Руските военни завършват най-мащабните си военни учения в ерата след Студената война в Сибир, поредица от които са с участието на китайски войски. Но те демонстрират повърхностно партньорство в името на удобството, не зараждащ се съюз срещу Запада, коментират бивши висши политици и експерти по руските въпроси.
Руските контролирани от властта медии провъзгласиха ученията за най-големите от десетилетия насам, с участието на 300 000 войници, трениращи за отбрана срещу атаки по въздух и море и разпространяващи техники на бой, научени в Сирия. Около 3000 китайски войници също участват в тях.
Пентагонът и американските разузнавателни агенции следят отблизо петдневните учения, започнали на 11 септември, които включват хеликоптери и приземяване с парашути от руски пехотни сили.
Сателитни снимки също така показват формации от въоръжени возила, строени като за парад, на който е присъствал руският президент Владимир Путин.
Но хората с пряк опит отблизо с руските военни предупреждават да не се приемат на доверие официалните огласени от Москва числа на войските, участващи в ученията.
"Мисля, че вероятно преувеличават броя войски", казва генерал-лейтенант Бен Ходжс, който е бил главнокомандващ на американските сили в Европа до началото на тази година.
Ходжс отбеляза, че по време на миналогодишните учения "Запад 2017"в европейските източни райони на Русия, руснаците са правили точно обратното като са твърдяли, че участват само 13 000 войници, "когато всеки професионален военен и наблюдател знае, че имаше около 100 000".
Последното учение, което започна във вторник, е известно като "Восток 2018" по името на източния военен регион, където се провежда.
То се организира девет месеца след като американският министър на отбраната Джим Матис представи нова стратегия за национална отбрана на САЩ, която поставя нов акцент върху стратегическото съперничество с Русия и Китай, и насред влошаването на отношенията на САЩ с двете страни.
Военните учения в руския Далечен изток не подлежат на мониторинг от международни военни наблюдатели, които да проверят истинността на посочените от Москва бройки войски, коментира Майкъл Кофман, изследовател по руските военни въпроси в Центъра за флотски анализи, мозъчен тръст, свързан с американското правителство.
Това означава, че руските военни могат да преувеличават броя военни във "Восток" по начин, невъзможен при други учения.
"Мисля, че най-безопасният начин да се разчитат тези данни, е като се делят официалните числа на три. Все така си остава много мащабно и голямо учение, но подозирам, че участниците в него са под 100 000", казва Кофман.
Някои наблюдатели на Русия виждат още по-голяма значимост в присъствието на китайски войски, особено доколкото за предишните руски учения в региона се смяташе, че донякъде са замислени като подготовка за евентуална китайска атака.
"Това, което е различно в това учение, е китайското участие, което е относително малобройно, но изпраща важен сигнал", казва Джефри Манкоф от Центъра за стратегически и международни изследвания и бивш съветник по въпросите на отношенията между САЩ и Русия в Държавния департамент.
"Русия заявява на Пекин, че Китай вече не е във фокуса на внимание на руските планове в Далечния Изток, и дава знак на САЩ и НАТО, че ако отношенията останат все така влошени, Русия има други алтернативи".
Русия и Китай "не са съюзници, но в отговор на натиска от САЩ, те дават знак, че не се приемат взаимно като заплаха", допълва Кофман. И двете страни са посочени като стратегически съперници на САЩ в американската национална отбранителна стратегия.
Висши американски политици обаче засега не вадят особено значими изводи от това сближаване като първоначално го приемаха като партньорство заради удобство, което надали ще продължи дълго заради трайното и дълбоко съперничество между Москва и Пекин.
"Не виждам нищо значимо в дългосрочен план, което да сближава Русия и Китай", каза Матис пред репортери по-рано тази седмица.
Други са съгласни с това. "Тези учения са планирани с месеци, понякога с години по-рано, така че това не е нещо, което да се е случило току-що," допълва Марк Симаковски от Атлантическия съвет, който е участвал в изграждането на политиката към Русия в администрацията на Обама като представител на Пентагона.
"Не вярвам тези учения да демонстрират по-мащабен съюз срещу САЩ, но видимо тези две държави ще продължават да си сътрудничат, за да противодействат на интересите на САЩ в Азия".
Манкоф, бившият съветник по руските въпроси в Държавния департамент, отстоява същата теза.
"Руският Далечен изток е доста далеч от териториите на НАТО и не смятам, че особено Китай се стреми да води такава борба или да се обременява със съюзнически задължения", коментира той. "Няма нищо там, което да показва провокации или заплаха за НАТО. Руснаците и китайците не се подготвят за война срещу никого".
На по-практическо военно равнище, и руските, и китайските военни ще имат полза от тези учения, основно заради мащабите на "Восток 2018", дори и те да са по-скромни от твърденията на Русия. Въпреки това те са вероятно по-големи от сходни военни учения на НАТО, които досега са били с участието на максимум 40 000 войници.
Учението "подчертава акцента, който Русия поставя върху бърза масова мобилизация и разгръщане на войски през големи разстояния," казва Иън Бжежински, бивш висш представител на Пентагона, отговарял за политиката по въпросите на НАТО и Европа в администрацията на Джордж Буш-младши. "Това е повод за притеснения, защото САЩ и НАТО не провеждат учения с такива мащаби", допълва той.
Ученията също така предлагат възможност да се разпространят научените от руските военни уроци в Сирия в по-голям мащаб, коментира Кофман.
Въпреки че руското военно присъствие в Сирия е малобройно, всичките видове руски военни сили са го използвали като възможност за максимална ротация на колкото може повече висши офицери в кратки, тримесечни кампании с цел придобиване на опит в реални военни условия.
Руснаците "наистина се учиха как да се сражават в Сирия, как да водят военни действия с комбинирано въоръжение и същевременно типа информационна война, която отдавна наблюдават САЩ и техните съюзници да практикуват", казва Кофман. "Тези учения целят да предадат тези уроци от Сирия на руската армия като цяло".
Въпреки че руските военни отряди са представлявали и двете страни в ученията и нито една от страните не е открито представлявала САЩ, "реалността е, че това, за което се подготвят и тренират, предимно си остава атака от САЩ", по оценката на Кофман.
Русия отрича ученията да са се фокусирали върху който и да е потенциален враг.
"Восток 2018 не е насочен срещу други държави и съответства на нашата военна доктрина, която е отбранителна по естеството си", казва Николай Лахонин, говорител на руското посолство във Вашингтон.
Американските военни обаче призоваха Русия да разкрие повече информация за ученията.
"Русия си запазва правото да провежда учения на своя собствена територия, но призоваваме Русия да предприеме стъпки за споделяне на информация по отношение на ученията и операциите си", казва говорителят на американското военно командване в Европа лейтенант командир Джоузеф Хонц.
Междувременно за китайците военните учения са възможност да научат от руснаците някои уроци за мобилизацията и разгръщането на силите, области, в които Китай има още накъде да се развива.
На практика обаче руснаците се нуждаят повече от китайците, отколкото обратното, твърди Бжежински. "Не виждам защо китайците биха приемали руснаците толкова сериозно като важен стратегически партньор", казва той. "Китайската военна сила надминава многократно руската военна сила. Това, което се случва, е тактическо сътрудничество, а не стратегическо такова".
