Британският стюард Крис Мейджър работи в сферата на авиацията от вече две десетилетия.
Той е свидетел на проблемите и възстановяването на индустрията след терористичните атаки на 11 септември, изпитал е последиците от локдауните заради COVID-19, а сега е на първа линия в криза и хаос, какъвто летищата не са виждали от години.
С възобновяването на нормалния график на пътувания след принудителната пауза заради пандемията авиокомпаниите и терминалите на летищата в многобройни точки по света се оказаха неподготвени да посрещнат потока от пасажери, което от своя страна създаде предпоставка за чести закъснения и отмяна на полети.
"Това е трудна ситуация за всички ни. Пътниците са много, багажът е много, а персоналът не достига, за да ги обслужи", разказва Мейджър пред CNN.
Факторът, който доведе до тази суматоха, се формира през 2020 г. Още в първите дни след обявяването на световната пандемия голяма част от авиационните компании пуснаха служителите си в принудителен отпуск. Други превозвачи перманентно съкратиха наземните си и въздушни работници, смятайки, че е по-рентабилно да работят с малък екип.
Това продължи две години.
Ситуацията с COVID-19 обаче се поуспокои, пътуванията се върнаха в старото си темпо и авиацията се изправи пред изпитанието да качи всички пасажери на борда с драстично съкратен брой на служители.
"Извършвали сме полети с минимален персонал на борда. Имало е и случаи на екипажи, които спят на летищата. Понякога пътниците се радват, когато видят, че пристигаме на терминала, защото решават, че самолетът сега ще излети, а понякога ни посрещат ядосани, защото смятат, че ние сме виновни за закъснението. Но ние не можем да работим на два полета едновременно, въпреки на авиокомпаниите им се иска да можехме", разказва Али Малис, част от екипа на American Airlines.
Психическото състояние на летищните работници също не е пощадено заради несигурните графици за кацане и излитане. Нивата на бърнаут са скочили, а някои са служители са готови да напуснат, ако исканията им за повишение на заплатите не бъдат чути.
Стюардите казват, че са натоварени максимално, работят на дълги смени с кратки периоди на почивка през нощта, отнасят цялото недоволство на пътниците, но въпреки това ги посрещат старите месечни възнаграждения.
А уверенията на авиокомпаниите, че всички проблеми ще се решат с наемането на още персонал, изглеждат страшно нереалистично с оглед на условията, в които новият екипаж ще трябва да работи.
"На този етап никой няма да се съгласи да работи до изтощение, с отпуск, сведен до едноцифрено число, и при заплата, която не компенсира нарушения баланс работа-личен живот. Донякъде е обидно, че хвърлят вината за лошия си мениджмънт върху намаления персонал. Не стюардите, а авиокомпаниите се провалиха в организирането на адекватен график", коментира още Крис Мейджър.
Неговото мнение споделя и колежката му от Air Canada, която анонимно пред Business Insider разказва, че от началото на лятото е работила средно по 16 часа на смяна на международните полети, като при всеки полет е имало средно по 3,5 часа закъснение. Това време тя е прекарала на терминала и сред пътниците, без да ѝ бъде платено.
Въпреки че през май тази година Air Canada подписа споразумение с Канадския съюз на държавните служители, в което се казваше, че при закъснение на полетите служителите трябва да получават 50% от почасовите си заплати, спазването на уговорката е по-скоро изключение, отколкото правило.
В действителност служителите на Air Canada продължават да се борят за компенсациите си, натрупани от извънредното работното време.
В допълнение на неизплатените часове труд служителката на канадския авиопревозвач споделя, че компанията е съкратила времето им за почивка, за да могат да поемат прекомерния наплив на пътници, като междувременно се справят с по-непокорните от тях, които отказват да спазват COVID мерките на страната, в която се намират.
Макар че условията са по-натоварени от обикновено, Air Canada не е планирала никакъв механизъм за повишаване на стартовото възнаграждение за стюардесите, за да привлече нови кадри.
Първоначалното заплащане на обслужващия персонал в компанията започва от 28,85 долара на час, което се извършва след 7-седмична програма на обучение на пълен работен ден. Според уебсайта на компанията стюардесите работят по средно 75-100 часа на месец, което означава, че средната им заплата е приблизително 30 000 долара на година.
И понеже не получават достатъчно за труда си, работниците намират странични пътища, по които да се компенсират.
"Краде се храна от самолета, защото заради неплатените и натрупани часове екипажът не може да си позволи да си купи обяд и вечеря, а трябва да се храни по време на дългите предстои", споделя служителката на Air Canada.
Няма звено в индустрията, което да не е съгласно, че авиокомпания на този принцип няма как да същества дълго. А от перспективата на персонала дългосрочното решение ще дойде само след пълно обновяване на настоящата система.
Дотогава големият трафик от пасажери, изгубен багаж и разочарование заради неосъществени ваканции са оставени на летищните работници, които могат се надяват, че от есента положението няма да е толкова трагично.
