"Който не работи, не трябва да яде" - тази стара поговорка прозира от новите разпоредби за социалните помощи, които Дания въведе тази седмица в нов опит да затвърди отношението си към пребиваващите в страната мигранти и бежанци.
Според новите правила, анонсирани от премиера Мете Фредериксен, за да могат да получават социални помощи, някои от хората, пребиваващи в страната, ще трябва да работят поне 37 часа на седмица.
Плановете на датското правителство ще засегнат първо онези мигранти, които поне от 3 до 4 години насам получават държавни помощи, но въпреки това не са покрили определено ниво на образование и познания по датски език.
Според Фредериксен тази мярка се налага, за да се стимулира интегрирането на подобни хора в обществото, като тя посочи, че новите правила са насочени най-вече към "жени от незападни страни", които на практика живеят от държавните социални помощи.
Данните на правителството показват, че 6 от 10 жени, идващи от страни от Близкия изток, Северна Африка или Турция, не работят и често се издържат с помощи.
Фредериксен изтъкна, че това се превръща в базов проблем - на фона на силната икономика, в която има сериозна нужда от работна ръка, да съществува една голяма група, съставена предимно от жени с "незападен произход", които не са част от пазара на труда в страната.
"Искаме да въведем нова работна логика, при която хората имат задължение да допринасят и да бъдат полезни, а ако не могат да си намерят редовна работа, то да трябва да работят за издръжката си", заяви датският премиер пред журналисти, представяйки новата политика на правителството.
"В продължение на много години правихме лоша услуга на мнозина, като не изисквахме нищо от тях", коментира още тя за плана.
За да влязат в сила обаче, новите мерки трябва да бъдат одобрени първо от депутатите в датския парламент, а там срещу тях вече има съпротива, като някои депутати ги определят като "погрешни" и "несправедливи".
Това може да се окаже проблем, тъй като критиките в случая идват от левицата, която подкрепя правителството на социалдемократите на Мете Фредериксен. Говорителката на левия алианс "Червени и Зелени" Май Виладсен коментира, че новите мерки може да се окажат опасни и да предизвикат "държавно финансиран социален дъмпинг".
Пред местната телевизия T2 тя допълва още, че това може да изпрати много мигранти на неподходящи за тях работни места.
Министърът на заетостта Петер Хумелгард обаче не е на това мнение, като по думите му въпросните задължения ще варират според нуждите.
"Може да е работа на плажа, при която хората събират фасове или пластмасови отпадъци. Или пък помощ при изпълняването на определени задачи в някоя фирма", обяснява Хумелгард, като добавя, че за властите най-важното в случая е тези хора да излязат от домовете си и да влязат в средата.
В самите мигрантски общности новите мерки се приемат със смесени реакции. Така например 51-годишната Неджат Чафехи коментира пред TV2, че ситуацията е много по-различна от това, което премиерът Фредериксен опитва да представи.
"Тя няма представа за какво говори", коментира тя и допълва, че новите правила в никакъв случай не дават решение на проблема, посочен от властите. По думите ѝ както самата тя, така и много други жени мигрантки активно се опитват да си намерят работа от години, но това, с което се сблъскват, са масови отхвърляния.
Според Декар Мухамед, друг безработен мигрант, новите правила обаче дават възможност. И по негово мнение ако човек може да работи, то е добре да работи.
Още от времето на бежанската криза в средата на миналото десетилетие Дания прие доста рестриктивна позиция що се отнася до пристигащите в страната мигранти.
Предишното дясноцентристко правителство прокара дори правила, според които пристигащите в страната хора, които търсят убежище, са длъжни да предават ценностите си, за да подпомогнат по този начин страната, която ги приема.
Миналата седмица бившата министърка по въпросите на миграцията Ингер Стьойберг дори беше изправена пред съда по импийчмънт по обвинения, че нейните политики нарушават Европейската конвенция за правата на човека.
Смяната на властта през 2019 г. и качването на социалдемократите на власт обаче не промени особено нещата, като при правителството на Мете Фредериксен се отчете рязък спад в подадените молби за убежища в Дания.
Нещо повече - през юни тази година парламентът прие закон, според който кандидатите за политическо убежище в Дания ще трябва да изчакат отговора на датските власти в трета страна - например в бежански центрове в Руанда, Тунис или Египет.
Прокламираната цел на правителството е броят на кандидатите за убежище да бъде сведен до нула.
Датските власти станаха известни и с друга крайно спорна мярка - според тях войната в Сирия вече е приключила и това означава, че част от бежанците, идващи от вече "омиротворените" региони, трябва да бъдат върнати по домовете си. Много организации за правата на човека, както и бежански организации алармираха, че това ще значи върнатите хора да бъдат изложени на опасност за живота и здравето им, тъй като режимът на Башар Асад е известен с това, че преследва завърнали се бежанци.
Самите датчани обаче гледат на мерките си досега като на опит за това чужденците действително да бъдат не толкова интегрирани в датското общество, колкото директно асимилирани, за да може страната да се запази културно.
