Ако имате път и разполагате с достатъчно време, за да разгледате северноанглийския регион Нортъмбърланд, хвърлете поглед на градината в двореца Алнуик.
Мястото е трудно да се пропусне - около портите му е поставена огромна верига, а на входа има илюстрирани два черепа и предупреждение "Тези растения могат да ви убият".
От отварянето си за посетители през 2005 г. до сега в прилежащата към двореца открита площ са регистрирани малко повече от 100 токсични и наркотични растения.
"Преди да влязат, посетителите задължително трябва да изслушат инструкциите за безопасност", казва Дийн Смит, пазачът на атракцията, която местните познават като "най-отровната градина във Великобритания".
Един от най-опасните представители на флората, култивирани на тази местност, е самакитката, наричана също "вълчото проклятие". Цветето е със сини венчелистчета и дълга дръжка, която съдържа аконитин - алкалоид, предизвикващ фатална аритмия и смърт.
И това далеч не е най-опасното растение, което ще откриете, разхождайки се в парка Алнуик, съдейки по скоростта, с която човек може да бъде повален.
"Вероятно най-смъртоносното растение тук е рицина (което съдържа токсичния рицин), от чиито семена се произвежда рициновото масло. В Книгата на "Рекордите Гинес" се казва, че това е най-отровното растение на планетата", споделя Дийн пред "Би Би Си".
Доколкото на пазача му е известно, не е изключено да намерите тези растения в различни точки по света (включително и в България, в планинските райони), защото и самакитката, и рицина са много лесни за отглеждане.
Не са нужни строго определени грижи, за да избуяват, а само няколко листенца от тях са достатъчни, за да атакуват за минути нервната и сърдечно-съдовата система, предизвиквайки неизбежна смърт.
"Дървото Златен дъжд, или Лабурнум, например, често може да се види край домовете в Обединеното кралство заради красивите му жълти листа. Но в същите тези листа се съдържа отровата цитизин. Да кажем, че разхождате кучето си и то започне да дъвче листата по земята, до края на разходката отровата ще е подействала и то ще е мъртво. Толкова е отровно", допълва още разказите си пазачът.
Не всяко от растенията в отровната градина обаче трябва да бъде изядено, за да подейства. За някои от тях е достатъчно само да ги помиришете, за други - да ги откъснете и да се докоснете до стъблото им, а при трети отделеното вещество не е задължително да ви навреди. Това може да упоява, подобно на наркотик.
"Тази градина култивира "азбуката на наркотиците": опиумни макове, канабис, кхат. Но това не означава, че посетителите трябва да следват различните си незаконни идеи. В инструкциите, публикувани на страницата ни, се казва, че растенията могат само да се наблюдават", обяснява градинарят Ейми Торп.
Посещението на градината в Алнуик задължително се осъществява под експертен надзор с предварително записване и срещу 15 британски паунда за всяко лице над 18 години. Екскурзовод ви посреща край желязната черна порта и през цялото време следи дали се любувате на растенията от безопасно разстояние.
Когато занемарената територия на замъка от 11 век е преустроена, новият ѝ собственик - Джейн Пърси, херцогиня Нортъмбърланд, решава, че тя може да послужи като жив образователен материал относно опасността от употребата на наркотици и богатството на флората, където едно растение може да е отрова и лекарство в зависимост от дозата.
Казано с други думи, идеята ѝ не е да увеличава и без друго огромната популярност на дрогата, а точно обратното - да предупреди хората за вредите на упойващите вещества, дори в на пръв поглед дребни количества.
След седем години на ремонтни дейности, градината и замъкът се превръщат в официална туристическа атракция през 2005 г., но Джейн Пърси не е жива, за да види първите обиколки на нейна територия.
Макар че идеята за публичното отваряне на отровната градина да е нейна, култивирането на опасни за живота и здравето растения започва от много по-далеч.
Според историческите хроники италианската династия на Медичите е разполагала с подобен букет от отровни растения в дома си, за да убиват политическите си съперници.
За градината в Алнуик обаче се смята, че директното вдъхновение идва от замък в Шотландия, пълен с насаждения на отровни гъби. И без особено разпалено въображение вероятно може да си представите какво са правели аристократите с реколтата.
Времената са били такива, че не само саморазправата с оръжие е давала резултати, заради което никое средство за елиминиране на неприятеля не е пренебрегвано.
Обратно в съвременното хилядолетие - за да отглеждат и да се грижат за растения с доказан наркотичен ефект, собствениците на замъка в Нортъмбърланд са се борели с години за специфичен лиценз, който удостоверява, че паркът ще се използва за туристически и образователни цели, а няма да функционира като нарколаборатория на открито за привличане на клиенти.
Освен че ще се хареса на търсачите на силни усещания, хората, които поддържат градината, вярват, че представителите на флората там могат да разширят кръгозора на посетителите относно формирането на натуралната отрова в природата.
"Растенията, подобно на хората, имат защитни механизми, за да оцелеят. Много от тях са развили съединения, които имат горчив вкус, залепват за устата или разболяват, за да се защитят от плячкосване. Тези органични съединения може да са елемент на токсичните алкалоиди, които им придават смъртоносната сила", обяснява биологът Елизабет Данси за Mental Floss.
Според нея и останалите служители на отровната градина познаването на смъртоносните растения е от съществено значение за безопасното прилагане на лечебните им свойства. А историята, от друга страна, е показала, че образоването относно тяхната сила е печеливша стратегия за оцеляване.
