Правителството в Япония може и да отнесе сериозни критики заради бавната си реакция около пандемията от короанвируса, но същото определено не може да се каже за японската престъпност.
Пандемията се превърна в ново бойно поле за престъпните банди в страната, като по-старите групировки "Якудза" се опитват да възстановят репутацията си чрез благотворителност и социални дейности, докато по-новите групировки са се ориентирали към лесната печалба от продажбата на медицински консумативи.
Но въпреки че пандемията предлага нови възможности и за двата клона на японската мафия - стария и новия, това може да се окаже лошо за традиционния бизнес на бандите. Мерките, предприети от правителството в Токио, макар и със закъснение, успяха да нарушат доходоносни бизнеси като търговията с наркотици и проституцията.
Първоначално Япония беше критикувана заради "беззъбите" си мерки в борбата с пандемията. След сериозен социален натиск обаче правителството обяви извънредно положение в национален мащаб, опитвайки да предотврати острото претоварване на здравната система в страната.
И все пак, въпреки мерките и попресъхналите парични потоци, стари и нови мафиоти в Япония се вкопчиха в предоставения шанс от коронавируса да изкопчат по нещо и за себе си.
И докато младите мафиоти, известни като "хангуре" тръгнаха в посоката на повечето престъпни организации в Европа по време на пандемията, експлоатирайки нуждата от медицински пособия, "Якудза" се задейства в посока изчистване на имиджа си.
"Якудза" открай време има традицията да раздава храна и консумативи по време на криза. Това е част от старата философията на групировката, че тя има социална роля в японското общество да помага при случаи на нужда.
Така, когато в Япония от магазините се изчерпаха дезинфекциращите гелове и маските, именно групировките излязоха и започнаха да раздават безплатни консумативи на училища, детски градини и болници. Но както коментират експертите, за целта преди това те е трябвало доволно да се запасят с такива консумативи, за да имат възможност след това да се опитат да влязат на бял кон като спасители.
"Когато се случи някоя национална криза, гангстерите искат да помогнат на страната. Фактът, че "Якудза", които са наричани "антисоциална сила", се изправят всеки път, когато голяма катастрофа нападне Япония и бързо изпраща помощи към цялата страна, вероятно е доста неудобен за полицията и общите медии", коментира журналистът и експерт по криминалния свят на Япония - Томохико Сузуки.
Един от големите гангстери в страната дори предложи неговите хора да влязат в круизния кораб "Даймънд принцес", където беше едно от големите огнища на заразата през март, и да го дезинфекцират. Според него "хора като нас трябва да се занимават с тази мръсна работа".
В японското общество "мръсните" работни места като месарство или гробарството се извършват традиционно от нисша социална група, наречена "буракумин". Въпреки че не всички членове на "Якудза" произхождат от тази група, те съставляват значителен дял от бандите, съставлявайки над половината от членската ѝ маса.
Но подобни актове на милосърдие и отзивчивост, както и редицата публични кухни за храна и пунктове за раздаване на консумативи имат за цел не само да извисят духовно мафиотите, които традиционно се занимават с търговия с наркотици и контрол над проституцията в страната.
Напротив - това, както го определя Сузуки, е пиар ход, който да върне на групировките благоволението на обществото.
В Япония "Якудза" има подобна роля като мафията в Сицилия - недържавната сила, контролираща престъпните дейности в региона, която обаче осигурява стабилност и подкрепа на обществото по време на кризи - един вид необходимо зло, което се грижи за обществото при нужда. Но също както сицилианската мафия, така и Якудза отдавна губи своите позиции. А криминалните синдикати под тази обща шапка започват малко по малко да залязват.
Те продължават да контролират голяма част от амфетамините и проституцията в страната, влизайки на различни други пазари като строителството и търговията с имоти, но въпреки това силата и връзките им в международен план видимо намаляват, обяснява Сузуки.
Кризата с коронавируса изложи това на показ. Според съобщенията, една банда от региона Канто се е опитала да изпрати 30 000 маски към Китай още в самото начало на епидемията в Ухан през декември. Планът им обаче се проваля, тъй като бандата така и не успява да намери правилните международни връзки, за да осъществи контрабандата към тогавашния епицентър на огнището от COVID-19.
