Допреди 20 години, голяма част от трафика от Западна Европа към Испания и Средиземноморското крайбрежие на Франция забива в безкрайна тапа край френското градче Мийо в Окситания.
То се намира в долината на река Тарн в Централния масив на Франция - обширна област със силно начупен релеф. Мийо е в клисура и пътят към него е стръмен и тесен. Резултатът са безкрайни задръствания, които пречат на трафика и тровят живота на местните хора.
Алтернативният маршрут пък налага заобикаляне от 50 километра
Отговор на проблема е намерен под формата на виадукт над долината. Той обаче не само е решено инженерно предизвикателство, но по типично френски маниер е направен със стил и елегантен замах.
Превърнат е от транспортно съоръжение в ефирно произведение на изкуството.
Виадуктът Мийо не е просто отсечка, част от пътя, която осигурява бърза връзка и непрекъсната магистрала. Към него пътуваш, за да го видиш и усетиш, защото това е най-високият пътен мост в света и един от най-красивите.
Заради специфичната география и климат на района, под моста често има мъгла и усещането при преминаването му е като за летене над облаците. Това допълва усещането от вида му, който наподобява яхта, а не стъпило на земята съоръжение.
Затова Мийо е туристическа атракция сам по себе си.
Мостът е дълъг 2460 метра и в най-високата си точка стълбът с пилона му стига 343 метра, което го прави по-висок от 330-метровата Айфелова кула. Самото пътно платно се извисява на 270 метра над долината.
Част е от магистрала А75 и осигурява връзката над долината на Тарн между Клермон-Феран в централната част на Франция и Безие близо до Средиземно море.
Седемте стълба на моста са с различна височина заради начупения релеф на клисурата отдолу. Най-ниският е 78 метра, а най-високият - 245 метра и са изчислени до милиметър, да е равно шосето по моста.
Между пилоните пък разстоянието е 342 метра, като Айфеловата кула може да се нанесе между тях.
Самите пилони са стоманени и високи 87 метра, а от тях се спускат от всяка страна 11 ванти.
Цялата конструкция поддържа палубата, т.е. пътното платно. То е дебело около 4 метра и тежи 36 000 тона.
Впечатляващите мерки и инженерният аспект са част от това, което прави виадукта шедьовър. Неслучайно мостът често е наричан едно от най-големите съвременни инженерни постижения и е носител на куп награди за строителство.
Удивителна е и историята на съоръжението. Още през 80-те години на миналия век властите във Франция започнат да търсят алтернатива на пътя през долината и Мийо.
Проектирането и планирането на виадукта започват още тогава и продължават цели две десетилетия. Самото строителство е светкавично - само 3 години, и мостът е в експлоатация от 2004 г.
Крайният проект, който днес е мост, е дело на френския инженер Мишел Вирложьо и британския архитект Норман Фостър.
Проектът отнема дълго време, защото първоначално въпросът не е какъв мост и как да се построи. Трябвало е да се реши откъде да минава пътят, част от който става после виадуктът - Централният масив е обширен и с много начупен релеф. По онова време той е и доста откъснато място, въпреки че е в централната част на Франция, тъй като липсват добри пътища, а жп линията е една.
Това се отразява на развитието на целия регион.
Затова и правителството решава да построи магистрала и да подобри пътищата, и част от цялостния план е да се отпуши кошмарната тапа при Мийо, където, особено през лятото, се образуват 20-километрови задръствания.
Спират се на път край града, защото целта на проекта е новият път отново да е близо до Мийо, вместо да заобикаля отдалеч и да изолира населеното място. Теренът обаче не позволява лесно решение и отнема три години да се стигне до оптимален вариант от къде точно и как да минава пътят.
Първоначално плановете са били пътят да влиза в долината и да минава през по-нисък мост и тунел, но се появява гениалното хрумване - вместо да влиза в клисурата, пътят може изцяло да мине над нея.
Екипът се спира се на въжен, или вантов мост - защото тези структури са най-ефективни при носенето на структури, но и защото изглеждат добре.
Елегантността и ефирността са особено важни, тъй като съвсем очаквано не всички приемат леко идеята мост да загрозява великолепния пейзаж. Затова съоръжението трябва да се слива и вплита в него, а не да го доминира.
Да е лека, деликатна и изчистена конструкция, но и съобразена с трудните условия на терена.
Вятърът на подобна височина например е сериозен фактор и колоните на моста трябва да поемат огромно свиване и отпускане на палубата - до 50 см.
Строежът започва през 2001 г. и струва 400 млн. евро. Парите идват от строителната компания "Ефаж", която държи концесията на моста. Затова и за прекосяването му се плаща - понастоящем таксата за коли е 13,30 евро през лятото и 10,90 евро в останалата част на годината.
"Хората мислеха, че като се направи отбивката, туристите може да избягват Мийо и градът да се изпразни", коментира пред "Си Ен Ен" настоящата кметица на града Еманюел Газел.
Всъщност е точно обратното - виадуктът води със себе си повече туристи.
Доста хора отиват в района, за да видят инженерния и архитектурен шедьовър, но покрай него откриват цялата долина и цялото място се е превърнало в дестинация за пътешествия.
Самият виадукт има посетителски център, предлагат се турове около основата на колоните му, различни активности като каяк в реката под него или разходка с лодка.
Ефектът се усеща особено значително в годините на строежа - само през 2004 г. над 31 000 души са участвали в платени екскурзии за разглеждане на строежа. Посетителският център на моста става най-посещаваният туристически обект в целия департамент Аверон- през 2010 г. през него са минали над 1,1 милиона души.
Ефектът се разпространява и съм околните забележителности, където също регистрират ръст на туристите, което пък води до икономически растеж и поява на нови бизнеси.
"Той стана нашата собствена Айфелова кула", възкликва пред "Монд" собственикът на местен къмпинг Кристоф Труше.
Мостът освен това поставя Мийо на глобалната карта. "Когато кажа, че съм кмет на града, независимо къде по света, всички знаят Мийо - благодарение на виадукта", горда е и кметицата Газел.
По обясними причини на виадукта обичайно не се допускат пешеходци. Но има изключение - веднъж на всеки две години той се затваря за коли. Тогава през прочутия мост минава маратон.
Тази година то ще се проведе на 22 септември - в случай, че искате да усетите това строително чудо със собствените си крака.
