В началото на миналата година Европейският съюз окончателно въведе в ход своята така наречена Зелена сделка с основна цел Европа да стане екологично чист континент с една модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която до 2050 г., вече няма да има нетни емисии на парникови газове.
Самата стратегия не бе приета единодушно от всички, като търпи и немалко критики относно това доколко би могла да бъде ефективна и дали всъщност преходът към зелена енергия няма да нанесе повече икономически щети, отколкото ползи.
За да се разбере обаче дали наистина моделът би могъл да работи в реалността извън офисите на Брюксел, може би трябва да се обърне внимание на отделните примери на фирми и хора, които вече са тръгнали по пътя на зелените реформи.
Един от тях е Крис Ербо от Белгия, превърнал се в един от първите фермери, включили се към някоя от инициативите на Сделката.
Вече две десетилетия той се занимава с отглеждане на крави и производство на мляко, a в момента залага буквално всичко на прехода към екологично чиста продукция. Успехът му зависи изцяло от това доколко ще успее да адаптира дейността си към новите изисквания като спре използването на химикали, намали броя на добитъка и създаде "кръгова" система, където вредните газове се улавят и рециклират обратно в производството.
За целта Ербо се е включил в програмата "От фермата до трапезата", която е насочена към фермери и рибари. Идеята ѝ е преди всичко да съхрани качеството на произвежданата храна, като в същото време се ограничи употребата на пестициди и се повиши осведомеността на хората относно хранителната стойност на това, което консумират.
Така сред конкретните цели до края на това десетилетие е достигане на 25% органични земеделски продукти, 50% по-малко пестициди, 20% по-малко торове, както и намаляване наполовина разхищението на храна.
Без съмнение това са доста високи изисквания, които поставят в трудна ситуация милиони фермери в цяла Европа. За много от тях няма заместители на използваните досега химически препарати, или пък алтернативите им се оказват твърде скъпи. От друга страна стоят и климатичните промени, свързани с нетипични суши или наводнения, които съсипват производството. А за капак на всичко има и глобална пандемия и икономическа криза.
Фермери като Ербо обаче смятат, че Зелената сделка е добър шанс, който ще им помогне да се адаптират към променящата се среда.
В случая с кравефермите основния проблем е отделянето на метан. Този газ се смята за най-големия замърсител на въздуха след въглеродния диоксид и се възприема за съществен риск от страна на ООН. В момента близо 40% от метановите емисии, причинени от човека, идват именно от селскостопанския сектор.
В този смисъл Ербо е променил коренно диетата на своите крави и е заменил царевицата и соята с микс от люцерна, детелина, просо и други растения, комбинирани с тревата, която животните консумират на паша. Така освен известно намаляване на метана се постига и по-малка употреба на химикали, използвани при обработката царевица и соя.
И докато кравите няма как да бъдат напълно спрени да отделят метан, то все пак той може да бъде оползотворен.
Затова Ербо е изградил в двора на фермата силоз, където се събира всичката тор, а специална система я нагрява и улавя отделения метан, който се преработва в биогаз за производство на електроенергия. Остатъкът от торта впоследствие се използва за обогатяване на полетата за отглеждане на храна за кравите и по този начин реално се затваря целият кръг.
За Ербо фермерството винаги е било по този начин и неговите предци са оползотворявали всичко в работата си. Проблемите настъпили през 20-и век и налагането на модела за фокусиране единствено и само върху производителността. Сега той вижда една възможност за завръщане на традиционните ценности в земеделието, само че с помощта на новите технологии.
Това обаче е скъпо и най-вече рисково начинание. Вече повече от година за фермата е трудно да излезе на печалба, а до момента всички инвестиции Ербо е направил сам, като очаква да получи първите европейски и държавни средства най-рано през следващата година. Дотогава той общо взето трябва да се справя самостоятелно.
Затова единственият му вариант е да диверсифицира приходите и да поеме нови рискове, тъй като вече "няма път назад".
Половината от произведеното мляко продава на преработватели, докато останалата част използва за сладолед, който се продава в семейния магазин. Инвестирал е също така и в лаборатория за микроводорасли, използвани като растителен заместител на някои продукти с животински произход.
Проектът обаче върви със закъснение заради забавяне на доставки на материали и оборудване покрай коронавирус пандемията, а всяко забавяне води със себе си нови разходи и загуби за фермата, чието оцеляване е от съществена важност за политиките на Европейския съюз.
Защото в крайна сметка именно дребните производители като Ербо ще покажат до каква степен Зелената сделка наистина има бъдеще.
