Когато говорим за дивата природа, най-често новините са как тя е застрашена от дейностите на хора, от пожари, от глобалното затопляне, от изчезване на редки видове и така нататък.
Затова, когато видим, че усилията на природозащитници са дали резултат за спасяването на някой вид, това всъщност е истински добра новина. Уви обаче, винаги има едно голямо "но".
Наскоро стана ясно, че най-големият сухоземен бозайник в Европа - европейският бизон, познат и като зубър, е бил спасен от изчезване. Не само той, но и други 25 вида.
В актуализирания Червен списък на застрашените видове бизонът остава "почти застрашен", но вече не е "уязвим от изчезване".
По критериите на Международния съюз за защита на природата (IUCN) това означава, че все още има предпоставки за неуспешното му оцеляване или малък риск да изчезне, но не и в близко бъдеще. Досега той беше в категория "уязвим", където попадат видовете, за които съществува голям риск от изчезване и то в не много голям период от време.
Преди сто години европейските бизони са почти напълно изчезнали. Живели основно в Източна Европа, местообитанията им са разрушени от дърводобив, горски пожари и разчистване на земи за земеделие. Бракониерството допълнително намалява броя им. До началото на 20-ти век остават само 50 зубри, отглеждани не свободно, а в зоопаркове.
През 50-те години е направено усилие видът да бъде пуснат обратно в дивата природа. Благодарение на това броят му нараства до 1800 през 2003 г., а от миналата година 6200 европейски бизони могат да бъдат намерени в различни райони, включително Полша, Беларус и Русия.
В момента в цяла Европа има 47 стада от свободно отглеждани видове. Живеят на малки стада, изолирани едни от други. До 2022 г. малък брой от тях ще бъде пуснат и в горите на Югоизточна Великобритания, след като животното е отсъствало от тези земи в продължение на хиляди години.
Включително и у нас има зубри - в Източните Родопи.
През 2013 г. в района на язовир "Студен кладенец" бяха докарани първите пет зубри от Германия, които успешно се адаптираха и през 2015 г. се роди първото зубърче от столетия в Родопите. През 2017 г. дойдоха още два европейски бизона, дарени от германския зоопарк в Зул.
Но въпреки че популацията им засега се справя добре, това все още не означава, че можем да си отдъхнем.
"В исторически план европейските бизони са били пускани (връщани в природата) най-вече в горските местообитания. Но там не намират достатъчно храна през зимата. Ако пък бъдат изместени в земеделски райони, се оказват в конфликт с хората", обяснява пред EuroNews д-р Рафал Ковалчик, член на Специализираната група за бизони на IUCN. Тоест, това е потенциална нова заплаха за тях.
Затова засега природозащитниците ще хранят бизоните през зимата, но е важно да бъдат създадени защитени зони, където да могат да пасат в бъдеще, обясняват експертите.
Големите животни от този вид могат да тежат до 1000 кг и да се движат със скорост над 50 км в час. Затова и им е нужно достатъчно количество храна, за да са в добра здравословна форма. Полова зрялост мъжките достигат на 8-9 г., а женските - на 5-6 г. След бременността, която трае 265 дни, майката се грижи за малкото около 2 години.
Видът е ключов за отворените горски екосистеми, затова успешното му размножаване се смята за изключително важен за опазването на природата в Европа.
Освен европейския бизон, 25 други видове също се възстановяват благодарение на работата на благотворителни организации, учени и експерти по дивата природа в целия свят.
Подобрено е състоянието на много видове земноводни, включително на дървесната жаба Оаксака в Мексико, която от "критично застрашена" сега е "почти застрашена". Тя се дава като пример, тъй като жабите са особено уязвими на някои места.
Тези успехи са "живи доказателства", че можем да постигнем амбициозни цели за биологичното разнообразие, които помагат за спасяването на животни в риск от човешка дейност, посочват от Международния съюз за защита на природата.
И все пак още е много рано да се радваме. Общо 26 вида се възстановяват, но актуализацията на Червения списък показва и че 31 вида са изчезнали.
Отделно от общо 128 918-те вида растения и животни, включени в Червения списък, 35 765 са застрашени от изчезване. Това по категоризацията на Международния съюз за защита на природата означава, че съществува голям риск от изчезването им в малък период от време.
Такава заплаха грози например всички видове сладководни делфини в света. Например амазонските речни делфини тукуши вече се определят като застрашени, след като досега бяха в категория "Недостатъчни данни" (тоест не е имало достатъчно информация, за да се оцени рискът от изчезване).
The tucuxi has been severely depleted by incidental mortality in fishing gear, damming of rivers, and pollution. Eliminating the use of gillnets, (curtains of fishing net) and reducing the number of dams in tucuxi habitat might enable their recovery. And stop deliberate killing https://t.co/7iswH2af6W pic.twitter.com/j6vdAvbQ2y
— Biodiversityloss (@BiodiversitySoS) December 14, 2020
Почти една трета от дъбовите дървета се приемат за застрашени, като девет азиатски дъба - критично. 45% цъфтящи растения от семейство чинарови пък са уязвими, застрашени или критично застрашени.
Всички 17 вида сладководни риби от филипинското езеро Ланао сега са изчезнали или са критично застрашени, отбелязват експертите. Техният спад се дължи на хищни видове, прекомерната реколта и разрушителните методи на бракониерски риболов.
Три вида жаби в Централна Америка също са обявени за изчезнали.
Още 22 вида в Централна и Южна Америка са изброени като критично застрашени, тоест също вероятно изчезнали. Специално за жабите се смята, че намалелите популации са вследствие на инфекциозното заболяване хитридиомикоза, причинено от смъртоносните гъбички хитриди.
На каквото и да се дължи изчезването им обаче, липсата на толкова много видове е "сърцераздирателна", коментира BBC Wildlife д-р Андрю Тери, директор по опазване и политика в Лондонското зоологическо дружество.
"Червеният списък е жизненоважен инструмент, който ни помага да разберем натиска, с който се сблъсква разнообразието на живота и следователно необходимите реакции за опазване. Здравият природен свят е жизненоважен за нашето благосъстояние - сега трябва да видим ясен фокус върху възстановяването на видовете и поддържането на разнообразието в рамките на новата Глобална рамка за биологичното разнообразие", добавя той.
"Нарастващият списък на изчезналите видове е категорично напомняне, че усилията за защита на дивата природа трябва спешно да се разширят", смята и д-р Бруно Оберле, генерален директор на Международния съюз за защита на природата.
Според него за справяне с глобални заплахи като неустойчив риболов, изчистване на земя за селското стопанство и други инвазивни видове дейности, опазването трябва да се случи по целия свят и да бъде включено във всички сектори на икономиката.
