Обожавам Гуинет Полтроу. Но подобно на любовта ми към синьото сирене и "Макарена", това е отдаденост, която приятелите ми не разбират винаги. "Гуинет Полтроу... не беше ли тя тази, която казва на хората да се хранят само с водорасли и кълнове и да си правят парно почистване на вагината?", често питат те.
Не споря, Гуинет е една от онези звезди, които заливат с безброй съвети как да подобрите живота си. Като цяло мразя хората, които се опитват да ми казват, че начинът ми на живот не е достатъчно добър. Повече или по-малко, се храня вегетариански, а и миналата седмица направих две клякания.
Живея живота си по най-добрия възможен начин.
За мен следенето на най-новите тенденции в здравословното хранене е също толкова стресиращо и повърхностно, колкото и следенето на "безумните изпълнения" на семейство Кардашиън.
По това време миналата година, сиропът от агаве изглеждаше задължителен за загрижените за здравето си мои приятели. Миналия месец им направих кейк с такъв сироп и ме изгледаха така, сякаш съм се опитал да им пробутам дрога. Очевидно сиропът от агаве вече не е здравословен - причинявал рак.
Защо храната винаги трябва да е или супер здравословна, или да причинява рак?
Изглежда, че единственият човек, на когото наистина мога да имам доверие, когато става дума за оптимизация на живота, е Гуинет. Преди няколко дни попаднах на нейна готварска книга, озаглавена "It's All Good". В нея тя публикува здравословни рецепти, които, предполагаме, са наистина добри - всичките.
На гърба на корицата обещават, че тази книга ще ми помогне да изглеждам по-добре. Естествено, купих си я веднага.
Четейки увода, осъзнах, че аз и Гуинет Полтроу сме напълно различни хора. Да живеете като мен означава да пиете бъчви с вино и да приемате фразата "всичко, което можете да изядете" твърде буквално. Ако желаете да живеете като Гуинет, трябва да кажете сбогом на следните неща: кафе, алкохол, мляко, яйца, захар, ракообразни, дълбоководни риби, картофи, домати, чушки, патладжани, царевица, глутен, месо и соя.
Тоест всичко, което прави живота достоен за живеене
Зяпнах, шокиран от това пуританство и съм сигурен, че изплюх няколко чушки и цяла дълбоководна риба. Ще мога ли поне за няколко дни да живея "правилно" и да се храня като кралицата на претенциозната оптимизация на живота? Трябваше да опитам, за да разбера.
ДЕН 1
Всеки ден от диетата на Полтроу за почва с чаша прясно приготвен зелен сок, който според Гуинет е точно като кафето. За съжаление той се състои от противни съставки, които никога не бих ял в твърда форма (зеле, джинджифил, мента и лимон). Отгоре на всичко, трябваше да се изправя лице в лице със страха си от сокоизстисквачката. Тя е стара, шумна машина, която понякога бълва дим. Включих я, чувствайки се напрегнат поне колкото куче по Нова година.
В името на бъдещия ми добър външен вид, изпих зелената повърня все едно бях в главната роля в римейк на Two Girls One Cup. Нямаше чак толкова отвратителен вкус - може би дори ми хареса?
В рамките на деня зобих бадеми, които киснах във вода 6 часа. Гуинет казва, че те са "идеална междинна закуска." Очевидно тя никога не е пробвала пържени картофи с чили и сирене. Също така тя пропуска да спомене, че тази закуска практически няма никакъв вкус. Както и да е, щях да ходя на вечерно парти тази вечер.
Забавен факт: Гуинет обича вечерните партита, но само когато те са в Европа, защото според нея разговорите там са по-изтънчени. Веднъж била на вечерно парти в Америка и човекът, който се хранил близо до нея, попитал откъде си е купила дънките. ДЪНКИТЕ! Отврат.
Реших да бъда добър гост и да донеса най-атрактивния десерт на Гуинет: безглутенова шарлота с горски плодове, поръсена с киноа. Тя стана тотален хит на партито. Приятелката ми Сара, която е невероятен готвач, ми направи комплимент, че нося толкова вкусен пудинг. Всичките комплименти буквално ме замаяха. Чудех се дали Сара някога е киснала бадеми във вода. Като цяло вечерното парти беше изключително успешно и никой не се опита да насочи разговора към деним теми.
ДЕН 2
Вторият ден от моя експеримент беше свързан с легендарната супа мисо на Гуинет с гъби шийнтаке и надробена сушена риба тон. Някога, в първата си готварска книга - My Father's Daughter - тя разкри, че е яла тази супа за закуска и за вечеря. За бога, Гуинет! Една и съща супа два пъти на ден? Безумие.
Исках да възпроизведа мисо ексцесията на Гуинет, така че приклещих натясно служителка в местния супермаркет. "Извинете, къде тук мога да намеря сушена надробена риба тон?" запитах аз, потривайки брадичка. Тя ме изгледа с поглед, в който се четеше "Моля напуснете веднага магазина" и изчезна между щандовете, без да каже и дума.
Супата имаше невероятен вкус дори и без сушена риба тон. Докато я ядях, реших да гледам интервюта в YouTube с Гуинет. Чувствах такава връзка с моя ментор, че се усетих, че говоря на екрана: "Гуинет, не можах да намеря сушена риба тон, за съжаление..." прошепнах изпълнен с неудобство. Можех да усетя как тя ми прощава. "Все пак не мога да повярвам, че си яла тази супа два пъти в един и същи ден!", изкикотих се аз, преди да осъзная, че май ще имам много по-сериозни проблеми, отколкото съм си мислел.
