43-годишният Денис Селер седи в едно кафене в Загреб и пуши цигара след цигара. Той по нищо не би изпъкнал в заобикалящата го среда, ако не са изписаните с жълто букви на кирилица върху сивия му пуловер - АЗОВ.
Селер е хърватин, ветеран от войната между 1991 и 1995 г. Пуловерът му обаче говори за знак за вярност към едно от най-опасните и войнствени крайнодесни движения в цяла Европа - полка Азов, една от доброволческите бригади към украинската армия, спечелила си жестока слава в Източна Украйна.
През 2014 и 2015 г. той е един от общо 20-30 хървати, които влизат в редиците на тогава все още само батальона Азов, който се бие срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна.
Денис Селер (в центъра) по време на службата му като наемник в силите на Азов
И макар войната там на практика да се води между сепаратистите и войниците на Киев, тя привлича към себе си и множество чуждестранни доброволци и наемници. Така например от Балканите сръбските бойци се присъединяват масово към сепаратистите от лоялност към отколешния православен съюзник Русия, докато хърватските националисти като Селер откриват обща кауза с крайнодесните елементи на съпротивата на Украйна срещу Москва.
Но докато войната в Източна Украйна е в състояние на напрегнат застой и спорадични сблъсъци (нормални за подобни обявени примирия), Азов не мисли да спира въобще, а изгражда стабилни връзки с крайно десните екстремисти извън границите на Украйна.
А Хърватия, най-новият член на Европейския съюз и страна, в която консервативните течения са изключително силни, се очертава като ключова основа за установяване на тези връзки, показва разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
След като още през 2016 г. от доброволния батальон Азов обявиха, че ще създадат своя партия, сега политическото крило на групата кове връзки с крайнодесния хърватски политически блок, който се представи силно на европейските избори през май. През септември украинското движение дори ще проведе конференция в Загреб, на която се очаква да разкрие планове си за "чуждестранен легион" от крайнодесни симпатизанти, създаден с помощта на хърватски ветерани от войната.
"Движението на Азов расте и расте бързо", казва Селер. През 2014 г. той е описвал войната в Украйна като "битка за бялата европейска раса, нейната култура и история". Сега, 5 години по-късно, амбициите на Азов са намерили плодородна почва в Хърватия, където движението продължава активно с преследването на мечтата си за изграждане на "Европа на нациите".
Ревизионизъм на Втората световна война
През 2014 г., след като масовите протести свалиха тогавашния проруски президент на Украйна Виктор Янукович, армията на страната се оказа безпомощна пред руския ход за анексиране на Крим и разпалване на войната в източния район Донбас. Решението тогава се оказаха доброволните батальони, които се включиха към отбранителните сили на страната.
Може би най-изявеното име сред тях е това на Азов. Батальонът, който след това се разрасна в цял полк, успя да си спечели репутацията на силна група, която обаче държи вратите си широко отворени за неонацисти от различни държави.
Днес групата е част от украинската Национална гвардия - жандармерия, която се отчита пред вътрешното министерство. Също така тя има политическо крило, Националният корпус, военизирана част, наречена Национална милиция, Младежки корпус, спортен бар, гимназии и "социален център", известен като "Казашката къща" точно до Майдана. Политическото крило остана под прага за влизане в парламента на изборите през юли.
Сегашният украински национализъм черпи голяма част от вдъхновението си от Степан Бандера - командир на нелегалната Организация на украинските националисти (ОУН) от времето на Втората световна война. Много украинци виждат ОУН като герои, които защитават независимостта на Украйна, омаловажавайки връзките на групата с нацистите, както и ролята й в Холокоста.
По същия начин Хърватия се бори с ревизионизма по отношение на Втората световна война. Той се премества от политическите периферии към масовата политика, поставяйки под съмнение престъпленията, извършени от фашистки лидери по време на краткотрайна независима хърватска държава, която е марионетка на нацистка Германия.
