Аз и сестра ми сме родени и израснали (особено тя, аз си останах ниска) в семейство на спортни натури. Майка ни беше танцьорка в народен ансамбъл и на 65-годишна възраст все още влизаше без проблем в полите си, купени през 70-те.
Цял живот - пайдушко, дайчово, граовско, джангурица. Татко беше ВИФ-аджия или НСА-джия по новому и до пенсионирането си беше учител по физическо. Цял живот - баскет, народна, 600 метра гладко бягане, лицеви...
Обаче при нас със сестра ми - никаква наследственост, братче! Тюфлеци!
Аз лично започнах да спортувам, чак когато навърших 40. Знаете как е - събуждаш се една сутрин и осъзнаваш, че метаболизмът ти такъв, какъвто е бил преди 20 години, вече е мираж, а колагенът постепенно и безвъзвратно е започнал да напуска тялото ти. Направих си ботокс и почнах да ходя на плуване. И по малко - на фитнес. А то беше "по малко", понеже ме мързеше.
Но пък нямах и кой знае какъв стимул. Все пак любимият спорт на моите съграждани не е джогингът, нито дори разходките в най-близкото паркче, а търкането на лотарийни билетчета и висенето по кафенетата. Освен от един приятел-гей, който посещаваше фитнесзалата, само за да има къде да си носи без притеснения светещите маратонки и прилепналия фосфорециращ клин, просто нямаше откъде другаде да ми дойде вдъхновението да тренирам...
После се преместих на север, в Дания. И не че и преди това не бях живяла тук и там из Скандинавския полуостров, обаче този път погледнах на реалността с други очи. С очите на жена, която няма намерение да пукне от инфаркт, преди още да е навлязла в менопаузата, и която не мисли, че възрастта оправдава паласките и аптечката, пълна с хапчета за различни болежки.
Разбира се, културният шок от сблъсъка със скандинавския лайфстайл има много измерения, но ако има нещо, което коренно отличава хората в тази част на Европа, от нас, живеещите "там, долу", е масовото вманиачаване по спорта и живота сред природата.
Всъщност не съм права да използвам думата "вманиачаване", понеже тя предполага повишен нездрав интерес към нещо или някого, а в начина на живот на скандинавците определено малко неща бих описала като нездрави.
Очаквам веднага да ме апострофирате с дъвкани и предъвкани стереотипи от рода на: "Да бе, да, айде да не ни ги хвалиш тия извратеняци, дето си ч***т децата, самоубиват се под път и над път, а държавата позволява на гей двойки да осиновяват насилствено отнети от родителите им бебета!"
Добре, казвам аз, сигурно има и такива случаи, все пак нищо ново под слънцето - нито там, нито тук, нито където и да е по света. Но истината е, че в промеждутъка на тези приписвани им небогоугодни занимания, скандинавците наистина полагат непрестанни и сериозни грижи да се поддържат здрави и във форма. И нямам предвид само 20-и-няколко годишните, които извайват тела, само за да ги развяват после като шестици в бележника в инстаграмските си профили.
Идва уикендът, който, макар и дъждовен, непоносим и съвсем неподходящ за излизане дори на кафе в мола (от наша гледна точка!), е винаги перфектен за спорт и туризъм за Свен, Уве и Туве. Народът навлича шушляците, вади велосипедите и гумените ботуши, качва най-малките хлапета "на конче" и потегля på tur ute i naturen. На разходка сред природата.
Скандинавците обичат да ходят, да тичат, да карат ски - на сняг и по асфалт, да се катерят, и изобщо да използват всяка свободна минута да бъдат в движение. А ако това се случва на открито, още по-добре.
Много от тях обичат през почивните дни да се оттеглят в горските си дървени хижи, които често са без течаща вода и електричество. Чувала съм, че някои от хижарите ловят вечерята си с голи ръце или дълбаят дупки в дебелия лед, покрил близкото езеро през зимата, с надеждата да закачат на въдицата си някоя зашеметена сьомгова пъстърва. Защото колкото е по-диво и "нецивилизовано", толкова преживяването се смята за по-пълноценно.
Когато ревнат, на скандинавските деца не им запушват устата със сладкиши, картофени и гумени мечета, царевични зайо-байовци и други животински видове под формата на хранителен скрап. Повечето хлапета си носят храна от вкъщи за училище - сандвич от пълнозърнест хляб с риба, парче сирене и плод.
Трима от четирима подрастващи ходят на някакъв спорт в извънкласно време. Освен това поне два пъти седмично прогимназистите имат задължителни часове по плуване. В градските басейни често се организират и семейни съботи, а в по-малките прилежащи към тях басейни ежедневно се провеждат курсове по плуване за... бебета.
Виждала съм как инструкторите ловко подхвърлят във въздуха пластмасово бебе, за да покажат на татковците (да, повечето курсисти са татковци) как се прави с живо такова. Много популярни са и заниманията по водна аеробика за граждани на възраст 80+.
Някои от 90-годишните атлетки обаче толкова се отегчават от леките упражнения, че докато инструкторката се разсейва, правят набързо 5 по 50 м.
Всъщност след пенсионирането си възрастните по тези географски ширини съвсем не прекарват времето, оставащо им "до умирачка", в бъркане на лютеница и друскане на внуче на коляно. Те не се опират като на патерица на класическата в нашите представи психологическа нагласа, че щом са минали 65, "кучета ме яли" и "освен за децата вече няма за какво да живея."
