"Кралството на отшелниците". Така наричат във Vice Северна Корея - авторитарната комунистическа държава, потънала в мистерия, която разсейват само откъслечните и недостоверни новинарски съобщения.
Не е изненада, че там редовно се извършват престъпления срещу човечеството, нито че правата на човека биват нарушавани.
Нов доклад на ООН обаче вече говори в конкретика за системните злоупотреби с жени, които са се опитали да напуснат държавата на Ким Чен-ун.
Текстът му стъпва върху интервюта с над 100 от тях, успели да избягат от страната, но подложени на принудително репартиране и задържане в периода от 2009 до 2019 г. Тъкмо те споделят и историите си за физическо и сексуално насилие, изтезания и колективни наказания.
"Сърцераздиратрелно е да четеш историите на тези жени, които бягат от страната си в опит да свържат двата края, но в крайна сметка просто биват наказани. Това са жени, които често са станали жертва на експлоатация и трафик, за които трябва да се полагат грижи, а не да се задържат и да се подлагат на допълнителни мъчения", казва Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет в изявление относно публикувания доклад.
"Тези жени имат право на справедливост, истина и компенсация", казва още той.
Гражданите на Северна Корея, които искат да пътуват в чужбина, трябва да си осигурят паспорти и разрешителни, които на практика се дават на лица, смятани за "лоялни" към страната, както се твърди в доклада.
Ето защо онези, които незаконно преминават границата по финансови или социални причини, обикновено са наказани с до пет години лишаване от свобода, а след това носят и прозвището "предатели".
Пътуването през границата само по себе си е доста опасно и онези, които се опитват да я пресекат, често стават жертва на трафик на хора за работна ръка, на сексуална експлоатация, а в някои случаи - и на принудителен брак.
В центровете в Северна Корея обаче не ги очаква по-добро бъдеще.
Докладът подробно описва как жените биват настанени в пренаселени, нехигиенични условия, където са постоянно наблюдавани от мъже. Те не получават достатъчно храна, имат ограничен достъп до дневна светлина и не могат да използват хигиенни продукти за жени.
Една жена например споделя, че за времето на престоя си в затвора е станала свидетел на това как са загинали около шест души, повечето от недохранване.
Центровете за задържане под стража са управлявани от държавата, а от жените, които попаднат там, се изисква да седят напълно неподвижно по колене или с кръстосани крака от сутрин до вечер, с кратки почивки за хранене и разпити, както описва една задържана през 2016 г. жена.
"Тъй като беше много болезнено да стоя в едно и също положение за дълго време, се преместих за малко. Бях помолена да направя 100 лицеви опори като наказание. Успях да направя само 30. Тогава помолих служителя да бъда наказана по различен начин. Биха ме два пъти със стоманена пръчка ", разказва жената.
Друга бивша задържана разказва за опита си с колективното наказание, приложено в трудов лагер през 2012 г. Тя казва, че там са работили 100 души, а ако само един не е изпълнил квотата за деня, всички са били наказвани с обиколки на двора сутринта.
Друга потърпевша пък разказва, че в нейния център задържаните не са можели да осъществят очен контакт с офицер извън килията. Когато тя без да иска го прави, на всички задържани там е наредено да започнат да клякат с ръце зад гърба си, докато не паднат. Щом това се случи, охраната ги пребива и те губят съзнание.
Някои жени пък разказават пред ООН, че са били събличени насилствено, а след това са били претърсвани. Други пък са жертви или свидетели на сексуално насилие от страна на охраната.
Една задържана жена описва, че е била изнасилена в стаята на офицер по време на едно от първите си задържания. По думите ѝ той е казал, че може да я освободи предсрочно, но ако направи онова, което той нареди.
Когато друга жена споделя с полицията за преживяванията си в следствения арест, на всички задържани в нейната килия е отказана храна като наказание.
Към бременните също не е имало милост - охраната ги подлага на побои или тежък труд, за да загубят детето си, както отбелязва ООН.
Друг интервюиран пък споделя, че една жена е била принудена да направи аборт против волята си, защото е забременяла от китаец и щяла да роди "бебе от смесена раса".
При бременността в късен стадий някои служители са се връщали и към жестоки физически методи. Свидетел разказва, че бременна в килията ѝ е била принудена да "падне по бедра", за да направи спонтанен аборт. Друга интервюирана пък споделя, че пазачите са слагали тухли на гърба ѝ и са я карали да се разхожда, за да пометне.
Междувременно ООН препоръча на правителството на Северна Корея да "приведе системата на задържане в съответствие с международните стандарти", както и да гарантира на гражданите свобода да напускат и влизат в страната.
Те призоваха също така и други държави да не репатрират севернокорейците, изложени на риск от сериозни нарушения на правата на човека.
Междувременно Северна Корея не реагира на доклада, но в миналото винаги е отричала каквото и да било насилие над жени. Уви обаче, да се вярва на думите на властите там граничи с глупостта.
