"Това ще те накара да се чувстваш изключително!", чува Катя Панцар от окуражаващата я нейна приятелка, докато в една студена, тъмна и снежна зимна вечер стои на дървен док в централната част на Хелзинки.
Температурата е -10 градуса по Целзий, но Панцар носи само бански, вълнена шапка и взети назаем неопренови ръкавици и боти. Казали са й, че ще направи стъпка към решаването на всичките си проблеми - от акне и болки до депресия.
Панцар ще се потопи във вода, която е по-топла от въздуха, но все пак температурата й е само 3 градуса и е покрита с лед. Въпреки че за много хора по света това изглежда като безумна идея, плуването в ледена вода или зимното плуване не е невероятна гледка дори тук, в центъра на столицата на Финландия. Вместо това скачането в дупка, изрязана в леда на море или езеро през зимата, е едва ли не ежедневие в северната страна и хората го правят с удоволствие.
Панцер, която работи като писател и журналист, вярва, че това необичайно национално хоби е една от причините Финландия да е най-щастливата страна в света.
В книгата си "Финландският начин: Откриване на смелостта, здравето и щастието чрез силата на сису", Панцар твърди, че плуването в морето почти всеки ден е причината за цялостното й щастие и благосъстояние.
Въпреки че е родена във Финландия, Панцар е отгледана и учила в Канада. "Студеното" не е точно чуждо понятие за нея, но тя никога не се е считала за любител на студената вода, преди отново да се върне и да заживее в родната си страна. Тогава забелязва, че хората във Финландия изпитват удоволствие да правят неща, които "изискват определена сила на духа" - като каране на колело при температура -20 градуса по Целзий или плуването в ледена вода.
Потапяне в дълбокото
Панцар е убедена да опита второто след среща с група жени, които са запалени почитатели на плуването в ледени води. Вероятно донякъде помага това, че са й казали, че плуването в ледена вода ще излекува всичките й болести.
В тази първа вечер тя се потапя в почти замръзналото Балтийско море. Панцар влиза до врата във водата, но усещането е болезнено — все едно да те бодат с игли. Тя си казва, че първият ѝ опит с плуването в ледена вода ще е и последен. След това обаче започва да усеща тръпки и топлота навсякъде и започва да се чувства по-добре.
След като се затопля в сауната Панцар решава, че иска да влезе отново в ледената вода, въпреки болезнено студеното, трудно и неприятно първо изживяване. Точно заради това, че се усеща толкова жива след преживяването, тя успява да разбере защо финландците правят това. Впоследствие също става фанатик на тема плуване в ледена вода. Днес може да плува между 30 секунди и една минута, което е средното време за потапяне. Някои особено издръжливи плувци остават във водата повече от минута.
Панцар постепенно започва да се стреми към тези първи еуфорични емоции, които я обхващат след потапянето — момент, който тя описва като усещане за "непобедимост".
Но журналистическото й любопитство я кара да се потопи по-дълбоко в търсене на причините защо тя и нейните финландски приятели се усещат толкова енергични и жизнерадостни след влизането в ледената вода.
Вълна от хормони на щастие и любов
Панцар търси експерти, за да разбере това, включително наскоро пенсиониралия се професор Хану Ринтамаки от Финландския институт за трудова медицина. Ринтамаки е посветил 40-годишната си кариера на изучаването на ефекта от арктическия климат върху човешкото тяло — от гледна точка на труда и общото благосъстояние.
Усещането на позитивни емоции, което Панцар изживява след влизането в ледената вода, е резултат от отделянето от тялото на така наречените "щастливи" хормони — ендорфини, естествените обезболяващи на организма.
Тя научава, че плуването кара тялото да произвежда повече от балансиращия настроението хормон серотонин, както и допамин - невротрансмитер, който контролира центровете за удоволствие в мозъка, и окситоцин, известен като "хормона на любовта".
Панцар открива научни доказателства, че еуфоричното усещането на плувците в ледена вода не е резултат само от тръпката от възможността да се изфукаш.
И все пак тя открива, че ползите от тези потапяния в ледена вода не се изчерпват с увеличеното отделяне на хормони на удоволствието. Панцар обяснява, че има още цял куп странични ефекти от това екстремно занимание, между които подобрено кръвообръщение, подсилване на имунната система и изгаряне на повече калории.
