Халид Абдел-Хади е на 29 години, има няколкодневна брада, бели спортни обувки и чантичка за около кръста, преметната през гърдите. Той изглежда като олицетворение на международния хипстър. Освен това той е гей и не се опитва да го скрие.
Ето защо в Йордания има много хора, които биха искали да видят него и много други като него мъртви.
Хомосексуалността в арабския свят все още е тема табу и на нея се гледа като на грях, като на болест и извращение. Затова и гей мъжете и жените живеят в тайна, криейки се от околните. Там гей парадите са нещо немислимо, а хората с подобна ориентация едва ли се стремят да защитават правата си публично.
Халид Абдел-Хади обаче е един от тези, които го правят. Той е първият, чието излизане наяве се обсъжда открито в Йордания. Това е така заради списанието, което издава - My.Kali, първото ЛГБТ списание на арабски.
My.Kali вече има повече от 15 000 читатели на месец, както и много повече онлайн потребители. Сайтът на списанието се посещава от около 100 000 души месечно, които достигат до него най-вече през социалните медии. За издаването му работят близо 30 фотографи, художници, писатели, графични дизайнери и модни дизайнери, като екипът е разпръснат по целия свят, а всички комуникират чрез Skype.
На всеки два месеца те публикуват нов брой в интернет и го популяризират през Twitter, Instagram и Facebook, както и в Grindr - приложение за гей запознанства.
My.Kali не бяга от теми. Списанието адресира въпроси извън тези на ЛГБТ общността - в него се обсъждат неща като рака на гърдата, има статии за феминизма и критика на патриархата, има още материали за мода и т.н.
В Йордания, Катар и ивицата Газа обаче списанието вече е с блокиран достъп.
Официално хомосексуалността не е забранена в Кралство Йордания. Но макар и да няма официални закони, които да я санкционират, това не означава, че тя е напълно законна. Все още са в сила консервативните религиозни закони, които могат да се прилагат изключително сурово от съдиите.
Същевременно населението също е против гей хората. В проучване от 2013 г., проведено от изследователския център Pew, 97 процента от респондентите в Йордания отговарят с "Не" на въпрос дали обществото трябва да приеме хомосексуалността.
И все пак столицата на страната Аман е една от малкото в региона, наред с Бейрут в Ливан, където има ЛГБТ сцена. Това обаче не се дължи толкова на толерантност, колкото на пренебрегване от страна на властите.
Има шепа барове, където жените могат да опознаят други жени, а мъжете могат да се срещнат с мъже. И докато запазват интимността си в рамките на уединението на собствените си домове, полицията е склонна да ги остави на мира.
Но това не е достатъчно за Абдел-Хади. Той смята, че гейовете и лесбийките се нуждаят от видими модели за подражание, които изпращат съобщението: "Добре си точно такъв, какъвто си".
Самият той не е получил подобно одобрение или съвети, когато премисля дали да разкрие сексуалността си. И все пак решава да поеме риска.
Така през 2007 г., когато е едва на 17 години, публикува първия брой на My.Kali. Тогава то съдържа 12 статии на английски, всички написани от четирима негови приятели, които също са все още тийнейджъри. По това време те нямат редактор и коректор и съответно списанието е пълно с правописни и граматически грешки. Нямат и пари за печат, затова го записват на дискове. На корицата застава Аблид-Хади, минавайки своя личен Рубикон.
В началото нещата са доста трудни за него. В училище го тормозят, защото е по-женствен от другите момчета, а учители го питат пред целия клас "Защо се държиш като момиче?".
Най-трудният момент за него идва обаче, когато решава да признае на майка си. "Харесвам мъже", казва й той, тъй като по това време все още не знае думата "гей". "Глупости", отговаря му тя, "просто имаш нужда от бащина фигура".
"Имах чувството, че говоря различен език от семейството си", обяснява Абдел-Хади.
Сега самият той не се държи особено по-различно от времето, когато още е криел сексуалността си, освен че може би е по-уверен в себе си. И тогава, и сега не обича да е център на вниманието и има проблем, когато трябва да говори пред публика. Онлайн запознанствата продължават да не го интересуват.
Абдел-Хади завършва образование, свързано с изкуствата, в Париж и времето си прекарва между столиците на Франция и Йордания - от свят, в който гейовете и лесбийките могат да се женят и да имат деца, до свят, пълен с табута и забрани.
Все пак той променя поведението си, когато стъпи в Париж. На нито едно от двете места не парадира със сексуалността си, тъй като смята, че това само поставя етикети и изгражда стереотипи.
"Моите родители например мислеха, че всички гей мъже носят блестящи рокли и ходят на висок ток", обяснява Абдел-Хади. С времето те са се научили да приемат сина си такъв, какъвто е, и това се дължи до голяма степен на списанието.
В него Халид и колегите му се опитват да опровергаят стереотипите и да покажат, че са нормални хора. Именно един такъв материал, който събира най-разпространените вярвания за гейовете в арабския свят - че хомосексуалността е болест, гейовете са педофили, хомосексуализмът може да се излекува и всъщност е нещо, внесено от Запада - продължава да е един от най-четените материали в сайта на списанието.
В първите години от публикуването си My.Kali се появява само на английски, но от 2016 г. онлайн списанието публикува и статии на арабски език. Всъщност това е и моментът, в който трафикът към уебсайта скача главоломно. "Явно има голямо търсене на проблемите, които адресираме", казва Абдел-Хади.
Разбира се, не само интересуващи се от темата следят списанието. То привлича вниманието и на крайните консерватори и крайнорелигиозните. Срещу My.Kali има подадени жалби до Комисията за медии в Йордания, което в крайна сметка довежда до блокирането му в страната от тогава насам.
Абдел-Хади обаче не позволява то да спре и просто мести My.Kali на различен уеб адрес. Йорданските потребители все още могат да получат достъп до списанието, като кликнат върху специална връзка, споделена чрез социалните медии.
А My.Kali вече не е чисто ЛГБТ списание, казва Абдел-Хади. Сега е предназначено да осигури пространство за всички онези, които се чувстват изключени от обществото, защото отстояват религиозния и културен мейнстрийм. И защото са различни.
Един от моите хора! Браво за куража! Религията е опиум за народите, прав е Маркс (ако цитирам неправилно, простете) . Затова арабският свят е толкова напред в едно отношение (да си строят хотели от по 300 етажа) и толкова назад в много други отношения!
Филип Апостолов, Само за информация - мисълта: "Религията е опиум за народите" не е на Маркс, не е и на Ленин /както си мислех пък аз/. Ленин започва под това мото културната политика на новата власт. А Маркс по въпроса за религията пише следното: "Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки". Въпросната мисъл принадлежи на един немски писател, с поетично име Новалис, роден през 1772 г. и умира през 1801 г., представител на ранния немски литературен романтизъм. Истинското му име е Филип Леополд барон фон Харденберг. По онова време опиумът не е смятан за наркотик, а е бил популярно лекарство, обезболяващо. И точно това е бил смисъла, вложен първоначално в горната мисъл - нещо, което може да облекчи страданието, да бъде отдушник.