"Този мост е сгрешен. Ще дойде момент, в който разходите по поддръжката му ще станат повече от тези за подмяната му. В края на 90-те години на миналия век те вече са били над 80% от цената на изграждането му."
Това са думите на архитекта проф. Антонио Бренчич, експерт по конструкции от армиран цимент във Факултета по инженерство на Университета в Генуа, в негово интервю за телевизионния канал "Примоканале" отпреди две години. Става въпрос за същия мост, който рухна във вторник, отнемайки живота на над 30 души. Огромна част от структурата се срина Близо до италианския град Генуа като изпрати автомобили и камиони, потънали в купища развалини.
За местните мостът "Моранди" в Генуа е познат като "Бруклин Бридж" на Генуа - ключов за пътната артерия по италианската Ривиера. Рухването на моста донесе за града дни на траур.
От години те виждат бавната разруха, която обзема съоръжението - периодичните цепнатини, запълвани и кърпени от местните власти редовно, се появяват отново и отново.
Построен през 60-те години от инженера Рикардо Моранди, магистралният мост претърпява обширни ремонти през 1980 г., 1990 г. и последно през 2016 г.
"В този мост има много грешки и рано или късно той ще трябва да бъде заменен. Не знам кога обаче", предупреждава проф. Бренчич в това си интервю. По негови думи инж. Моранди бил човек с големи познания, но със сериозни проблеми в калкулациите на практика, което прави мостът "фундаментално нестабилен".
Така, по негови думи, още със самото си построяване съоръжението не просто надхвърля предварително заложения бюджет, но и също така проявява някои важни проблеми.
"Моранди обърка сметките. Петролен кораб се заклещи под най-ниската му част и резултатът бяха 5 жертви", коментира Бренчич.
Самият проект за моста в Генуа много наподобява друг проект на инж. Моранди в родната му Венецуела - моста на езерото Маракайбо
Въпреки че подобен мост би трябвало да издържа 100 години, проф. Бренчич посочва, че "една от кулите – източната, трябва да бъде подсилена много стабилно като се заменят ключови компоненти, което се случва само 20 години след построяването на моста".
"20 години за мост са нищо", допълва Бренчич.
Допълнително с това идва и тежкият трафик.
Съществуващите вече проблеми вероятно са били допълнително засилени и от огромния трафик, който ежедневно се излива по моста. "Моранди" представлява важна точка за пътищата по Северна Италия - той седи на голямата пътна артерия А10, обслужваща италианската Ривиера и свързваща Северна Италия с Франция.
Всяка година по него минават над 25 млн. превозни средства, включително и солидно количество тежкотоварни автомобили.
Доклад от 2011 г. на италианската компания за поддръжка на магистралите "Аутостраде", част от групата "Атлантия", отбелязва, че мостът страдал от сериозна деградация, което го прави потенциално опасен.
"Опашките от автомобили и обемът на трафика предизвикват интензивно разграждане на мостовата структура ежедневно в пиковите часове, тъй като е ключово място, през което преминават много коли", се казва още в доклада.
Именно това кара и компанията да следи изключително внимателно моста и да се поставят допълнително укрепяване.
"Срутването е изненадващо и непредвидимо. Мостът е под постоянно наблюдение, дори повече, отколкото изисква законът", коментира Стефано Мариляни, директор на "Аутостраде" във вторник след инцидента, подчертавайки, че при последните инспекции не се е появило нищо проблематично, което да даде знак, че мостът може да бъде смятан за опасен.
Според Италианското гражданско инженерно дружество продължителността на живота на мостовете, построени през 50-те и 60-те години, е около 50 години. Десетки хиляди съоръжения по целия континент са построени през тези десетилетия, използвайки най-известната технология по онова време - стоманобетона.
По техни думи мостът "Моранди" би трябвало да е достигнал тази около 50-годишна граници миналата година. Следователно е бил подложен на армировка и е бил под постоянно наблюдение. Това обаче не е попречило на рухването.
Цената за обновяване и укрепване на мостовете от 50-те и 60-те години е повече, отколкото би струвало да бъдат унищожени и възстановени, смятат от Дружеството на инженерите. Те настояват и за програма, която да замени повечето от мостовете с нови и модерни съоръжения с продължителност на живота от 100 години.
Трагедията от вторник най-вероятно ще даде тласък на това предложение поне до нивото на обществен дебат по темата.
Италия вече заговори за нуждата от обновяване на инфраструктурата си, дори това да значи заобикаляне на препоръките на ЕС за бюджетни ограничения.
Едно е сигурно - в Италия искат отговори, а властите обещават, че ще дадат такива и ще накажат виновните. Кой обаче е наистина виновен за 50-годишно неглижиране на един мост?