Друга екстра: много от посветилите се на този тип плуване след излизане от ледените води продължават с изпотяване в сауната, което не само спомага за релаксацията на мозъка и тялото, но и за отделянето на токсини. Подобреното кръвообръщение и подобреното сърдечно здраве са две от другите ползи от сауната, а финландците обичат да прекарват време там.
Плуването през студените тъмни зими на Финландия
Има около 150 000 активни зимни плувци във Финландия като дори има общност от ентусиасти, които плуват в ледени води по два пъти на ден.
Хану Марканен е започнал да плува в студените финландски води още като дете, но едва в зряла възраст, когато се е присъединил към такъв клуб в Хелзинки, това занимание е станало част от ежедневието му. В момента Марканен плува в морето два пъти дневно, преди работа и след това вечер. След потапянето посещава и сауната.
За него този тип плуване прави зимите много по-приятни и му е помогнало да се справи със сезонната депресия. Той сравнява енергията, която получава от лятното слънце, с потапянето в студената вода, което по негови думи му помага да се справя по-ефективно с работния стрес.
Марканен твърди, че в зависимост от настроението и характера на човек плуването в ледени води може да бъде тихо, медитативно усещане, или социално изживяване, където хора от различен произход, професии и култура се събират заедно.
Изграждането на общност се улеснява още повече от простия факт, че във водата и в сауната няма как да си гледате телефона. Марканен смята, че в процеса на търсене на автентични, не-дигитални изживявания младите хора са по-отворени към вековните финландски традиции.
Сред хората, които получават енергия от зимното плуване, е и инструкторът Пайви Палвимаки, която го е превърнала в своя основна кариера. Тя обяснява, че в студената вода се задействат механизмите за оцеляване и човек трябва да се концентрира и да им противодейства със спокойствие.
Сису и изкуството да не търсиш лесния изход
Докато Панцар се запалва все повече по практиката на плуването сред ледовете, постепенно на преден план излиза концепцията за "сису". По думите на журналистката става дума за 500-годишна национална концепция на Финландия, която приблизително може да се преведе като издръжливост, сила на духа или постоянство. Или, ако предпочитате, "да бъдеш човек на място".
Панцар започва да наблюдава все повече примери за тази сила на духа във финландците. Удоволствието, дължащо се на привидно некомфортни неща като скачане в замръзнали езера и морета, би могло да бъде свързано с тази идея за сису.
Исторически пример за финландското "сису" е отблъскването на армията на Съветския съюз по време на Зимната война през 1939 г. Въпреки че СССР има много повече войници, самолети и танкове, когато започва инвазията си във Финландия, Финландската армия успява да надхитри и спре съветската армия при брутални зимни температури и дълбок мрак.
Ежедневно практикуване на сису
Не само финландските войници въплъщават този национален дух на издръжливост и устойчивост. Той може да бъде видян в ежедневни прояви на сису във Финландия. Панцар казва, че като външен човек тя забелязва във финландците нагласа за превръщане на предизвикателствата във възможности.
По думите й "Да не търсиш лесния изход" е ежедневна нагласа във Финландия. Подобно на много финландци, тя кара колело целогодишно, включително и през зимата, обича да бере горски плодове, вместо просто да ги купува от магазина, и насърчава детето си да играе навън, независимо от ниските температури.
Мнението й е, че е нужна известна доза сису в снежна сутрин, за да излезеш на джогинг — или дори за потапяне в студеното море — вместо да избереш лесното и да скочиш в таксито. Но ще се чувстваш по-добре, защото си приел и преодолял предизвикателството.
Посетителите във Финландия могат също да пробват плуването в ледени води, като тя самата препоръчва Allas Sea Pool в Хелзинки - плаващ плувен комплекс на открито в основното пристанище на града.
Финландия: страна на задоволството
Панцар коментира, че ако човек отиде във Финландия през зимата, може да се зачуди откъде идва твърдението за "най-щастливата страна в света", тъй като "нордическите хора не са сред най-усмихнатите, нито са склонни към неангажиращи разговори".
Тайната на финландското щастие се обобщава във финландската поговорка, която в свободен превод означава: "Щастието не идва от търсенето му, а от самия живот".
Като постоянно си намират занимания — плуване в ледени води, каране на колело или четене (Финландия е една от най-грамотните и четящи страни в света) — финландците просто нямат време да търсят щастието.
Вместо това те намират задоволство в тези ежедневни упражнения на мисълта, движението и издръжливостта, някои от тях по-смели, екстремни и приятно ледени от другите.