дълъг живот на продуктите и защита от природните стихии.
Заради тези качества силиконът стои в основата на технологиите.
Браншови статистики от 2015-а разкриват, че общо 35 000 тона силиконови продукти са били продадени в Европа само за нуждите на пазара на електроника, на стойност около 600 млн. евро и браншът дава работа на 1.7 млн. души в Европа в свързани сектори.
С повдигането от ЕС на летвата за произвеждана на местно ниво електроника и технологии, силиконът продължава да изпълнява поддържаща, но много важна роля за това иновациите да работят, и то да работят по-добре. Към момента цялото производство е подчинено на CES - Европейският съвет за химическа индустрия.
Едни от най-големите центрове за производство на силикон са в Леверкузен (Германия), Термоли (Италия), Женева (Швейцария) и др. Повечето от фабриките имат филиали и извън рамките на Европа, но всички те са фокусирани върху това да обслужват предимно Стария континент и подребностите на неговите Силициеви долини.
С тази комбинация от амбиции и производство смятаната за изоставаща в направата на нови технологии Европа е напълно възможно скоро да влезе в пряка конкуренция със САЩ и Азия и дори да ги задмине.
