Филтрите за снимки в социалните мрежи са много забавни. Можете да изглеждате като кученце или котка с очила, или фея, или просто да сте готини - малко по-секси, отколкото всъщност сте. Като себе си, но ошлайфани, лъснати и изпипани до степен да имате брадичка, по-остра от Матерхорн, както и идеален тен.
Проблемът е, че когато промените снимка и резултатът е "по-добра ваша версия", която ви гледа от екрана, това може да се отрази на мисленето ви и на възприятията ви как би трябвало да изглеждате.
Пластичните хирурзи забелязват нарастване на броя на хората, които носят в кабинетите им свои снимки, преминали през Facetune, Snapchat, филтрирани или променени по друг начин, за да посочат какво по лицата им искат да бъде коригирано и как.
Специалистите наричат това явление "Snapchat дисморфия" или "селфи дисморфия". Въпреки че понятието съществува от известно време, скорошна статия в изданието JAMA Facial Plastic Surgery специално се спира на този въпрос.
Там се посочва, че приложенията като Snapchat и Facetune осигуряват ново разбиране в съвременното общество за това що е красота. Те позволяват на човек да промени на момента външния си вид и да се доближи до нереалистични и често недостижими стандарти за красота, макар и само на дисплея на телефона си.
Според материала феноменът може да има отражение върху психиката, като провокира нездрави представи в човек за това, което той или тя вижда в огледалото и онова, което вижда на екрана на телефона си.
Постоянно сме в контакт със собствения си образ…
Д-р Патрик Бърн е директор на отделението по лицева пластична и реконструктивна хирургия в медицинския факултет към университета "Джонс Хопкинс" в САЩ. Той казва, че в основата на проблема стоят простички неща: в ерата на селфитата, хората просто виждат лицата (и телата) си повече.
Според него опитът на по-младите в това отношение и начинът, по който те се отнасят към собствения си външен вид, е фундаментално различен, отколкото във всеки друг момент в миналото.
"Някога сме имали снимки, естествено, но сме ги гледали по-рядко и не сме мислили за тях твърде често. Сега сме в свят, в който хората са изложени на вида на собственото си лице хиляди пъти годишно", обяснява хирургът.
Да не говорим, че не само вие виждате лицето си всеки ден. Социалните мрежи, онлайн форумите и дори приложенията за запознанства означават, че често първата – понякога и единствената – версия на нашето Аз, с която другите хора се сблъскват, е цифрово изображение.
Това има своето отражение върху психиката на селфи-поколението. В САЩ, например, 55% от лицевите пластични хирурзи споделят, че попадат на пациенти, които искат да подобрят "начина, по който изглеждат на селфита". Това е ръст с 13% спрямо 2016-а.
Този ръст в значението на дигиталното ни изображение частично се приписва на това колко важно е то за социалните ни възможности. Потребителите са "на едно плъзване разстояние от намирането на любов и нов външен вид" и тенденцията вероятно ще се засилва.
...и това започва да променя нашите възприятия
Когато виждате лицето си десетки пъти дневно, имате предостатъчно време и възможности да се вманиачите по малките несъвършенства, които другите хора може дори да не забелязват. Това може да доведе до усещане за неудовлетворение и дори дисморфия.
Д-р Бърн посочва, че в практиката си често наблюдава разминаването между реалност, образ в огледалото и снимки.
"Винаги връчвам на пациентите огледало, те го взимат и посочват какво искат. Това, което сега се случва поне веднъж седмично, е, че връчвам на някого огледало, той го поглежда за момент, огорчено заявява 'Не може да се види тук' и ми показва снимка", обяснява хирургът.
Става дума за поглед към едно и също лице, но през различна медия. Това, от което хората вече се притесняват, е не отражението им в огледалото, а как изглеждат на снимка.
Друг признак, че селфитата и снимките се отразяват на начина, по който хората възприемат лицата си, е типът заявени процедури.
Преди селфитата да наберат популярност най-честото оплакване от хората, които са искали ринопластика (операция на носа), е била от гърбицата на носа им. Сега проблем са носната и лицевата асиметрия.
Силно изразената гърбица на носа според хирурга Бърн е една от най-разбираемите причини за стремеж към ринопластика, тъй като това често е забележимо отличие на лицето – нещо, което може да повлияе на самочувствието или социалното общуване.
Но по думите му несъвършенства могат да бъдат открити във всяко лице. Въпросът е доколко силно изразени са те и доколко имат реално значение за цялостния външен вид на човек.
Това променено възприятие може да доведе до проблеми...
Разминаването във възприятията, съчетано с естествена тенденция да се критикува в детайли собственото често наблюдавано лице, могат да причинят сериозни психологически проблеми. Такива, които не могат да бъдат решени в кабинета на пластичен хирург.
Според статията в JAMA телесното дисморфично разстройство e "прекомерна загриженост за възприеман от самия човек недостатък във външния вид, класифициран по обсесивно-компулсивния спектър".
Това разстройство е нещо повече от несигурност или липса на самочувствие. Хората с телесно дисморфично разстройство често полагат огромни усилия да крият несъвършенствата си. Често посещават дерматолози или пластични хирурзи с надеждата да променят външния си вид.
За практикуващите лекари е трудно да определят кога пациентът има реално дисморфично мислене, а не просто нереалистично очакване какво може или трябва да се направи за външността му.
Това, от което се нуждаят пациентите със Snapchat дисморфия, не е нов нос или някакви инжекции, а психологическа помощ, казва хирургът Бърн.
При телесно дисморфично разстройство, каквото и да бъде направено, пациентът няма да бъде доволен от резултата.
Хората с това разстройство "имат повтарящи се, прераснали в навици модели на мислене". Дори хирург да им придаде по-добър външен вид, това не им помага – дори може да им навреди, защото се потвърждава източника на тяхната обсесия.
Телесното дисморфично разстройство е свързано с хранителни разстройства и депресия. Изследване от 2015-а, публикувано в изданието International Journal of Eating Disorders, проучва връзката между употребата на социални мрежи и поведението сред момичетата що се отнася до телата им. Изводът е, че момичета, които споделят свои снимки онлайн, отчитат по-високи нива на неудовлетворение от тялото си и прекалено ценене на "слабия идеал за красота".
Тук нещата стават интересни: не само споделянето и гледането на такива снимки допринасят за подобно нездраво мислене. Степента, в която момичетата редактират снимките, също има значение, както и доколко те са се вълнували или вярвали в резултата.
...когато на практика никое възприятие не улавя правилно външния вид
Единственото лице в света, което никога не можете да видите, е вашето собствено.
Помислете за това. Винаги сте виждали само свои отражения, или снимки, или едната страна на носа, ако затворите едното око. Вие не знаете как точно изглеждате. Така че когато променяте свои снимки, просто създавате ненадежден образ върху друг образ и коригирате несъвършенства, които средностатистическият наблюдател може така или иначе да не забелязва.
Очевидно е, че "селфи дисморфията", както я описват дерматолозите и пластичните хирурзи, е нещо повече от просто желание човек да изглежда като своя идеализирана версия, която е лесна за постигане на телефона чрез филтри и приложения за ретуширане.
Селфи дисморфията също така е свързана и с това, за което човек смята, че се нуждае от корекция в лицето му, и степента, в която той или тя се сравнява със снимките на други хора. Снимки, които често са също толкова ретуширани, но са представени като реалност.
В известен смисъл, лицето, което виждаме в селфито, е точно наше представяне, просто не нашето физическо аз.
То е отражение на нашите идеали, стремежи и неувереност. И това изкривява възприятията също толкова, колкото и всеки фотофилтър.