Националистите от Хърватия и Украйна виждат много общо в най-новата си история. За тях борбата на Хърватия за независимост в началото на 90-те години срещу сръбските бунтовници, подкрепена от по-голямата си съседка Сърбия, се отразява в продължаващата борба на украинците срещу подкрепяните от Русия сили в Източна Украйна.
"На по-сантимеснтално, подсъзнателно ниво за хърватите Украйна е приятел", каза Томислав Сунич, хърватско-американски писател, описан като "интелектуален гуру" на хърватските крайни националисти.
"Между моретата"
Под ръководството на Олена Семеняка, "международен секретар" на Националния корпус, Азов организира редица сбирки и конференции и развива връзки с крайнодесни групи в Европа, включително неонацистката Национална демократическа партия на Германия и неофашистското движение CasaPound от Италия.
В България Азов поддържат отношения с Българския национален съюз (БНС), които обаче, на свой ред, държат тесни връзки и с руски националистически кръгове.
През март тази година групата Soufan, базирана в Ню Йорк, която извършва анализ на сигурността, описва Азов като "критичен възел в мрежата на транснационалния десен екстремизъм".
Азов е домакин и на ежегодната конференция „Паневропа” за съюзници от Западна Европа, както и на ежегодна конференция "Интермариум", насочена към Централна и Източна Европа, главно онези страни, които някога са били зад Желязната завеса или част от социалистическа Югославия. Този септември за пръв път се очаква Азов да организира "Интермариум" извън Украйна - в Загреб.
Буквално преведено името на конференцията означава "Между моретата" и има концепцията на събитие, посветено на регионалната сигурност. Тя първо е лансирана от лидера на Полша след Втората световна война Йозеф Пилсудски в началото на 30-те години.
Изследователят от Киев, Александра Уишарт, обяснява, че Азов е дал идеята за нов живот на конференцията, популяризирайки я като "трамплин" за изграждане на източноевропейска конфедерация на десни националистически "етно-държави", свободни от това, което Азов възприема като "културния марксизъм" на ЕС и "необолшевизма" на Русия. В тези планове на Азов Хърватия заема ключово място.
"Хърватия е ключов играч на Балканите и достатъчно централна, за да помогне за неутрализирането на влиянието на Русия или на ЕС в региона ”, каза Уишарт. Самата тя присъства на конференцията през октомври 2018 г. в Киев като наблюдател.
Селер потвърждава, че Загреб ще е домакин на конференцията, която събира делегати от Украйна, Полша, балтийските държави, Норвегия, Дания и Швеция. Това ще бъде шанс да се затвърдят връзките между Азов и Хърватските суверенисти - съюз на крайнодесни партии, който изненадващо спечели третото място на изборите за Европейси парламент през май, събирайки 8,5% от гласовете. Алиансът има един депутат в хърватския парламент, но според социологическите проучвания се радва на около 6% подкрепа, а следващите парламентарни избори в страната са насрочени за догодина.
Единственият евродепутат от Алианса е Руза Томашич, бивш полицай, която напуска социалистическа Югославия, за да живее в Канада на 15-годишна възраст. Наскоро тя влезе в новинарските заглавия в Хърватия, след като изтекоха нейни снимки в нацистка униформа. Тя коментира пред журналисти, че не се срамува от тези си снимки от миналото, но днес не стои зад някои от тези идеи.
В публикация в социалните медии през януари, акаунт, администриран от Семеняка, публикува информация, че "коалицията на хърватските националистически партии се оформя рамо до рамо с подготовката за следващата конференция "Интермариум" от хърватски и украински ентусиасти."
Според Селер почетен гост ще бъде Андрий Билецки, лидер на политическото крило на Азов, Националния корпус и депутат в украинския парламент, който влезе през 2014 г. като независим. Семеняка не е потвърдила за посещението.
Азов и съюзът с Хърватските суверенисти
Билецки по-рано оглавяваше открито неонацистката организация "Патриот на Украйна" и прекара 28 месеца в затвора по обвинения в опит за убийство. Без да бъде съден, той беше освободен и обвиненията срещу него бяха отхвърлени съгласно постановление на парламента относно "политическите затворници" през 2014 г. след революцията на Майдана.
