Градчето Тордесиляс провежда годишния си фестивал, известен като "Торо де ла Вега", на втория или третия вторник на септември от Средновековието насам. По време на фестивала бик бива пуснат и тича по моста към близките полета, където местни жители на коне мушкат животното до смърт с пики.
Традиционно "Торо де ла Вега" е ден за празнуване. Местните изпълват баровете на града сутринта, преди да се наредят на улиците в очакване на преследването на бика, докато традиционна музика кънти от високоговорители.
Тази година обаче нещата са различни.
Стотици жители на града се събраха по южната периферия на града, за да протестират срещу нов закон, одобрен от местните власти на Кастиля и Леон през май, който забранява насилието над бика.
Татуирани млади мъже стояха рамо до рамо с домакини на средна възраст и крехки пенсионери, за да преминат в протестна церемония през средновековния мост, като скандираха "Tordesillas no se rinde" - "Тордесиляс не се предава" - и развяваха плакати, протестиращи срещу намесата на политиците и активистите за права на животните в местните работи.
Негативните реакции срещу този закон в защита на животните отразяват и друг проблем - противопоставянето между т. нар. "нова левица" и по-традиционалните гласоподаватели и политици.
Тордесиляс не е единственият испански град, който провежда празненства, при които животни биват ранявани или убивани. От късането на главите на гъски в Карпио де Тахо до запалването на рогата на бикове в Мединасели, десетки фестивали се основават върху насилствени традиции, които съвременната публика все по-трудно преглъща.
Сред тях "Торо де ла Вега" вероятно е най-скандален. Драматичността и кървавостта на фестивала са превърнали Тордесиляс в център на дебата за правата на животните в Испания. Големи групи от активисти от години пътуват до града, за да протестират срещу фестивала, като понякога се стига до открити сблъсъци с местните хора.
Сега борбата им е спечелена.
Новият закон е реакция на все по-неконтролируемите сцени, случвали се в Тордесиляс всеки септември, и негативната слава, която носи намушкването на бика. Тази година само малка група активисти се появи на събитието, внимателно отделена с полицейски кордон от участниците във фиестата.
Звукът от фойерверки възвестява пускането на бика из улиците. Докато той препуска през моста, група от мъже на коне очакват пристигането му от другата страна, както нарежда обичаят. Въпреки слуховете онлайн, че шепа твърдо решени да спазят традициите местни жители са планирали да нарушат новия закон и да убият бика, мъжете само го преследват, след което го насочват, невредим, обратно в града, където е заклан далеч от погледите на тълпата. Това е първият път от векове - с изключение на кратка пауза през 60-те години - когато бикът от Тордесиляс не е пронизан от пики и копия.
Местните са ядосани, не само на политиците, които са сложили край на тяхната традиция за намушкване на бикове, но и на медиите, че ги представят като кръвожадни простаци.
"Не е толкова жестоко, колкото си мислят хората," казва наблюдател, с татуиран силует на бик и думата "Respect" на тила на избръснатата му почти до голо глава. Забраненото от закона намушкване на бика според него винаги се е правило бързо и ефективно.
И все пак той, подобно на мнозина други, признава, че се е примирил с факта, че забраната демонстрира посоката, в която върви испанското общество.
Анкета, публикувана по-рано тази година - преди влизането в сила на новия закон - показва, че само 5% от испанците подкрепят фиестата. Междувременно само 19% подкрепят организираните борби с бикове, спад с 10 пункта в сравнение с резултатите преди само три години. Голяма демонстрация в Мадрид срещу борбите с бикове и други използващи животни като атракция празненства в началото на септември е доказателство за нарастващата информираност за правата на животните.
Както често се случва в Испания, и двете страни на дебата са дълбоко и често крайно неподатливи на убеждаване в позицията на другата страна.
През юли матадорът Виктор Барио беше изкормен смъртоносно от бик в Теруел. Това беше първият смъртен случай на професионален бикоборец на ринга от години, и той предизвика огромна скръб сред колегите и почитателите му.
Но за някои противници на бикоборството това е рядък случай на "справедливо възмездие". Мнозина коментираха в социалните мрежи случилото се с ликуване. "Когато бик бива убит, това е култура и изкуство, но когато бикоборец умре, това е трагедия?" пише един от тях. "Днес е един щастлив ден за човечеството," коментира друг в Twitter, визирайки загиналия бикоборец. "Ще танцуваме на неговия гроб."
Социалните медии имат необичайно голяма роля в дебата срещу испанските фиести. Видеата на ранявани животни са се превърнали в силно оръжие за аболиционистите, и записът на теле, дразнено и впоследствие убито пред ликуваща публика в град Валмохадо това лято, набра вирусна популярност и шокира много испанци.
