През последното десетилетие Италия често е била нарочвана за "болния човек в Европа" - уязвима икономика, която е риск за финансовата стабилност на Европейския съюз (ЕС). Положение, което очевидно не се подобрява.
Стигна се обаче дотам, че серия разочароващи цифри да предупредят анализаторите за това, че уязвимостта на Италия може би продължава да расте.
Правителството на страната наскоро намали прогнозата си за растеж на икономиката за тази година от 1% на 0,2%.
"Евростат" наскоро потвърди, че тренда за спад на държавния дълг на Италия се е обърнал и той е нараснал с почти 1% през 2018 г., достигайки 132,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Като обща сума държавният дълг на Италия е най-високият в ЕС и се очаква да се повиши дори повече.
Големият държавен дълг на страната дори стана причина Европейската комисия (ЕК) на 5 юни да излезе със становище, че той нарушава бюджетните правила на съюза (страните-членки трябва да поддържат дълга под 60% от БВП), поради което ЕК препоръча започване на наказателни процедури срещу Рим. Както прогнозите на комисията, така и плановете на настоящото италианско правителство, показват, че Италия няма да може да изпълни своите ангажименти за намаляване на дълга – нито през 2019 г., нито през 2020 г.
Италия също така в момента е единствената страна-членка в ЕС, която е в рецесия. Но какво доведе страната до това положение?
Карло Алберто Карневале-Мафе е професор в Училището по мениджмънт към университета Бокони в Милано. Според него ситуацията в страната е дори по-лоша от това, което изчисленията на правителството показват.
Той и други анализатори очакват нулев или дори негативен икономически растеж, тъй като вътрешното търсене остава ниско, а както публичните, така и частните инвестиции са се свили.
"Износът ни е силен, но това е единственият положителен компонент на нашия БВП. И няма как той сам да понесе тежестта на националната икономика", коментира Карневале-Мафе.
Политическа и икономическа система, която от десетилетия има проблеми
За да се открият корените за "икономическото неразположение" на Италия, човек трябва да се вгледа в историята на страната. Такова е мнението на Андреа Капусела, автор на "Политическата икономия на упадъка на Италия". Неговата книга проследява политическата и икономическа история на страната, посочва събития и трендове, които може да са довели до сегашното състояние на Италия.
През последните няколко десетилетия налице там е една неизменна особеност – неработещите социални институции на страната, в частност липсата на върховенство на закона и търсене на политическа отговорност, които спъват продуктивността, иновациите, а оттам и растежа.
Капусела обяснява, че след Втората световна война икономическото чудо на Италия е базирано на вноса на по-добри производствени технологии, внесени от чужбина, най-вече от САЩ. При такъв модел, който е насочен към иновации и растеж, проблемните институции в Италия не са пречка за развитието.
Нещата започват да се променят през 70-те и 80-те години, когато Италия еволюира в напълно оформена индустриална икономика. По това време страната вече доближава своите технологични и производствени граници и се нуждае от солидни социални институции, които да пришпорят иновациите и да осигурят конкурентоспособност.
Точно това обаче липсва.
"Експанзионистична фискална политика, финансирана чрез дълг, поддържа растежа, но също така прикрива някои съществуващи проблеми като забавящите се растеж и иновации", обяснява Капусела.
Когато идва икономическата и валутна криза от 1992 г. предишният модел за растеж окончателно се срива. Италианският растеж отново е базиран "единствено на структурни фактори – в частност растеж на производителността". Следващият голям удар върху италианската икономиката е нанесен от другата голяма криза – тази през 2008 г.
Без скорошна промяна и без изгледи такава да се случи
Според Капусела от кризата насам нищо не се е променило – нито що се отнася до установяване на върховенството на закона в Италия и търсене на политическа отговорност, нито по отношение на мерките за стимулиране на растежа.
Спора на Италия с Брюксел около предложения бюджетен дефицит вече предизвика вълнение в края на миналата година. В крайна сметка дефицитът беше намален от 2,4 на 2,04%, частично удовлетворявайки всички замесени страни. Но проблемът не е задължително с какъв бюджет разполага държавата, а как го харчи.
Както Капусела, така и Карневале-Мафе са на мнение, че италианското правителство не харчи средствата разумно.
"Проблемът не е, че не са осигурили по-голям растеж; проблемът е, че не са се захванали с причините за тези проблеми. В краткосрочен план недостатъчните публични разходи, а в дългосрочен – неефективните институции в Италия. И нищо от това не е свършено", казва Капусела.
Карневале-Мафе от своя страна посочва кои мерки конкретно са пагубни за качественото изразходване на публични средства в Италия. Той казва, че някои държави харчат такива средства, за да увеличат продуктивността. Но с новата пенсионна реформа, която увеличава разходите за пенсии с "десетки милиарди евро", Италия не работи за икономически растеж – напротив, тя потиска растежа, намалява заетостта и увеличава финансовата тежест върху новите поколения.
Бъдещето също не изглежда по-светло
Това ясно проличава от желанието на Европейската комисия да санкционира страната заради огромния й дълг. Зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис коментира, че при поглед към италианската икономика се виждат щетите, нанесени от скорошните политически решения.
Същевременно популистката управляваща коалиция в страната се опитва да избегне мерки като увеличение на данъците. Нещо повече, Лигата, една от партиите в управляващата коалиция, обеща да намали данъците и предложи бюджет с предвидени масивни харчове за 2020 г.
Какво предстои що се отнася до изводите, направени от ЕК? Икономическата и финансова комисия на Европейския съюз сега трябва да реши дали да подкрепи доклада на комисията. Ако това се случи преди 19 юни, процесът ще продължи при срещата на финансовите министри на страните от съюза в средата на юли. Те ще трябва да решат дали да одобрят дисциплинарни мерки. Ако го направят, Италия ще бъде принудена да се съобрази с правилата на ЕС за затегнат бюджет и повишена фискална дисциплина.
Ако се приеме, че Италия не се съобразява с прилагането на правилата на ЕС, на нея могат да бъдат наложени безпрецедентни санкции.
Това едва ли ще се отрази ползотворно на и без това проблемната икономика. Карнeвале-Мафе не очаква тя да се възстанови през 2019 г., тъй като "стореното е сторено". Какво ще се случи догодина зависи от политическата ситуация.
А тя от своя страна не изглежда особено обнадеждаваща след като двете партии в правителството – Движение "Пет звезди" и Лигата, редовно застават една срещу друга и не са способни дори да постигнат споразумение за план за икономически растеж в страната.
Нещо повече – в началото на юни министър-председателят Джузепе Конте заплаши да подаде оставка, ако проблемите в коалицията не бъдат решени. Което обаче няма да реши много по-важните и мащабни проблеми, пред които Италия е изправена.
