Дебатът за противоречивата стратегия на Швеция по време на пандемията от коронавируса беше един от най-ожесточените за това как трябва да се подходи в подобна ситуация. Сега изглежда обаче, че дори Швеция признава, че може би е сбъркала, като не е приложила поне някакви мерки на блокада.
Това призна в сряда епидемиологът Андерс Тегнел, който е и създател на шведската стратегия за борба с COVID-19.
"Ако в първоначалния ни сблъсък с болестта знаехме това, което знаем за нея днес, мисля, че в крайна сметка щяхме да направим нещо средно между действията на Швеция и това, което направи останалият свят", обясни епидемиологът.
За разлика от повечето си европейски съседки и много други държави по света, Швеция така и не наложи строги ограничения за разпространението на заразата. Част от мерките бяха спазването на социална дистанция и отлагането на големи събития, но баровете, ресторантите и училищата останаха отворени.
По последни данни на Световната здравна организация, в 10 милионната страна смъртните случаи наброяват близо 4500, а официално регистрираните заболели достигат 39 хил. души. Така Швеция се нарежда на пето място в света по смъртност от COVID-19 на глава на населението.
Тази статистика и избраният от страната нестандартен подход за справяне със ситуацията поставиха нов въпрос, чийто отговор все още не е ясен - ще се окаже ли мъдър този ход или точно обратното - грешка, която ще носи негативни последици още дълго време.
Заради тревожните данни, водещият епидемиолог Андерс Тегнел за първи път си позволи да отправи критики към стратегията на страната за борба с коронавируса. Той е един от най-значимите експерти в Швеция, който съветва правителството още от самото начало на пандемията.
Според сегашното му мнение е трябвало да бъдат предприети много повече мерки и ограничения в опит да се предотврати разпространението на заразата, а страната е имала потенциал да направи много по-успешни действия.
"Би било добре да знаем по-точно какво трябва да направим, за да спрем предаването на болестта", каза той като изрази тревогата си от прекалено многото шведи, които по думите му са починали твърде рано.
Изказването на Тегнел веднага предизвика вълна от критики от противниците на настоящите действия на шведското правителство за ограничаване на заразата.
"Това е особено впечатляващо твърдение. Месеци наред критиците последователно бяха уволнени, а сега изведнъж това", коментира в туитър Джими Екесон, лидер на крайнодясната партия Шведски демократи.
Други определиха изказването на вирусолога като "тактическо отстъпление", което да прикрие провала на страната да се справи с кризата.
Тегнел и властите в Швеция още от самото начало на пандемията бяха критикувани за недостатъчното предприети мерки, с които да защитят възрастното население и хората, настанени в домове, тъй като голям брой от смъртните случаи са регистрирани именно там.
Още тогава Тегнел призна, че усилията за това вирусът да бъде "изведен" от тези места, е претърпял провал, като сега той и шведските власти поднасят извиненията си, обяснявайки, че борбата срещу коронавируса е "маратон, а не спринт".
Тези дни епидемиологът изрази мнението си, че в началото на пандемията не е било ясно какъв по-различен подход е трябвало да бъде приложен, за да може да се ограничи заразата в страната. Според него е трудно да се знае кои мерки, прилагани в другите държави, имат най-голямо въздействие, тъй като всички те бяха представени почти едновременно.
"Може би сега, когато започна облекчаването на забраните, бихме могли да извлечем някакъв урок и да направим нещо различно от действията ни до момента, но без да се налага напълното блокиране на страната", заяви Тегнел.
Въпреки че в Швеция не бяха наложени строги ограничения, икономиката на страната пострада, както се случи и в почти всички европейски страни - до този момент съкратените от работа хора са над 76 хил., а безработицата е достигната критичните 7,9%, като очакванията е тя да продължава да расте.
Заради разпространението на заразата миналата седмица Дания и Норвегия изключиха Швеция от споразумението за по-свободно пътуване на туристите в скандинавските страни през лятото. Чехия също определи страната като една от двете държави в Европа с "висок риск" от пренасяне на COVID-19.
Тегнел обаче остава позитивен, изказвайки вярата си в това, че страната остава в по-добри позиции от някои от съседните държави при евентуалното наличие на втора вълна, многократно предричана от различни експерти.
Според него, между 20% и 25% от населението на столицата Стокхолм е възможно да е изградило имунитет срещу коронавируса, което означава, че при следваща вълна заболелите би трябвало да бъдат значително по-малко от сега.
Като цяло ситуацията за Швеция би могла да се развие по-положително в сравнение с Норвегия и Финландия. Стига, разбира се, естественият имунитет да се задържи...
За някои това, което в момента се случва в страната, беше лесно предвидимо. Шведите са известни с нестандартния си подход, но този път очевидно точно той написа един от най-лошите сценарии с неизвестен край.
Това сега поставя Швеция пред нов избор в борбата с коронавируса - да се довери на изпитаните мерки или отново да търси иновативно решение за справяне със ситуацията.