По-късно тази вечер се срещнах с приятели в бара.
"Знаете ли, че Гуинет пуши само по една цигара на ден?", ги питах аз.
Дори не изчаках отговор. Това е само една от многото истини за Гуинет, които изръсих тази нощ. Можех да доловя как приятелите ми тихомълком претеглят плюсовете и минусите на приятелството си с мен. "Тя също така не се придържа към диетата си през цялото време, така че моето изключение изобщо не е проблем!", заявих твърде шумно и отпих от бирата си.
След третата бира (упс), един от приятелите ми предложи да отидем заедно на йога тази седмица. Това очевидно беше недостатъчно добре завоалиран опит да ме накара да млъкна. В екстаз се съгласих, разбира се. Нека да отидем на йога заедно и да не говорим за дънки. Гуинет би обожавала такива неща.
ДЕН 3
Може би беше заради бирата, но се събудих, чувствайки се слаб и почти готов да приключа диетата си. Очевидно нямах толкова воля като Гуинет - която на рождения си ден през 2012 е отказала тортата и вместо това си е похапвала от "плато с плодове за рождения ден" с приятелките си София Копола и Камерън Диас.
Но после си спомних момента, когато Гуинет е бродила из Аризона и си казах, че тя е чула камъните да шепнат мантрата, "Ти имаш отговора, ти си учителят!". Запазих мълчание и се надявах стените ми да ми прошепнат нещо. За съжаление чух само стария ми съсед да кашля и после да отхрачва нещо.
Реших да потренирам с фитнес DVD, наречено Metamorphosis. То е направено от Трейси Андерсън - треньор на Гуинет и създателят на "Методът на Трейси Андерсън." Реших да пробвам "кардио тренировката", при която Трейси не казва абсолютно нищо, а само трескаво танцува на фона на музика от порнофилми в продължение на 30 минути. След половин час бях не само потен, но и бях близо до припадане.
Полежах на пода и поразмишлявах за дните, когато можех да погълна всичкия глутен, който пожелая.
ДЕН 4
Към този момент мускулите ме боляха, но почти можех да изпълзя от леглото, за да се добера до пазара за органични храни. Надявах се да намеря съставките за класиката на Гуинет "варен боб с меласа." Но случайно попаднах на нещо друго: сушени парченца риба тон! Те съществуват! Също така можете да откриете всякакви други любими на Гуинет екстри на пазара за органични храни: сироп от кафяв ориз, безглутенов хляб и брашно от бадеми. За момент бях абсолютно уверен, че торба с паста от спелта ми шепне:
"Ти имаш отговора, ти си учителят!"
Прибрах се вкъщи и сготвих боба. Вкусът му беше окей, но изглеждаше сякаш вече е минал през нечий храносмилателен тракт. Определено не за Instagram.
Няколко часа по-късно се срещнах с приятелите ми да ходим на йога, както бяхме решили на пияна глава. Началото на моята пробна йога сесия беше доста безобидно, като изключим факта, че като не-гъвкав човек, беше доста трудно за мен да правя каквото и да е, освен да крещя като Майкъл Джексън, докато заемам някои от позите. И ако си мислите, че е добра идея да изядете килограм боб преди час йога, помислете отново.
Определено йогата ми хареса повече от танцовия спектакъл на Трейси Андерсън, но любимата ми позиция все още си остава шавасана, където трябва да лежите на пода с краката простряни, сякаш сте се наяли с развалено къри.
ДЕН 5
Когато Гуинет Полтроу заряза Крис Мартин през март 2014, тя го описваше като "съзнателна раздяла." Предполагам, че Гуинет е по-добър човек от мен. Когато са ме зарязвали, казвах на приятелите си, че въпросният човек е умрял при инцидент в открито море.
Във всеки случай, на петия ден от Палтроу-палузата си, реших съзнателно да се разделя от Гуинет. Изстисках зелен сок за последен път, зобих киснати бадеми и поканих няколко приятели за вечеря, на която щях да приготвя вегетарианските кнедли на Гуинет.
Вечерите у нас обикновено са огромен провал.
Приятелите обикновено дори не си правят труда да се крият, докато ровят в JustEat за "нещо прилично" за похапване. Но имаше много неща, заложени на карта тази вечер, и бях толкова нервен, колкото и човек с перука по време на торнадо. Докато приготвях вечерята, не можех да правя нищо друго, освен да размишлявам за изминалите дни. Очевидно Гуинет Полтроу в много отношения е ексцентрична личност, на която лесно можеш да се присмееш - особено когато говори с камъните в Аризона или атакува вагината си с парна машина. Тя обаче изглежда знае как да живее добре.
Всичките рецепти, които пробвах от нейната книга бяха вкусни. Почти не изпитах глад, и дори получих съобщение във Facebook от по-възрастен мъж, наричащ ме "fresh boy xD" - което приемам, че би трябвало да означава, че съм станал по-чаровен. И кнедлите също не бяха разочароващи; приятелите ми почти не можеха да повярват, че това вкусно ястие произлиза от моята собствена кухня - родината на изгорените коледни бисквити и кошмарната сокоизстисквачка. Може би всички дразнещи неща, които хората говорят за храненето, не са чак толкова погрешни, колкото винаги съм си мислил.
Когато малкият ми експеримент завърши с блестящ финал, имах чувството, че Гуинет седи точно до мен с горда усмивка на лице, поглежда ме и казва на бъзик: "Само да си посмял да ме питаш за дънките ми!".