Световноизвестният фестивал на бикоборството "Сан Фермин" в Памплона, който е опетнен от много случаи на сексуален тормоз върху посетители, също е станал мишена за активистите.
Но ако борците за правата на животните са забили нож в сърцето на бикоборството и градските фиести с животни, новият политически пейзаж на страната го е завъртял още по-дълбоко.
След десетилетия, в които двете водещи партии - консервативната Народна партия (PP) и Социалистическата партия (PSOE) - или твърдо са защитавали това развлечение, или са заобикаляли въпроса, новата левица на Испания изнесе бикоборството на политическата арена. "Подемос", сформирана през 2014 и сега трета испанска политическа партия, призова фиести като "Торо де ла Пеня" да бъдат премахнати, и поиска от градовете да проведат референдуми за забрана на борбата с бикове.
"Подемос" е харесвана основно от млади, градски, дигитално грамотни гласоподаватели, все хора, които е малко вероятно да присъстват на борби с бикове или да отидат на "Торо де ла Пеня". Обратно, голяма част от електората на PP и PSOE е селски, с по-стар демографски профил и по-дълбоки връзки с тази традиция.
Бикоборството често се свързва с провинциализъм, консерватизъм и традиция в името на запазването на традицията - концепции, които са анатемосани от "Подемос" и други представители на новата левица, които сега управляват или участват в управлението на Мадрид, Барселона, Валенсия и много други градове.
Много от бикоборците твърдят, че асоциирането на los toros с конкретна партия или политически уклон е абсурдно. Матадорът Серафин Марин казва, че има приятели, "които са по-вманиачени по бикоборството от мен, а са в крайната левица."
И наистина, политическите позиции по въпроса не са ясно формулирани. "Подемос" е размил донякъде позицията си за правата на животните от 2014 насам. Всъщност администрация на PP за първи път въведе забраната за намушкване на бикове с копия през "Торо де ла Пеня" (въпреки че решението не се е считало за идеологическо, а просто е целяло да сложи край на агресивните сблъсъци по време на фестивала).
И все пак дясната PP беше тази, която през 2013 гласува закон, официализирал бикоборството като "историческо-културно национално наследство," и най-уважаваният поддръжник на това развлечение е дълбоко консервативният перуанско-испански романист Марио Варгас Льоса, който е близък с много политици от PP. "Винаги съм защитавал бикоборството, защото то е подложено на атака с организирани кампании, които в много случаи се дължат на политически мотиви," заявява той.
Засега тази "атака" все още продължава.
През 2010, Каталуния забрани бикоборството, след като гражданска петиция получи подкрепа от регионалния парламент. Борещата се за независимостта на региона Каталунска републиканска левица (ERC) беше единствената голяма партия, подкрепила единодушно забраната (повечето социалисти и всички депутати от PP се простивопоставиха на нея). Тази стъпка според критици е била свързана повече с каталунски национализъм, отколкото с правата на животните.
В баския град Сан Себастиан междувременно борбата с бикове бе забранена от лявата партия за независимост Bildu в периода 2013-2015 г., когато управляващата коалиция изгуби властта.
"Подемос" и новата левица са организирали референдуми в много градове из Испания. Няколко от тях, включително Хатива и Алдая, на източния бряг, гласуваха за забрана на борбата с бикове. Междувременно премахването на публичните субсидии за градските бобри с бикове от леви администрации имаше сходен ефект в много региони. Интересно е, че Сан Себастиан, сега управляван от традиционни партии, планира собствен референдум догодина, при който забраната, приключила през 2015 г., може да бъде наложена отново.
Но извън тези политически мотивирани събития, невъзможно е да се игнорира вредата, която бикоборството нанася на самото себе си.
Икономическата криза от 2008-2013 г. сериозно навреди на бранша, тъй като субсидиите спряха и феновете от средната класа се отказаха заради цените на билетите, които така и не спаднаха. Ако 3650 борби с бикове са се случили през 2007, според испанските власти през 2014 е имало под 1900.
Въпреки разпространения манталитет на света на бикоборството, има критични гласове от средите на бикоборците, които подлагат на съмнение качеството на предлаганото зрелище. "Като цяло борбата с бикове е скучна," отбелязва кореспондентът по борби с бикове на El País Антонио Лорка, "и в резултат на това обществеността изоставя арените за борби."
Лорка твърди, че има и спад в качеството на биковете, които според него са все по-кротки. Той се оплаква и от факта, че малкото първокласни испански бикоборци като Хосе Томас търсят голямо заплащане и са твърде селективни къде и кога участват, докато по-младите матадори не успяват да пробият в бранш, контролиран от шепа влиятелни агенти.
Докато новият безкръвен фестивал "Торо де ла Пеня" изглежда бележи началото на края за базираните на животни градски развлечения в Испания, бикоборството вероятно е изправено пред много по-бавна и болезнена смърт.
