Когато става въпрос за военни части със специално предназначение, обикновено има няколко имена, които веднага излизат на преден план. Това са подразделения, известни със своя елитен статут и изключителна ефективност в своите действия.
Te са златният стандарт, по който се равняват всички останали. В света са няколко, а един от тях е британската Специализирана служба за въздушни операции (Special Air Service), известна просто като САС.
В момента САС е най-старото действащо подобно формирование и изобщо първото по рода си, което става образец за много от съвременните специални части по света.
Разбира се, в историята на военното дело винаги е имало елитни подразделения, използвани за специфични и деликатни задачи, но британците са първите, които създават постоянна структура от модерен тип и тясна специализация.
И под "британците" става дума за лейтенант Дейвид Стърлинг, който по време на Втората световна война служи в бригадата за специални операции. Самата тя е създадена през 1940 г., след като премиерът Уинстън Чърчил изисква от армията да формира елитна бойна част с достатъчно способности за извършването на подривни операции в окупираната от нацистите Европа.
Бригадата обаче е твърде голяма и с традиционна структура, а това я прави не особено гъвкава. Тогава Стърлинг излиза с идеята за използване на малки, елитни и най-вече напълно автономни отряди от десантчици, които да бъдат спускани по въздух в тила на врага, където да атакуват стратегически цели или да събират разузнавателна информация.
Според него подобни формирования биха имали голям успех, използвайки своята гъвкавост и ефекта на изненадата в условията на използване на огромни и силно механизирани армии.
Начинът, по който 26-годишният лейтенант представя идеята си, пък остава култов в историята на САС. Тъй като не вярва, че някой ще го послуша заради младостта и ниския му ранг, решава да прескочи цялата верига на командването и да говори лично с началника на британските сили в Средиземноморието - генерал Клод Окинлек.
Стърлинг се възползва от това, че е пратен в Кайро (където е щаба на Окинлек) за възстановяване след инцидент при скок с парашут и въпреки, че е с патерици, се промъква покрай охраната, за да изненада своите началници. Не намира Окинлек, но успява да презентира идеята си пред неговия заместник генерал Нийл Ричи, който веднага я приема, впечатлен от уменията на младежа.
За съжаление на Стърлинг обаче първата мисия се оказва пълна катастрофа. Тя е проведена в Либия през ноември 1941 г. в контекста на мащабната операция "Крусейдър", като целта са две немски летища. Причина за провалът става комбинацията от лошо планиране и атмосферни условия, а резултатът е загуба на повече от една трета от цялата част, която тогава е в състав от 65 души.
Все пак до края на войната организацията в САС се напасва, а командосите изпълняват успешни мисии в Северна Африка, Гърция, Италия, Франция, Нидерландия и Германия.
През 1945 г. САС е разпусната, но две години по-късно е формирана наново под формата на специализиран полк и съвсем скоро започва да трупа боен опит.
В началото на 50-те се справя с китайски комунистически партизани в Малайзия, а десетилетие по-късно действа в джунглите на Борнео. В този период провежда и операции в подкрепа на султана на Оман срещу местни бунтовници, както и в Южен Йемен.
Най-дългата мисия е в Северна Ирландия, където командосите на САС действат в продължение на близо четири десетилетия до 2007 г. Там акцентът е антитерористична дейност срещу радикалите от ИРА.
При всички положения най-емблематичната операция е тази по време на заложническата криза в иранското посолство в Лондон през 1980 г. Тогава отряд от общо петима въоръжени нахлува в дипломатическото представителство с искания за независимост на иранската провинция Хузестан, която е населена с предимно етнически араби.
Ситуацията се проточва, а всичко се предава на живо по телевизията. След няколкодневни неуспешни опити за преговори терористите убиват един заложник и това провокира намесата на САС. Буквално в пряко излъчване по целия свят командосите извършват 17-минутна зрелищна операция, при която освобождават похитените и ликвидират петима от терористите.
Това е първият път, когато САС влизат в широкото медийно внимание, а това води до безпрецедентна популярност и огромен брой молби за прехвърляния в специалните части.
Оттам нататък те стават неизменни участници във всяка една военна кампания на Великобритания - от Фолклендската война и тази в Персийския залив до Сомалия, Балканите, Ирак и Афганистан.
Навсякъде се доказват с професионализъм и експертиза. Неслучайно точно по техния модел са създадени редица от най-елитните подразделения в света, включително американските Делта Форс и израелските Саярет Меткал, а от своя страна инструкторите на САС са сред най-търсените и уважавани експерти.
Този стандарт обаче се поддържа само и единствено чрез използването на най-коравите, издръжливи и интелигентни войници от британската армия. Напливът към САС е огромен, но там влизат само малцина, които впоследствие имат честта да носят емблематичните бежови барети и да се наричат "остриета".
За да се отсеят най-подходящите кадри, се провежда една от най-тежките и взискателни програми за селекция и обучение, позната в съвременните армии. Смазващи преходи в пресечена местност, през джунгли и планини, са само малка част от предизвикателствата, които превръщат присъединяването към САС в екстремна задача.
Обикновено се провеждат два периода за подбор годишно - единият през лятото, а другият през зимата. Всеки член на британските въоръжени сили може да кандидатства, като болшинството от кандидатите обикновено идват от пехотата, въздушнодесантните сили или други специални подразделения.
Самата селекция продължава около пет месеца и преминава през няколко фази в различни континенти. А целта е всеки един от кандидатите да бъде изцеден до абсолютния максимум на неговите психически и физически възможности. Неслучайно над 90% се провалят, а в голяма част от случаите причината е стрес или травма.
Накрая продължават между 20 и 30 души, които биват разпределени в някой от ескадроните на 22-и полк на Специализираната служба за въздушни операции с щаб в град Херефорд.
Това е опартивният полк, като има още два допълнителни от резерва. Самият той е съставен от четири ескадрона, като всеки ескадрон е организиран от четири отделения по 16 души, всяко едно с различна специализация - амфибийни мисии, въздушни десантчици, моторизирани операции с различни превозни средства, най-вече в пустинни райони, както и алпинисти.
Без съмнение изключителната репутация на САС е изградена върху качеството на нейните войци и философията на мотото "Който се осмелява, печели".
