Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Колумбия и Аржентина използват парите от наркотици и корупция в битката с COVID-19

В някои страни колите на наркобосовете стават линейки, незаконните строежи - диагностични центрове, а саковете с пари, разменени под масата, плащат за респиратори и защитни костюми Снимка: Getty Images
В някои страни колите на наркобосовете стават линейки, незаконните строежи - диагностични центрове, а саковете с пари, разменени под масата, плащат за респиратори и защитни костюми

Повече от всякога неравенствата между държавите в света излизат наяве - докато всички сме изправени пред общ "враг", някои страни трябва да се справят и с нелекото предизвикателство да осигурят санитарно оборудване и необходимите условия в болниците, за да спасят човешки животи.

Така някои правителства в Латинска Америка посягат към един необичаен ресурс, за да запълнят с него дупките в държавното финансиране - "мръсните" пари, придобити от нечисти сделки.

Пример за това са властите в Аржентина и Колумбия, които използват активи, иззети при акции срещу трафик на наркотици или друга престъпна дейност, за да подсилят здравните си системи. Те включват дори и имущество, което принадлежи на заподозрени престъпници. Веднъж попаднало в ръцете на държавата обаче, то може да се използва от нея за текущи нужди.

И ето как колите на наркотрафикантите се превръщат в "линейки" за транспортиране пациенти с коронавирус, а незаконно построените сгради стават "хотели", където да бъдат изолирани под карантира хората, които са били в контакт с COVID-19.

Правният термин за това е "конфискация на имущество" и е познато и в нашето правосъдие. Най-общо то се отнася до изземането на активи, които са придобити по нелегален начин - наркотици, трафик на хора, пране на пари, тероризъм или корупция - и използването им в полза на държавата (поне в някои страни).

Хората, разследвани за изброените престъпления, обикновено са изправени пред съда, а имуществото им в някои държави може да бъде конфискувано само ако лицето е осъдено, което може да отнеме години. 

С механизма за отнемане на имуществото в Колумбия и Аржентина обаче тази процедура е много по-бърза - след като съдията по делото наложи обезпечителни мерки за активите, за които се подозира, че имат престъпен произход, те веднага преминават в гражданска юрисдикция и могат да бъдат конфискувани.

Иначе казано, дори преди заподозреният да бъде осъден, имуществото му преминава в ръцете на гражданското правосъдие.

По този начин той губи и правото си на притежание и собственост върху активите си, а веднъж конфискувани от държавата, те вече се управляват от специален орган, създаден за тази цел.

В Колумбия той се нарича Общество на специалните активи (SAE) и е одобрен през 2014 г. В Аржентина пък - Агенция за управление на държавните активи (AABE), която беше одобрена едва в началото на 2019 г. с указ на тогавашния президент Маурисио Макри.

Как работи това срещу COVID-19?

Това са единствените две нации в региона, които използват тази схема в битката си срещу вируса.

В Перу, Мексико, Хондурас, Гватемала и Боливия (а всъщност и в България) подобни мерки също се прилагат в закона, но в нито една от тези страни придобитият ресурс не е използван в битката срещу коронавируса.

Досега иззетите от незаконни дейности активи там са се използвали или за финансирането на организации, които се борят с организираната престъпност, или за подпомагане на социално слаби семейства.

Ситуацията днес обаче доведе до използването им в националните стратегии срещу разпространението на вируса.

Първият пример за това даде Аржентина на 21 март - три седмици след първия регистриран случай и ден след постановяването на социална изолация в цялата страна.

Тогава тъкмо тяхната агенция, която разполага с придобити активи, даде на държавата да използва два хотела в популярната туристическа дестинация Салта за настаняване на пътници, дошли от рискови райони в света.

Това са съответно два от десетките имоти, принадлежали на клана Лоза, международна наркоорганизация, която беше разбита през 2018 г., и чиято собственост стана първата придобита след одобрението на Закона за управлението на активи.

Няколко дни по-късно същата агенция прие молбата на Общината в Пилар (провинция на север от Буенос Айрес) за използването на едно "мегапредприятие", за което се твърди, че се финансира от колумбийски наркокартел.

Става въпрос за огромен строеж, наречен "Пилар на два века", който според арженинското правосъдие е бил част от проект за пране на пари от картела, ръководен от Хосе Байрон Себалос, задържан понастоящем в Щатите.

Със специална резолюция, гласувана от AABE, сега строежът продължава и сградата ще се превърне в диагностичен център за COVID-19.

Аржентинското правосъдие не само позволи използването на иззети сгради за борба срещу коронавируса, но използва за същото и придобити пари и автомобили.

На 4 април съдия в град Мар дел Плата, най-известният морски курорт в Буенос Айрес, прие молбата на местния кмет и постанови 26 превозни средства, иззети от предполагаема банда наркотрафиканти, да се използват за предоставяне на услуги в рамките на пандемията.

Автомобилите се използват за превоз на пациенти и различни доставки в контекста на задължителната карантина.

Не само парите от наркотрафик се използват в битката срещу коронавируса, а и тези, придобити от корупция.

Така например състоянията, иззети в рамките на два от най-популярните случаи на корупция през последните години, също ще влязат в здравеопазването.

Трибуналът, който осъди бившия секретар на Обществените работи от правителството на Хосе Лопес, след като той беше заснет да крие сакове с милиони долари, сега постанови, че 2 милиона от тях ще бъдат дадени за построяването на нова педиатрична болница.

Тези пари плюс още 12 000 долара в песо ще отидат и за закупуване на респиратори и защитни костюми за лекарите.

Междувременно съдът, разглеждал делото на бизнесмена Лазаро Баес за пране на пари, предаде на армията 17 празни контейнера, 300 защитни костюма и 21 носилки, осигурени с иззетите от него активи.

По техни думи, те са действали "предвид сегашния контекст на извънредна ситуация, засягаща общественото здраве" и в публична полза, предпочетена пред "нищожната дейност", до която могат да доведат преразпределението и търга на иззетото имущество.

В Колумбия ситуацията е аналогична. Тяхнaта комисия, ангажирана с управлението на придобитите активи, също позволи част от тях да се използват в битката с коронавируса.

Сред имотите, които са променили предназначението си, са хотел "Бенджамин" в град Санта Мария, принадлежал преди на израелския бизнесмен Аси Мош, осъден за участие в мрежа за проституция и екстрадиран от Колумбия през 2017 г.

Също така и бивш стрийптийз бар в центъра на Богота, известен като "Ел Класико", който може би ще се използва, за да се изолират там заразените с COVID-19 затворници.

SAE е предоставила на регионалните власти и още 65 сгради, иззети от нелегални собственици. Сериозен брой имоти, които по време на пандемията ще бъдат използвани с една цел - като приюти за жени, подложени на домашно насилие по време на задължителната изолация.

 

Най-четените