В откъслечните новини за Мексико, които достигат до нас, основно има две неща - малко футбол и много насилие. Латиноамериканската държава преживява „епидемия" от убийства - и държи едно от най-високите нива в света, а в последните няколко седмици се запали заради изчезването на 43-ма студенти по време на протест в град Игуала, щата Гереро.
Много мексиканци вярват, че тънката червена линия между полицията и наркомафията не съществува, затова случаят със студентите изкара стотици хиляди по улиците в цялата страна. Дни наред властите необяснимо не могат да кажат какво се е случило с младите бунтари. Подозренията са, че по петите им са пратени наемни убийци, за да не си цапа полицията ръцете.
Фактите - студентите са отвлечени на 26 септември заедно с автобуса, с който са пътували за протест срещу образователната система в Игуала. Шестима от пътниците са разстреляни на място. Останалите сякаш се изпаряват.
Дни по-късно кметът на града е арестуван за подстрекателство заедно със съпругата му, главорез от картела "Герерос унидос" признава за убийствата, открит е масов гроб край Игуала, но с други жертви, а накрая главатарят на картела е открит мъртъв.
Изглежда като сценарий за замитане на случая под килима, но този път мексиканците, които не за първи път протестират срещу своеволията и безнаказаността, изглеждат решени да разберат истината. Не ги спря съобщението на прокуратурата, че най-вероятно телата са минали през площадка за горене на отпадъци, а след това са опаковани в найлонови торби и пуснати в река Сан Хуан.
Напротив - ядоса ги
А прокурорът Мурильо Карам съжали, че ДНК експертизата ще отнеме много време, тъй като има прекалено малко „запазени останки". На въпрос дали е вярно, че роднини са викани за разпознаване, той просто спря пресконференцията, защото се почувствал уморен.
Заради незадоволителните обяснения, съпътствани винаги от едно „ако", се стигна до атаки срещу летището в Мексико сити, жп гари, офисите на управляващата партия и федерални сгради във вътрешността на страната, множество палежи, коктейли „Молотов" и размирици.
Искането е едно - справедливост
В опит да смекчи силата на уличната съпротивата, президентът Енрике Пеня Нието описва заговор, чиято цел е да дестабилизира страната, но подобни мащабни демонстрации нямаше как останат явление за вътрешнополитическа употреба. Особено когато срещу демонстрантите бяха пратени специални части и се стигна до сблъсъци.
В резултат на всичко това Канада обмисля да изключи Мексико от списъка на сигурните държави, а президентът на Уругвай Хосе Мухика трябваше да опровергава спешно свое интервю, в което определя Мексико като „провалена държава" заради кървавата война между наркокартелите и неспособността на правителството да опази реда и сигурността.
Обявена от властите през декември 2006 година, войната срещу наркокартелите взе 100 000 жертви досега, с 22 000 безследно изчезнали. Вярвайки, че полицията, местните власти и страховитите картели са едно, в много мексикански градове бяха създадени паравоенни граждански патрули. Според мнозина анализатори това е повратна точка за Мексико, отвъд която е гражданската война.
Следващата стъпка със сигурност е национална стачка на 1 декември.