Намирам се в южния норвежки град Кристиансанд. Решавам да не изоставам с тренировките, които ми помагат да се възстановя след двете операции, които претърпях през изминалата година, и затова си набелязвам един голям фитнес-център в района на университета. Наточила съм се да покажа на норвежките батки колко дълго мога да издържа в поза "дъска".
Представям си, че положението не може да е кой знае колко по-различно от това в българските зали, посещавани изключително от амбициозни бъдещи Мистър София с дълбоко провинциална генеалогия и Барбита с маркови екипчета, които закусват субутрамин с киви.
Още в съблекалнята обаче се депресирам жестоко, понеже няколко генномодифицирани девойки с перфектни кожа, коса и бюст и с четрирглави мускули като на Алексис Санчес тъкмо са си взели душ и сега си обличат бельото. Зяпам ги с отворена уста, макар да съм наясно колко лесбийско изглежда това отстрани.
В залата ми става още по-извънземно, понеже няма и един младеж, който да прилича на горила, да блъска дъмбели колкото гуми на ТИР и да подхвърля на всяко момиче, което мине покрай него, че ще я разпори.
Гледката на много на брой и приятно сложени хора със стегнати тела от всяка възрастова група, които съсредоточено изпълняват тренировъчната си програма, е приятно разнообразие на фона на всичко, което досега съм виждала в нашенските фитнеси.
Строен мъж на 60-и-nяколко толкова дълго гребе на тренажора, че ако се беше пуснал по Дунав, щеше като нищо да е минал за час разстоянието от Будапеща до Калафат.
Момичета с конски опашки и слушалки в ушите тичат повече от 40 минути на пътеките на висока скорост, без дори да се задъхат. Дори по-пищните мадами изглеждат толкова тренирани, че ми иде да се разрева. Признавам си, обичам да гледам "Моето 300-килограмово тяло" по TLC, а и по принцип кучката в мен злорадства на гърба на дебелаци, които бавно, но сигурно се убиват с тонове храна и обездвижване.
Само че в Скандинавия нямам тази възможност. Да злорадствам, имам предвид.
Единственото 300-килограмово същество, което съм виждала на живо, е мъжки лос, който си стържеше рогата в кората на един смърч.
В скандинавските страни от години се провежда официална национална политика за окуражаване спортната активност сред населението, като в последно време особено внимание се обръща на хората с физически недъзи и на тези в особено уязвимо социално положение.
През март 2018 година датското правителство излезе с комбинирано изявление на три министерства, в което се казва, че държавата има за цел да насърчи ангажирането в спортни дейности на колкото е възможно по-голям процент от населението на страната. Идеята е: още по-здрава нация със съответно по-голямо физическо и трудово дълголетие и по-пълноценен социален живот. Горното може и да ви е прозвучало като изтъркан партиен лозунг от 80-те, но правителствата в скандинавските страни наистина ги е грижа за здравето на хората и тяхното благоденствие.
Бившият датски министър на труда Троелс Лунд Поулсен коментира така правителствената инициатива: "Активният спортен лайфстайл може да предотврати ненавременното износване на тялото, както и да даде шанс на хората да бъдат трудоспособни по-дълго време."
Пак по този повод Нилс Нигорд, председател на Датската спортна конфедерация, казва: "Много е важно колкото се може повече хора да вземат участие в изпълнението на нашия общ проект, чиято крайна цел е да превърнем нацията ни в най-спортната и здрава такава в света."
В Швеция все повече фирми задължават по договор своите служители да спортуват.
Всеки петък служителите в известния бранд за спортно облекло и аксесоари "Бьорн Борг" напускат по обяд работните си места и се отправят към най-близката фитнес зала, за да потренират.
Това се брои за работен ангажимент и измъкването от него е нежелателно. Ако откажеш да участваш в груповите спортни занимания, си "чао". Да, за мързеливия български чиновник, който би предпочел да използва свободните си минути през работния ден за цигари или банички, това може и да звучи като унизителните олд-тайм соц физзарядки преди училище или работа, но шведите добре си знаят.
Не им се смейте, те са си ОК. И определено ще надживеят всички ни. И обратно в България...
Неделя е. Обличам си банския. Ще ходя на басейн. Един от тези с олимпийски размери, на които Бойко Борисов лично кръцна лентата за "честито" преди две години. Малко се притеснявам, понеже опитът ми от Дания показва, че през уикенда е най-натоварено и понякога се налага да делиш един коридор с още трима души. Пристигам на място и си купувам билетче.
Още от входа ми мирише на жабуняк, ама нищо не казвам. Жената на касата ме предупреждава, че може и да няма топла вода на душовете, понеже налягането било слабо. И дано си нося джапанки, че да не ми се лепне някоя бактериална инфекция. В съблекалните няма никого. Хм. Няма и сешоари, понеже са откраднати.
В басейна също няма никого, нито дори спасител.
Малко ме е страх. И ми е странно. Неделя е все пак. Спортният комплекс би трябвало да кипи от народ, от хора, които разпускат след работната седмица. Обаче не само басейнът, но и двата тенис корта отвън са пусти. И футболното игрище също.
Става ми хем тъпо, хем тъжно.
Нагласям си плувните очила и се гмурвам...
