Правителството в Дания отново успя да разбуни духовете и да си спечели обвинения в расизъм и дори "бял геноцид" над местните мюсюлмански общности. Причината е спорното решение да се въведе нова серия от закони и разпоредби, чиято крайна цел е да унищожи до 2030 г. кварталите, населени с чужденци, дошли от държави извън Западна Европа.
Правителството класифицира като гета общо 25 квартала в цялата страна. Това се случва въз основа на фактори като доходите на живеещите там, статуса на заетост, нивото на образование, брой на осъдените и "не-западен фон".
Иначе казано това до голяма степен са имигрантските квартали със сериозна гъстота на населението, висока безработица и много чужденци, част от които са настанени там от самото датско правителство. На тези места зараждането на престъпни банди, хулиганските прояви и дребната престъпност намират благодатна почва (както във всяко гето).
Делът на мигрантите, обитаващи подобни бедни квартали след мигрантската криза, вече е около 8,7% от цялото население на страната, което е малко над 5,7 млн. души. Броят на незападните имигранти в "гетата" е бил 66,5 процента през 2017 г. според датското министерство на жилищното строителство.
Ходът е част от мерките на властите да асимилират чужденците в обществото, предотвратявайки по този начин формирането на банди и увеличаването на престъпността в районите на гетата и около тях. Постепенно се привеждат в действие 22 мерки, част от които предвиждат децата в жилищните райони, където живеят голям брой имигранти, да бъдат образовани относно демокрацията, равенството и християнски празници като Коледа.
Пакетът от мерки е озаглавен "Дания без паралелни общества: Без гета през 2030 г.". Част от тях бяха приети в края на май, а останалите предстои да бъдат гласувани през есента.
По този начин Дания се превръща в единствената страна в света, която официално описва дадени жилищни райони като "гета". Терминът произхожда от Венеция от XVI в. и с него се описват районите на града, до които евреите са имали право да живеят.
В продължение на десетилетия интегрирането на имигрантите се явява предизвикателство пред датския модел, предназначен да обслужва едно малко, хомогенно население. През последните години описанията, които политиците използват за гетата, стават все по-остри и груби. И ако преди време в реториката им се говореше за "интеграция", сега много политически лидери говорят за директна "асимилация" на имигрантите.
Някои от предприетите от правителството мерки са откровено наказателни. Така например едно от предложенията би позволило на съдилищата да дава далеч по-строги наказания за престъпления, случили се на територията на някой от 25-те класифицирани като гета квартали в цялата страна.
В общ план мерките позволяват на местните власти да засилят наблюдението и мониторинга над семействата, живеещи в тези гета.
Разбира се, не всички бяха приети. Сред тях са някои от по-радикалните предложения - например това на крайнодясната Датска народна партия, с което се предвиждаше задължителен вечерен час от 20:00 за всички деца под 18-годишна възраст. Депутатите от партията настояваха за това и дори предлагаха на децата от гетата да се слагат проследяващи гривни, за да се следи спазването на вечерния час.
Един от най-ключовите моменти в политиката на правителството залага на асимилацията в обществото на децата от най-ранна възраст.
За целта децата на имигрантите, които са основно от Сирия, Афганистан, Турция, на възраст над 1 година трябва 25 часа седмично да посещават уроци по обществено образование. След 6-годишна възраст хорариумът се увеличава до 30 часа на седмица. А ако родителите откажат, биха могли да загубят социалните си помощи за децата.
Обучението предвижда преподаване на "типични датски ценности" като демокрацията, равенството и големите празници в Дания като Коледа, Великден и др.
Принудени да запишат децата си в инициативата ще бъдат и датските родители, живеещи в определените райони, въпреки че по принцип датското законодателство разрешава родителите сами да определят как да се обучават децата им - дали вкъщи, или в училище. Задължително е само детето да получава образование между 6 и 16-годишна възраст.
Няма да се изисква присъединяване към инициативата само за децата, които вече получават специални грижи.
Друг важен момент е, че началните училища, в които учат голям дял деца от гетата, ще бъдат оценявани по специални критерии. Така ако едно учебно заведение не покрие тези критерии, то ще бъде обект на санкции - смяна на ръководство, поемане на ръководството от самото образователно министерство или дори закриване.
Ако деца от гетата пропуснат над 15% от часовете в училище, детските надбавки за семействата им ще бъдат спирани.
Друга сериозна мярка предвижда наказание до 4 години затвор за родители имигранти, които взимат децата си на продължителни посещения в родните си страни, рискувайки по този начин да нарушат постигнатото в Дания благополучие, образование и ниво на владеене на датски език.
Датското правителство се съсредоточава до голяма степен върху децата в своята имиграционна политика, тъй като те много по-лесно се адаптират към обществените норми отколкото родителите, бабите и дядовците си. Те научават по-бързо новите езици, правят приятели по-лесно и по-лесно приемат новата си култура и обичаи.
Възмущението на много от родителите идва именно от това. На децата им ще се преподава за християнски празници и християнски ценности, въпреки че по-голямата част от тях са мюсюлмани, ще се преподава датски и с тях ще се комуникира изключително на датски в предвидените часове по обществено образование. Родителите се притесняват, че децата в крайна сметка ще бъдат подложени на агресивна асимилация в самото общество.
Така на практика може да се стигне дотам малките да говорят много по-лош арабски в домовете си, отколкото датски в училище, което би затруднило комуникацията с техните баби и дядовци, които, от своя страна, едва говорят датски.
Иначе казано - опасенията са, че властите в Дания се опитват да претопят имигрантите в собствената си култура, лишавайки ги от родните им ценности и традиции. За това говорят и много други действия на правителството, включително и евентуални бъдещи мерки като забрана за празнуване на големи мюсюлмански празници.
Наскоро именно министъра на интеграцията в страната Ингер Стьойберг обяви, че Рамадан - един от най-големите празници в исляма - е вреден за обществото, тъй като кара мюсюлманите да постят (мюсюлманският пост забранява яденето и пиенето на каквото и да е в светлата част на деня). Това, според нея, на свой ред застрашава както работния процес, така и сигурността на останалите. Стьойберг даде пример с големия процент шофьори в обществения транспорт, които са мюсюлмани, и това, което би могло да стане, ако някой от тях припадне от глад.
И тя, и други членове на правителството не пестят директни критики към исляма и демонстрират политика, която лесно би могла да бъде възприета като антиимигрантска.
Пакетът мерки за премахване на гетата е една от многото причини това мнение да се затвърждава и да се водят спорове дали не се цели точно това претопяване, от което се страхуват имигрантите.
Едно е сигурно обаче - мерките ще се превърнат в реалност, а почти по всяка вероятност и готвената втора част ще бъде приета също с мнозинство. Какво ще последва от това обаче и колко място ще оставят "датските ценности" за собствената култура на имигрантите, остава все още неясно.