В Националния корпус той превръща концепцията на "Интермариум" в официалната геополитическа доктрина.
Според Селер целта на посещението на Билецки е да се срещне с представители на десницата на Хърватия, особено с членовете на суверенистите.
Първоначално Томашич каза, че не е знае за каквото и да е планирано посещение от Билецки, но след това сама си противоречи и заявява пред BIRN, че един хърватин, чието име не си спомня, се е обърнал към нея относно планирано посещение в Загреб от Билецки, което ще включва среща с Томашич и други политици от страната. Самата тя твърди, че е отворена за разговори с всеки, но отрича да има каквото и да е общо с организацията на конференцията.
Някои суверенисти обаче са по-отоворени към отношенията си с Азов.
Сунич, крайнодесен автор и преводач, който също беше част от листата на Суверенистите за ЕП, заявява, че планира да присъства на "Интермариум" и че поддържа редовна комуникация със Семеняка.
Денис Беванда, генерален секретар на Хърватската консервативна партия, една от основните партии в рамките на Суверенитестите, сподели снимка на Instagram по-рано тази година заедно със Селер. Постът е публикуван на английски и украински и е във възхвала на батальона Азов с бойните възгласи "Слава Украйна" и "Да живее Украйна!" - сега официален поздрав на украинската армия.
Подкрепа за Украинския чуждестранен легион
Основният момент от септемврийската конференция се очаква да бъде създаването на "Чуждестранния легион" към Азов. Макар детайлите да остават неясни, Азов, в своите публикации в социалните медии, предложи подобна сила да улесни чужденците, желаещи да се присъединят към борбата на групата в Източна Украйна.
В интервю за медия на неонацисткото движение за Северно съпротивление, Семеняка заявява, че украинското правителство възпрепятства усилията на Азов да привлече чуждестранни кадри за войната срещу подкрепяните от Русия бунтовници.
"Но в бъдеще се надяваме да създадем чуждестранен легион. Там можем да обявим силно и ясно, когато търсим доброволци", добавя тя. Сега, около 18 месеца по-късно, се очаква този чуждестранен легион малко по малко да се превърне в реалност.
Бруно Зорица - "Зулу"
Бруно Зорица, пенсиониран хърватски офицер и бивш член на Френския чуждестранен легион, многократно се споменава в публикациите на Азов в социалните медии като ключова фигура в създаването на звеното.
Известен повече със своя прякор "Зулу", Зорица командва батальона "Франкопан", подразделение на специалните части на хърватската армия, по време на войната срещу сръбските бунтовници, подкрепяни от Белград.
С други ветерани от френския чуждестранен легион, той обучава новобранци от хърватската армия по време на войната. В интервю за Washington Post през 1991 г. той обяснява за подготовката на хърватските части.
"Ние учим тези войници, че войната не е филми на Рамбо… Моите хора имат много по-нисък процент на жертви в сражения, отколкото другите. Те знаят кога да се бият и кога да се окопават", коментира той.
През 2001 г. Зорица е арестуван в полицейска операция срещу група за контрабанда на оръжие. Макар да няма данни срещу него да са били дори повдигани обвинения, нито да е бил осъждан, местните медии пишат, че той е сред хората, ръководещи самата контрабандна група, която прекарва оръжия за над 1 млн. евро от Хърватия към държави от ЕС и най-вече Франция.
Според социалните медии на Азов Зулу е обещал да помогне за обучението на Украинския чуждестранен легион. През октомври 2018 г. той самият говори по време на "Интермариум", където потвърждава, че поддържа редовна комуникация с ръководителя на военното училище на Азов.
Едно е сигурно - Азов разраства уверено базата си от контакти и влияние в страните от бившия социалистически блок, което рано или късно ще доведе и до достатъчното им засилване и у дома.
