Ако искате да разберете какви са възгледите на Маргрете Вестагер, еврокомисар за конкуренцията в Комисията "Юнкер", за големите технологични гиганти в Силициевата долина, няма да видите нищо повече от служебните й профили в социалните мрежи.
Тя използва Facebook и Twitter за работа, но тя следи внимателно каква точно лична информация споделя в профилите си. Освен това е инсталирала WhatsApp на телефона си, но е блокирала приложението от съставянето на списък с нейните контакти.
"Не им позволявам да съставят сондират книгата ми с контакти", казва тя в интервю за Politico. Когато комуникира с приятели и семейство си, тя предпочита да използва SMS съобщения.
Тя не е направила свой профил в Gmail и си е поставила за цел да използва алтернативни на Google търсачки като Bing или DuckDuckGo - търсачка, която залага на неприкосновеността на личния живот и твърди, че не следи онлайн поведението на потребителите си.
Вестагер редовно трие историята на сърфирането на устройствата си както и "бисквитките", инсталирани от интернет компании като Google или Facebook, за да проследява потребителите онлайн. Тази мания по отношение на дигиталната хигиена у един от най-могъщите хора в света на технологиите разкрива едно усещане за почти параноя, което се е развило за времето й, прекарано в Брюксел покрай "глутници" от лобисти на големи интернет компании.
По думите й колкото повече вижда от дигиталната джунгла, толкова повече държи на личното си пространство. A нарастващите й опасения от скритите мотиви на интернет гигантите се виждат и в центъра на нейната работа и публични й изказвания.
Тя рядко пропуска възможност да предупреди хората за проникването на Силициевата долина в най-интимните аспекти на личния живот на гражданите.
По време на нейно изказване на филмов фестивал в Швейцария през август тя сравни поведението на компании като Google и Facebook, чиито бизнес модели включват събирането и използването на лични данни, с главния герой на българския филм "Безбог": "Медицинска сестра, чийто единствен интерес към пациентите й се свежда до това да продава техните лични карти на черния пазар".
По нейни думи внимателния контрол над технологичните компании е ключът за гладкото функциониране на онлайн икономиката.
"Никой няма да се съгласи да предаде медицинските си данни или да се качи в автомобил, управляван от алгоритъм, освен ако не се доверява на компаниите, с които се занимават с това. А това доверие не винаги го има. Днес, например, по-малко от една четвърт от европейците вярват, че онлайн компаниите ще защитят личните им данни", каза тя.
Към момента най-важните случаи, с които Вастагер се занимава, са свързани с данъци (като случая с наложената рекордна глоба върху Apple от 13 млрд. долара заради неплатени данъци в Ирландия, от които впоследствие ирландското правителство се отказа) или с нелоялна конкуренция (като глобата от 2,4 млрд. евро, която Google отнесе заради злоупотреба с пазарно преимущество).
И все пак тя показва все по-голям интерес по делата, свързани със събирането на лични данни от големите компании, а хората от нейния екип споделят, че тя ги натискат да намират дела в тази сфера.
"Трябва да разберем какво се случва, когато данните са основната валута на една компания. Няма такова нещо като безплатен обяд. В крайна сметка потребителите ще трябва да плащат", казва Маргрете Вестагер.
През декември 2016 г. тя заплаши, че ще попречи на сделката по придобиването на LinkedIn от Microsoft за 26 млрд. долара, заради опасенията, че американската компания може да използва господстващото си положение, за да попречи на появата на евентуална конкуренция в областта на професионалните социални мрежи, която да предлага на потребителите по-добри условия за поверителност.
През май 2017 г. тя санкционира Facebook за подвеждане на официални служители на ЕК по време на инспекцията за придобиването на WhatsApp относно това какво би могла компанията да се направи с данните на потребителите на приложението.
Недоверието на Вестагер към големите технологични компании е още по-забележително на фона на ролята, която социалните медии изиграват за политическата й кариера. В Дания, преди да се премести в Брюксел, тя е пионер в употребата на социалните мрежи за политически цели. Чрез Twitter тя определя обществения дневен ред на страната по време на възхода й от лидер на малка партия до сив кардинал в датския парламент, а след това и вицепремиер.
Според Бенджами Руд Еберт, датски експерт в социалните медии и употребата им за политически цели, журналистите я наричат "Twitter кралицата".
"В Дания казваме, че "новините не предават, те се туитват. Twitter профилът на Вастагер много често е бил основният източник на новините, който определя параметрите и погледа върху това как медиите отразяват темата на деня", казва той.
С пристигането си в Брюксел тя се обявява за заклет поддръжник на пазаруването онлайн като по думите й то е изключително удобно, тъй като онлайн магазините са отворени 24/7.
Тежките й критики срещу големите компании от Силициевата долина обаче довежда до създаването на имиджа й на "най-големия враг на новите технологии". Това принуждава Вестагер да намали остротата на критиките си, коментирайки, че на практика няма нищо против срещу развитието на дигиталния бранш. Дори напротив, оценява изключително много постиженията в тази посока и сама се определя като "технологичен оптимист".
Междувременно тя продължава да използва социалните медии, за да разпространява посланията и политиките си. Тя е една от малкото комисари, които лично да управляват собствения си профил в Twitter.
И по всичко личи, че това не й пречи все пак да продължава да критикува големите компании за нечестните практики, които използват в събирането на лични данни. Все пак и тя е просто техен разтревожен потребител.