Според един бивш гангстер, който в момента работи като управител на салон за красота от името на китайския му собственик, коментира пред Сузуки, че влиянието на "Якудза" постепенно избледнява.
"Името на "Якудза" почти не се използва в чужбина, дори и да се сплашват японските общности. Хората вече не са привлечени към старомодни организации като тях", обяснява мъжът.
След като в началото на новия век насилието между бандите ескалира сериозно в големите японски градове и има престрелки на ежеседмична база, правителството на страната се е видяло принудено да се справи с тази опасност. Така след 2010 г. префектурите в страната започват масирана офанзива срещу престъпните синдикати, като "Якудза" е белязана като "престъпно сдружение" и преследвана жестоко. Нещо повече - всички отношения с престъпните синдикати се приемат за престъпления.
Така след 2010 г. масово хората престават да гледат на мафиотите като на нещо, което неизменно съществува наоколо, а като на проблем, който трябва да бъде отстранен.
Според Сузуки това, от своя страна, създава разкол между начина, по който широката общественост приема "Якудза" и начина, по който престъпниците виждат себе си - като своеобразни наследници на старите самураи.
Затова са и всички тези публични жестове, които целят да напомнят на обикновените граждани, особено от по-бедните прослойки, че "Якудза" може да се грижи за тях. За много експерти този ход е по-скоро обречен на провал.
Избледнялата репутация на якудза и куп нови закони, насочени към тяхната дейност, създадоха повече възможности за други японски престъпни групи, известни като "хангуре", да наберат сила.
Терминът, който на практика означава "полусив" или "полу-лош", се приписва на разследващия журналист Ацуши Мизогучи, който го използва в книгата си "Падането на Якудза" от 2011 г., за да опише издигащата се нова престъпна прослойка, от хора, които не са свързани с досегашните синдикати.
На фона на рязко намаляващия брой на членовете на "Якудза", които през последните 15 години са спаднали до под 30 000 души, според доклад на националната полиция, публикуван през април, "хангуре" всячески се опитват да заемат тяхното място.
Тяхната по-свободна структура, основана на личните взаимоотношения, означава, че те не попадат под ударите на законодателството на Япония за борба с организираната престъпност от 1991 г. Нито в последвалите действия срещу "Якудза" след 2010 г.
"Хангуре" също така имат на своя страна и демографията. Докато масово ръководството на Якудза и техните членове са по-възрастни вече, редиците на необвързаните групировки са съставени предимно от мъже между 20 и 40 години, според Цутому Накамура от адвокатската кантора "Накамура", занимаваща се с международно наказателно право.
Така, когато ръководството на "Якудза" трябваше да се скрие от вируса, тъй като масово попадат в рисковата група на мъжете над 65 години, за младите бандити се отвори поле за действие - огромното търсене на медицински маски, дезинфектанти, защитни ръкавици и костюми и т.н.
Това доведе и до издаване на официално предупреждение към гражданите от полицията, че Япония е засегната от множество измами, при които хора продават медицински консумативи на завишени цени, или предлагат продажба на акции в компании, разработващи лекарства и ваксини срещу коронавируса.
Една от най-честите измами включва мним онлайн магазин, предлагащ медицински маски и други защитни средства на завишени цени, като обаче не се разполага с никакви реални консумативи. Клиентите плащат за стоките онлайн, но в крайна сметка не получават нищо срещу парите си.
"Якудза" или "хангуре", престъпните синдикати на Япония се изправят пред тежка криза. Новите отворили се възможности за възвръщане на влияние или натрупване на средства обаче не могат да се съизмерват със сериозните загуби за престъпния бранш след наложената блокада.
Според експертите това може да доведе до ожесточаване на самите групи и дори до потенциални сблъсъци за територии и бизнеси след падането на блокадите и изолациите. Тогава вече ще проличи дали инвестициите, направени по време на самата криза ще се отплатят, или са били просто усилия, хвърлени на вятъра.
