Когато говорим за Източна Европа и бившите социалистически страни, демографското бъдеще в региона не изглежда никак светло: средната възраст расте, починалите са повече от новородените, младите хора масово емигрират, а обратното е по-скоро изключение.
В тази обща демографска картина обаче има едно изключение: Словения.
Бившата югославска република през 2020 г. има население от 2 096 000 души, което означава, че е отчело ръст с 15 000 спрямо миналата година и с цели 5% от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. насам.
Както всички останали европейци обаче, словенците също застаряват. Продължителността на живота там е 81,5 години - малко над средното ниво за Европейския съюз (ЕС) и най-високо сред всички бивши комунистически държави в Европа. В съседната Хърватия например хората живеят средно по 78,2 години, а в България - 74,8.
И все пак повече словенци умират, отколкото се раждат - точно с 900 повече през 2018 г. Жените там имат средно по 1,62 деца, което е по-висок показател от този за целия ЕС, където той е 1,55. За да се обърне статистиката обаче, е необходимо тази цифра да достигне 2,1.
Трябва да се има предвид също така, че това не означава, че там се раждат повече деца - просто броят на жените в репродуктивна възраст, спрямо които горният показател се изчислява, намалява.
Каква тогава е причината населението на Словения да се увеличава? Накратко: поне преди кризата с COVID-19, страната внасяше колкото се може повече работна ръка от чужбина.
На практика през 2019 г. в страната са дошли 18 200 души, докато емигриралите словенци са едва 3 200. Това означава, че 7,5% от хората там в момента са чужденци. Огромната част от тях са от бивша Югославия, повечето - босненци.
За разлика от много други страни Словения следи миграционните процеси доста строго - в страната има регистър на населението, а всеки е задължен да регистрира местожителството си и да се отписва, ако замине в чужбина.
Въпреки това обаче грешки се допускат - най-вече в "сивата зона" на чуждестранните работници, регистрирани като пребиваващи в Словения, но всъщност заминали за Германия или други страни от ЕС. Те обаче не могат да повлияят сериозно на статистиката.
Проблемът според Аленка Кайзер от Института за макроикономически анализ и развитие е, че докато общият брой на населението е повече или по-малко стабилен, структурата му не е, а броят на хората на възраст над 65 години "рязко се увеличава".
През 1990 г. този сегмент от населението представлява 10,6 на сто от общия му брой, но оттогава до днес той почти се е удвоил до 19 на сто, а до 2030 г. вероятно ще набъбне до 25%.
В същото време населението в трудоспособна възраст (между 20 и 64 години) намалява, особено от 2012 г. насам.
Това означава, че след едно или две десетилетия в Словения ще има дял на възрастните хора, много по-висок от средния за ЕС, т.е. страната ще бъде изправена пред едно от най-големите увеличения на разходите, свързани с възрастта в Европа, в това число пенсии и социални грижи.
Ето защо през 2017 г. същият институт изготвя стратегия за справяне с проблема със застаряващото словенско население.
От там отбелязват, че бюджетът за пенсии трябва да се увеличава изключително бързо и че предвид относително ниското им ниво, пенсионерите са заплашени от сериозна бедност (проблем, болезнено познат и в България).
Както обаче Кайзер отбелязва, промени още не са предприети, а плановете за действие са в полето на добрите намерения.
Според Дамир Йосипович от Института за етнически изследвания, очертаващите се демографски проблеми на Словения се влошават от факта, че правителствата се опитват да се справят с тях по две основни схеми, включващи елементи на социалното инженерство.
По този начин се получава следното: заради опита да се привлекат по-млади хора на работа, вече има 300 000 души, ненавършили 65 години, които са се пенсионирали принудително.
От другата страна на същата монета лежи и фактът, че след 1991 г. правителствата финансират сериозно висшето образование, а напливът на студенти е огромен. Резултатът - добре образовани словенци, за които няма достатъчно работни места, за разлика от индустрии като строителството и производството, където масово липсват кадри. Ето защо някои от тях приемат работа далеч под тяхната квалификация, което означава загуба на човешки капитал.
Същото обаче важи и за много образовани имигранти.
Според Мириям Хладник от Словенския институт по миграция, всичко това води до утвърждаването на някои стереотипи - добре образованите словенци емигрират, докато слабо образованите босненци, македонци и други идват в Словения да строят пътища.
Данните обаче сочат, че образованието на имигрантите в Словения и словенците, които емигрират, всъщност е много сходно.
Тези процеси обаче са тясно свързани с ефективността на икономиката, като в периода от 2010-2017 г. в Словения е дошъл приблизително същият брой хора, какъвто я е и напуснал. Това обаче се променя през 2018 г., когато икономиката се възстановява от краха през 2008 г., заради което и броят на имигрантите рязко скача.
И това щеше да е продължителен процес, ако не беше настъпила здравната криза.
Сега изглежда, че неизбежно свиващата се икономика вероятно ще доведе и до по-малко мигранти, а много от чуждестранните работници ще напуснат страната, а някои дори вече са се прибрали вкъщи.
Ето защо през следващите години правителствата по-скоро ще се състезават с времето и непрекъснато ще бързат с това да запълнят пропастта между изискванията, които все по-големият брой пенсионери поставя, докато междувременно се опитват да покрият разходите с данъци от все по-свиващата се работна сила.
Различните прогнози все пак предвиждат, че до 2050 г., за разлика от почти всички страни от бившата комунистическа Европа, населението на Словения все пак няма да намалее драстично и ще се движи около двата милиона.
Ясно е обаче, че в бъдеще всички бивши комунистически държави ще споделяме един и същ профил - далеч повече възрастни, отколкото млади хора.
