Какво си представяте когато чуете кръгова икономика? Макар да звучи далечно, непонятно и донякъде неприложимо, това всъщност е ключът да се избавим от тоновете боклуци, които ежедневно замърсяват средата около нас.
А принципът е прост - някой произвежда продукт, вие го ползвате и след това го връщате, вместо да го изхвърлите. Производителят от своя страна му дава нов живот.
Макар принципът да е прост обаче за някои индустрии не е лесно да го приложат. Да речем, слънчевите панели например е трудно да се ползват повторно, тъй като частите им изискват много скъпа и трудна технология за преработване. Но вече се правят стъпки дори в тази посока.
Ако един слънчев панел обаче се ползва средно 25 години, друга суровина се превръща в много по-сериозен замърсител - дрехите и текстилната индустрия като цяло.
"По-малко от 1% от всички дрехи се преработват отново в потребни продукти. Тази небрежност води до промяна на климата и опустошава естествената ни среда. Модната индустрия трябва да се грижи много по-добре за материалите, които добива от земята", категоричен е Патрик Лундстрьом - главен изпълнителен директор на базираната в Швеция фирма за рециклиране на текстил Renewcell.
Нивата варират в различните държави, но в световен мащаб този под 1% рециклиран текстил е тревожно малък на фона на количествата, които се изхвърлят.
Във Великобритания на боклука отиват над 2 милиона тона текстилни отпадъци годишно, в САЩ количеството е два пъти по-голямо - над 4 милиона тона годишно. В малка страна като България експертите изчисляват, че се изхвърлят средно над 100 000 тона годишно текстилни отпадъци.
В момента модната индустрия вече отделя толкова въглерод, колкото Франция, Германия и Великобритания взети заедно, според доклад на консултантската компания McKinsey & Co. и нестопанската организация Global Fashion Agenda.
Причината за неубедителните стъпки към рециклирането на текстил, след което вече да говорим и за кръгова икономика, е, че е трудно съчетаването на различните елементи, така че да се затвори цикълът "произвеждане - купуване - преработване".
Една от най-големите пречки например е премахването на някои вещества от текстила като тези, използвани при производството на акрилни тъкани (бел.ред. акрилът е синтетичен материал, получен от сложен химически синтез на природен газ).
"Акрилните тъкани имат химикали, които се добавят, за да получат специфични свойства, антимикробни например. Тези вещества обаче могат да бъдат опасни, особено за околната среда, и трябва да бъдат отстранени", обяснява Роберто Ванучи. Той е ръководител на многосекторни изследвания и иновации в италианската фирма Centrocot, която заедно с друга местна фирма - Para, търси решение за справяне с тези вещества.
Ванучи е убеден, че вместо акрилните влакна да бъдат изхвърлени на сметище или изгорени, ще бъде възможно рециклирането и повторното им използване за производство на нови тъкани или нови продукти. Освен това по думите му същият подход може да бъде използван и за други тъкани, направени от други влакна.
За целта компанията му обединява сили с италианската Parà. Основаната преди почти век близо до Монца фирма произвежда акрилни платове за сенници и външни мебели.
От компанията обаче са наясно каква щета за околната среда и планетата представлява текстилното производство. Затова Parà инвестира в пречиствателна станция за отпадъчни води, в когенерационна инсталация за топла вода и пара за своите обекти, както и във фотоволтаична централа за получаване на чиста слънчева енергия.
Но освен, че се опитва да намали своя въглероден отпечатък, фирмата търси начини да възстанови и използва повторно старите продукти на своите клиенти.
"Важно е, защото знам, че нямаме Планета Б и знам, че нашите процеси оказват влияние върху околната среда. В такъв момент търсенето на устойчиви продукти се превръща в истински ключ към бъдещето", казва директорът на Parà Матео Паравичини.
Тук идва и ролята на Европейската комисия, която тази година представи своя План за действие за кръгова икономика.
Като част от "Зелената сделка" Брюксел е разработил стратегия за засилване на иновациите в текстилния сектор и стимулиране събирането, повторната употреба и рециклирането. Част от стратегията е и проектът на ЕС "Horizon 2020 REACT", който избира именно опита на италианските фирми и финансира техните проучвания.
"Основната цел на проекта е да се премахнат химическите покрития от акрилни тъкани, идващи от промишлени отпадъци или от излезли от употреба продукти, като сенници, възглавници или външни покрития. Тези покрития са необходими, за да могат да се ползват продуктите на открито, тоест да отблъскват масло, да са антимикробни и антистатични и т.н.", обяснява пред EueroNews координаторът Роберто Ванучи.
Според него с това, че се набляга на широко използваните акрилни влакна (които се използват и за облекла), проектът надхвърля рециклирането на сенници или декоративни възглавници. Убеден и, че разработените подход и методи могат да се прилагат успешно и за продукти от други текстилни влакна.
В Швеция също има добър пример за постъпки в тази посока.
Там фирма за рециклиране на текстил - Renewcell, си сътрудничи с продавач на ретро стоки - Beyond Retro още от 2017 г. Отскоро те правят крачка към реализирането на кръгова икономика за облеклото и към намаляването на зависимостта на индустрията от необработени материали. И включват в това световния търговец на едро Bank & Vogue. Трите компании се ангажират 30 000 метрични тона употребявано облекло годишно да бъде рециклирано.
"Заедно ние доказваме, че модните отпадъци са ненужни - всички дрехи трябва да се използват, след това пак да се ползват и да се рециклират", казва директорът на Renewcell Патрик Лундстрьом.
Работейки в бивша хартиена фабрика в Сундсвал, Швеция, Renewcell изтъква потенциала си да рециклира стотици милиони дрехи всяка година чрез своя патентован процес, който работи със 100 процента зелена енергия. Най-новото съоръжение на компанията се намира в Кристинехамн, Швеция, и ще използва суровината от Bank & Vogue.
Сега трите компании се фокусират върху това повече производители да се пренасочат от нискокачествени стоки и т.нар. "бърза мода", които нямат потенциал за рециклиране, върху по-устойчиви материали. И са убедени, че потребителите все повече ще се интересуват от това дали избират рециклируеми материи.
Макар това да изглежда като капка в морето, в бъдеще нещата ще зависят много и от масовия потребител. Всеки би могъл да избира внимателно материите, ползвани в ежедневието, за да даде своя принос към тази все още далечна идея за кръгова икономика.
А оттам и към една по-чиста планета.
